- Г-н Гешев, вие сте арт мениджър, това нещо като бяла врана в гилдията на художниците ли е?
- Няма много арт мениджъри, защото малко хора осмислят какво се случва в областта на изобразителните изкуства. Ние сме нация шампиони по това да превръщаме тъпотиите в традиции, които никой не оспорва, понеже са традиции, не се задава въпроса "Защо?". Аз всъщност случайно попаднах в сферата на изкуството. Занимавах се с дълги години с един особен вид бизнес, наречен "информационно обслужване на спортни събития". Това е изумителна школа, където се научаваш как да работиш, когато нямаш право да сбъркаш. Представете си едно рали състезание, похарчени няколко милиона евро за организация, още по няколко милиона за всеки отбор, а ти си на върха на тази пирамида и трябва така да организираш дейността си, че каквото и да се случи, да няма провал.
Що се отнася до пътят ми до изкуството, той мина през рекламна агенция. Работех като ивент мениджър за една голяма марка енергийни напитки, като задачата ми беше да планирам спрямо бранда какви събития да се създават и да следя как те повлияват. Така се запознах с един много интересен графити артист от Варна и въртележката се завъртя. Увлечението ми по ърбън културата започна като откровена страст. Харесваше ми нейната автентичност и непретенциозност, нейният отказ от фалшивото усещане за елитарност. А в рекламата най-важното е да намериш автентичността, защото хората са станали изключителни специалисти в това да разпознават фалша. Намериш ли такава автентичност като вибрация, след това тя продава всичко. Така че приложих целия си опит от рекламата в ърбън арта и започна един много интересен процес, в който художниците учеха мен, а аз учех тях.
- Каква е равносметката след 10 години работа?
- Резултатите се виждат, няма нужда аз да си правя равносметка. В рамките на проекта "Ърбън Крийчърс" превърнахме район "Подуяне" в туристическа атракция. Това изглеждаше абсурдно отначало. Да вземеш едно панелно гето и с минимален ресурс да го направиш едно от най-интересните места в столицата! Някои проекти не се случиха през годините до днес. Например планирахме да превърнем един тунел в галерия, но все още се борим. Не съжаляваме обаче, защото докато години наред се борехме да реализираме проекта си, променихме модела на мислене на много хора от администрацията и започнахме да работим с тях много по-ползотворно. Паралелно започнахме да търсим начини самото изкуство да става по-ефективно. Може на някого да му прозвучи екзотично, но някои от методите за работа в спортната индустрия ги приложих в изкуството. Ако се замислим, тези области нямат кой знае какви различия. И в двата случая създаваш продукт, който трябва да „продадеш”. И така този 10-годишен опит вече ни доведе до точката, в която започнахме да консултираме градове как да се развиват. Консултираме и отделни културни институции.
- Уточнете кои сте тези "вие" и за какво се борите?
- Организацията се базира на "Фондация за градско изкуство”, но имаме и отделно звено, което се занимава само с маркетинг консултации. Екипът от хора е сравнително голям. В центъра му са 15-16 човека, но към тях се присъединяват и други артисти. Целта ни е да покажем, особено чрез проектите ни в София, че наследеното тъпоумие, наследената ленивост, наследеното административно мислене може да бъде пробито от обикновени хора и да се случи промяна, за която никой не си е мислил, че е възможна. Няколко кофички боя могат да променят съзнанието на хората. След като могат туристи от Япония, от Чили, от Германия, от Франция да се разхождат из "Подуяне" с 20-те изрисувани стени там, какво ще стане, ако стените са 200? Откакто ние започнахме, в този квартал се появиха градинките, направени от обитателите на района, но се появиха и поне още 10 подобни проекта в други градове. Да, одраскали сме само повърхността, но битката ни е да убедим всички в България, че промяната е възможна. Най-големият ни проблем е, че всички видове начини за публично частно партньорство са натоварени с лоши практики през годините.
- Общината създава ли ви проблеми?
- Не, в София ние работим в тясно сътрудничество със Столичната община, тя е основният ни партньор, акциите на нашите артисти са част от културния календар на града. Но въпреки подкрепата към нас, системата е така изградена, че с всяка схема за публично-частно партньорство е злоупотребявано през годините и в момента на практика то е трудно приложимо. Оказва се, че хората, които имат чисти намерения, не могат да се възползват от тези схеми, защото преди тях други са ги компрометирали. Затова ние се опитваме да създадем пътя, по който и всички останали, когато видят възможност да осъществят свой проект, да не срещат препъникамъни.
- Какъв е професионалният профил на авторите, с които работите?
- Повечето са завършили Художествената академия, сред тях има и световни звезди, които разпродават картините си за един ден. Говоря и за български, и за чуждестранни артисти.
- Вашата работа засяга тяхната дейност в областта на монументалната стенопис. А бихте ли се наел да бъдете арт мениджър на художници, работещи в по-камерни жанрове - живопис, графика, илюстрация?
- Защо не! Но това са две сили, които са противоположни. Сетивността на художника срещу прагматичното мислене и пробивността на мениджъра. И този конфликт трябва да съществува постоянно, ако и двамата искат да намерят най-добрия резултат. Това, което се случва обаче, е, че постепенно двете страни започват да се обучават една друга. Арт мениджърът се превръща в артист (аз например успях през 2017 г. да реализирам арт концепция, която се нарича "Молитва за Стара Загора" и която беше избрана за №2 туристическо събитие в България). Същото се случва и с отсрещната страна - учи се как да организира деловата част на труда си. Но! Ако един живописец наистина придобие моето мислене, той не може да бъде художник. Не може, защото неговата сетивност е необходима, неговата душа е необходима, неговата деликатност е необходима, за да може той да усеща вибрациите, които обикновеният човек не може. Но в същото време той трябва да е агресивен, арогантен, прагматичен, манипулативен, когато се налага - нещата просто не съвпадат.
- Ще се развива ли проектът "Ърбън крийчърс"?
- Този проект се превърна в лаборатория. Чрез него ние експериментираме всички онези неща, за които много хора твърдят, че не са възможни. Чрез нашите творби им доказваме, че бъркат и че цял живот са бъркали. Много арогантно звучи, зная, но основната пречка в България е това, че има установени „авторитети”, които казват кое може да стане и кое не. Наскоро чух безумната теза - и то от уважаван човек, че има твърде много изкуство и културни събития в София. Ами хайде да го разрушим тогава! Кой ще каже кое е излишното? Адмирирам усилията на Столичната община, която създаде екосистема, която припознаха много хора с нестандартно творческо мислене. И днес София печели много от това. В много други европейски градове не е така. Виждал съм градове, които са стерилни, мъртви, изпразнени от съдържание, докато тук има живот, бълбукащ и вибриращ, има дух. Това се забелязва от всички чуждестранни гости, които сме водили през годините.
ЦИТАТИ
"С всяка схема за публично-частно партньорство е злоупотребявано"
"Художниците учеха мен, а аз учех тях"
