Голямата ножица между силните и слабите ученици безспорно е един от тежките проблеми на образователната ни система. Тази година просветното министерство за първи път разпредели 25 млн. лв. между 940 училища именно за работа с деца от уязвими групи - с майчин език, различен от българския, от бедни или необразовани семейства, с обучителни затруднения и т.н. За отчитане на резултатите все още е рано, тъй като доста от учебните заведения получиха средствата си малко преди края на учебната година. И все пак проблеми с тази иначе удачна идея вече се очертават, както предупредиха наскоро от Центъра за междуетнически диалог "Амалипе". Бърза анкета на "Сега" сред произволни училища в страната показа, че доста от учебните заведения все още не са решили за какво ще похарчат допълнителните средства.

Кой на колко има право?

От "Амалипе" са обобщили най-полезната информация около новия модел за финансиране в системата, по линия на който училищата и детските градини могат да получат допълнителни средства за работа с уязвими деца. Те следва да отговарят на няколко условия - концентрацията на ученици от уязвимите групи в тях да е поне 20%, да обучават деца в предучилищната или в основната степен (поне 15 деца в основната степен) и да са попълнили информация за поне 80% от учениците си в Националната електронна информационна система за предучилищно и училищно образование. Уязвимостта на децата пък се "мери" през образователния статус на родителите. В зависимост от образованието на майките и татковците децата им могат да попаднат в пет групи, като минималната добавка е 40 лв. на дете, а максималната - 200 лв. годишно (допълнителните средства се дават за всички ученици, а не само за уязвимите). За съжаление се оказва, че в някои училища картината е доста тревожна. Училище от община Твърдица например е предоставило информация за семейната среда на 192 от общо 199 ученици - там не е регистриран нито един родител със средно или висше образование, 2.82% от родителите никога не са ходили на училище, 41.14% от тях са посещавали училище за кратко и нямат дори начално образование, 23.44% имат завършен едва четвърти клас и само 2.6% родители са с основно образование.

Далеч

Доста училища не са запознати с условията за получаване на допълнителна подкрепа, поради което за тази година са пропуснали шанса си да получат такава. Ако попълнят въпросната информация в Националната информационна система (взема се информацията от юли т.г.), те биха имали право на финансови средства през 2019 г. Има и случаи обаче, в които въпреки попълнените данни липсва яснота за естеството на допълнителните средства. От средно училище "Св. св. Кирил и Методий" в село Крупник, община Симитли, например изобщо не са запознати с предстоящия финансов бонус. Според публикуваното от "Амалипе" разпределение на средствата за уязвими ученици по училища и детски градини, утвърдено от просветния министър Красимир Вълчев, става ясно, че за въпросното училище са предвидени 15 хиляди лева за неговите 189 ученици (те попадат във втора група и за всяко от тях се полагат по 80 лв.). Директорът Венцислав Кълбов обаче изобщо не е чувал и виждал подобни средства. "Последният превод, който получихме, беше за около 3-4 хиляди лева, които дойдоха от спрените детски (при над 5 неизвинени отсъствия на ученика социалните служби спират детските надбавки за родителя, а средствата могат да се ползват от училището - б.р.). Смятаме да ги използваме за закупуване на учебници за учениците от гимназиалния етап", обяснява той. По думите му въпросните 15 хил. лв. "явно тепърва ще се случват". Средствата не изглеждат никак малко на фона на делегирания бюджет, който школото получава на година - около 80 хил. лв., т.е ще увеличат тази сума с 18.5%.

Малко повече ще получи например основно училище "Св. св. Кирил и Методий" в с. Рупите, Петричко. То е с по-малко ученици - 125 на брой, цели 83 от които обаче са от уязвими групи. Заради образователния статус на родителите си те попадат в пета група, т.е. полагат се по 200 лв. на ученик. Сумата за цялото училище е 25 хил. лв., което представлява около 10% от бюджета му. Директорът Снежана Цветкова е категорична, че средствата определено ще свършат работа, като те ще се използват предимно за увеличаване на заплатите на учителите. Вероятно не на всички, а на тези, които работят с уязвими деца. "Ще имаме и допълнителни занимания за учениците", казва директорът. Какви ще са те обаче, все още не е ясно.

Какво точно ще прави с получените средства не знае и основно училище "Паисий Хилендарски" в село Баничан, община Гоце Делчев. Оттам заявяват, че са получили 3840 лв. за 48-те си ученици, но засега не знаят за какво ще ги използват. Средищното средно училище "Хр. Ботев" в с. Габаре, обл. Враца, ще получи 13 680 лв. за 114 свои ученици. Ръководството му смята да ги насочи за допълнителна работа за деца, повечето от които са роми, а родителите им често пътуват на гурбет в чужбина. От основно училище "Г. Ст. Раковски" в село Търнак, Бяла Слатина, пък смятат да обсъдят въпроса, когато започне началото на учебната година през септември. Школото има 122 ученици, за работа с които е получило 19 520 лв. "Ще използваме средствата за екипна работа с колегите и за допълнителна работа с учениците. Може да назначим и медиатори", заявява директорът Людмил Николов. Според неговата информация парите не са пряко за заплати, а по-скоро за допълнителни часове по български език и по други предмети.

В наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование обаче ясно е записано, че с въпросните средства могат да се извършват разходи "за основни и допълнителни трудови възнаграждения на персонала, както и за други възнаграждения и плащания по извънтрудови правоотношения". Описани са точно четири възможности за "харчене" - за служители, включени в екипите по обхват на учениците в училище (т.е. за допълнителен труд), за назначаване на социален работник, образователен медиатор или помощник на учителя, за заплащане на допълнителни учебни часове по български език (не и по други предмети - б.р.), както и за персонал, ангажиран с мерки за подпомагане на достъпа до образование и предотвратяване на риска от отпадане на учениците (т.е. тук отново има възможност за увеличаване на заплатите на учителите).

Рискове

Разпоредбите според "Амалипе" крият риск. "Няма каквато и да е задължителност да се правят и четирите типа разходи, нито някакво примерно процентно съотношение между тях. Директорът би могъл да използва всички средства единствено за повишаване на заплатите на настоящия си персонал, т.е. иновативността на инвестицията може да бъде сведена до нула, като това не нарушава нищо от наредбата", коментира Деян Колев, председател на центъра. Според него, въпреки че отпускането на допълнителни средства е именно поради ниския образователен статус на родителите, училищата не са задължени да инвестират в работа с родителите и съответно могат изобщо да не се възползват от тази възможност. По същия начин училището би могло да делегира на НПО наемането на образователен медиатор или на друг персонал, подпомагащ работата с родители. "Настоящият текст на наредбата позволява училищата и детските градини да ангажират НПО, но не създава стимули за това и дори не посочва тази възможност експлицитно. Вероятно по-иновативните директори ще ангажират такива организации, но в най-проблемните училища това едва ли ще се случи", смята Колев. Според него обаче изпълнението на множество проекти по оперативна програма "Наука и образование" е показало, че образователните медиатори са най-ефективни, когато се координират от организация, която се ползва с доверието на местната общност.

Съществен недостатък на новия модел за финансиране на училищата за работа с уязвими деца е, че отпускането на средствата не е обвързано с постигането на определени резултати, алармират още от "Амалипе". "Напълно е възможно дадено училище/детска градина да изразходва законосъобразно и неефективно средствата, без да постигне осезаеми резултати. Всъщност, никъде не е посочено какви конкретни резултати се очаква да бъдат постигнати. Това е сериозен пропуск, който МОН трябва да отстрани още от 2019 г.", убедени са от организацията. Оттам смятат и че допълнителните средства за работа с ученици от уязвимите групи трябва да се дават и за такива в средна степен, тъй като в много професионални гимназии, средни и обединени училища има концентрация на ученици, чиито родители са с ниско образование. "Особена нужда от подкрепа имат и обединените училища, които обучават ученици в първа гимназиална степен, т.е. до 10-и клас", посочват оттам.

Бъдеще

Предоставянето на допълнителни средства на училищата за работа с уязвимите ученици ще продължи и догодина, коментира за "Сега" просветният министър Красимир Вълчев. По думите му съществени промени в модела няма да има, като сумата за 2019 г. ще е по-висока от 25 млн. лв. (размерът й все още не е уточнен). Според Вълчев е напълно логично всички средства, които се дават за образование, да са обвързани с неговото качество. Както винаги и тук обаче има няколко "но"-та.

"Финансирането на образованието се крепи на 4 стълба. Първият е основната част за финансиране на обучението - тук са средствата за заплати, делегирани бюджети и т.н. Вторият са капиталовите разходи, третият - всички допълнителни средства като стипендии, транспорт, учебници и т.н., а четвъртият - националните програми. Средствата за уязвими ученици са част от първия стълб, т.е. те се дават, за да поставим пред равни условия всички училища и да компенсираме тези, които при равни други условия трябва да полагат повече усилия, тъй като работата им е по-трудна", обяснява министърът защо средствата не са обвързани с определени резултати. По думите му финансиране според резултатите ще е възможно поне след 3 г., когато имаме достатъчно надеждна система за оценка на училищата (инспектирането на школата ще започне в най-добрия случай след 1 г. - б.р.).

В случая според министър Вълчев това, което може да се направи, е във формулата за финансиране да се добавят допълнителни "показатели за обхват" - всяко училище трябва да има териториална отговорност, т.е да се знае кое дете към кое училище и район принадлежи, като повечето привлечени към образованието ученици ще носят на учебното заведение допълнителни средства. По повод критиките, че няма гаранция, че школата ще назначават медиатори и ще работят с родителите, той посочи, че е дал изрични препоръки учебните заведения да ангажират подобни лица. "Именно с показателите за обхват ще накараме училищата да назначават медиатори и да работят с родителите. А те и сега са стимулирани да имат повече ученици, тъй като повече деца означават и по-висок бюджет", смята той. А относно риска от бетониране на сегрегацията Вълчев е на мнение, че трябва да се работи допълнително с общините, както ведомството му отдавна е започнало работа в тази насока.

В обратна посока

От "Амалипе" смятат, че има реална опасност инвестицията да затвърди допълнително сегрегираното образование, тъй като не се отчитат разликите между селски училища (обичайно в тях децата са малко, преобладават ученици от етническите малцинства, родителите са с ниско образование), сегрегирани училища в големите градове (с много ученици, чиито родители са с ниско образование) и етнически смесени училища (с относително невисок процент деца от малцинствата). Наредбата за финансирането не прави диференциация между тези различни ситуации и използва едни и същи ставки, поради което най-голямо допълнително финансиране получават големите сегрегирани училища, казва Колев. Някои от тях получават сериозен трансфер, като например ОУ „Братя Миладинови” в Сливен, което ще получи допълнително 275 400 лв., бидейки в 5-а група и обучавайки 1377 деца.

"В етнически смесените училища допълнителната подкрепа е значително по-малка: те са в групи 1, 2 и отчасти в 3 (ставките за ученик са значително по-ниски), а в много от тях броят на учениците намалява сериозно поради вторичната сегрегация. Най-малко допълнителни средства отиват в селските училища поради относително малкия брой на учениците - макар че именно в тях нуждата е особено остра, тъй като делегираният бюджет е нисък. Част от тях получават по 3-4 хиляди лв. допълнително, които вероятно ще бъдат използвани единствено за увеличаване на заплатите", посочват от "Амалипе". Затова предлагат МОН да обмисли мерки като намаляване на разликите в стандартите за различните групи, въвеждане на минимална „плоска” ставка за получаваната допълнителна подкрепа, която да насочи по-голям ресурс към малките училища и детски градини и др.