Медия без
политическа реклама

Нова Кръгла маса трябва да потърси консенсус за реформи

Ако не излезем заедно от безвремието, стабилизацията на мизерията ще продължи

12 Окт. 2019ПЕТЬО ЦЕКОВ
Снимка: Архив
Спорна или не, Кръглата маса през 90-а постигна съгласие за пътя на страната през следващите години. Такова съгласие за необходимите реформи сега липсва.

30 години след като евроатлантическото разбиране за представителна демокрация стана официална форма на държавно управление, като че ли е време да направим стройна равносметка за постигнатото и да очертаем всички възможни пътища, които да ни отместят от кривата нива, в която се озовахме. 

И така - по първия въпрос: "Какво свършихме?", като че ли имаме някакъв обществен консенсус. Не свършихме много. 

За кратко време в началото на прехода всъщност направихме това, което се очакваше да направим, за да декларираме промяна - разделихме властите чрез конституцията, поехме по европейския курс - ЕС, НАТО. Въздадохме справедливост чрез реституцията и рязко сменихме концепцията за икономиката чрез приватизацията. Накрая се научихме да казваме "господине" и "госпожо", вместо да се другаросваме, и работата бе опечена, станахме демократична страна. Всички тези неща бяха спорни (и сигурно още са), но политическата класа успя тогава да постигне съгласие по тях. И днес няма да намерите сериозна партия, която да оспорва стълбовете на промяната (а само начина на осъществяването й).  

 

Консенсусът бе постигнат на онази Кръгла маса,

 

която през първите пет месеца на 1990-а очерта в зала 6 на НДК принципите на конституцията и изборното право. Зная, но не вярвам на тезата, че без договорките на Кръглата маса нещата в страната щяха да се развият по-бързо към по-добро. Разговорите, преговорите, дори и компромисите никога не са били лоша стратегия.

Проблемът е друг. Всъщност точно тази бърза промяна, част от която бе Кръглата маса, бе подчертано фасадна. Подобни скокове може да работят приемливо в други общества, по други земи, но при българите промените могат да бъдат наложени на масите, но не могат да бъдат възприети, ако не са минали през одобрението на индивида. Ако някъде там -  на изток или на запад, промените могат да бъдат спуснати отгоре и моментално да влязат в дневния ред на хората, тук могат само да бъдат спуснати и да висят на изчакване във въздуха, докато индивидът не реши да протегне ръка към тях. И не ми казвайте, че по време на комунизма беше друго. 

И тъй като промените след 1989 г. станаха проформа, т.нар. преход бързо свърши и оттогава нищо не мърда. 

На практика

 

в момента в страната не се извършва нито една сериозна реформа,

 

при положение че има консенсус за проблемите, пред които сме изправени. 

Именно поради тази причина наистина е необходимо преосмисляне на пътя. В началото на седмицата онзи Георги Марков - бившият седесар, настоящ гербаджия, написа някъде, че е настанало време за нова Кръгла маса, на която да бъде потърсен консенсус по няколко много важни въпроси. Да оставим настрани факта - каква Кръгла маса да очакваме от хора, които през всичките тези 30 г. тъпчат политиката. Да оставим настрана и въпросите, по които Марков иска дебат - да закрием НПО-тата, да върнем царските имоти... все неща, които интересуват изключително малка част от нас. 

Въпросите, по които наистина трябва да търсим консенсус, са въпросите, които засягат всички нас. Страната има огромен проблем с демографията, кризата е такава, че вече се очертават дати, след които можем да се самозакрием. Една огромна система - здравеопазването, в момента действа без никаква връзка между осигуровките, които плащат работещите, и услугите, които получаваме всички. Заради същото спорно разбиране на солидарността под въпрос е и пенсионната система. А само като се сетите колко широко са отворени вратите на всички университети у нас, може да си представите каква голяма необходимост има образованието от преосмисляне.

Разбира се, ако не сме наясно, че имаме демографски проблем, че здравеопазването и образованието са в криза, че пенсионната система и политиката на доходите се нуждаят поне от внимателен анализ, по-добре да зарежем всякаква форма на диалог и да спускаме кепенците на тази държава. 

Едва след като сме наясно за тези реформи, едва след като сме наясно, че ще живеем заедно в тази държава, може да поставим на Кръгла маса и останалите приоритетни въпроси, които ни измъчват в демократичните десетилетия.

Например 30-те години демокрация доведоха до липса на доверие в официалните институции. Ние делегираме власт, но нямаме доверие на хората, които сме овластили. Те също са се отдалечили от нас - срещаме се с тях само по време на избори в тъмните "стаички". Това е основната причина за нерешаването на всички тези важни проблеми, които имат нужда от преосмисляне и дебат. Това е и основната причина за необходимост от навлизането на пряката демокрация, а не заради Слави или който и да е било общественик или политик. Това е и причината от доста време да говорим за промяна на Изборния кодекс, т.е. на начина, по който селектираме хората във властта. 

Ние нямаме доверие и на системата, която регулира отношенията ни - съдебната, и тук даже няма как да се виним за избора й, тъй като той определено не зависи от нас. Ние се съмняваме доколко имаме бърз и справедлив процес, а често виждаме как независимата съдебна власт действа като пиян тракторист в китна нива - гази наред.

Въпреки силната си русофилия едва ли европейският ни път е обект на спор. Но обект на дебат определено е как ние преживяваме в обединена Европа - имаме ли национални позиции, които защитаваме, независимо от политическите си различия? Имаме ли потенциал да бъдем нещо повече от миманс, имаме ли желание да бъдем нещо повече от едно от момчетата за всичко в играта на големите ? Националният ни комплекс постоянно ни нашепва, че сме и трябва да се държим като беден роднина, но други страни, които са на близко до нашето дередже, правят много повече в европейското семейство. Е?

30 години по-късно нашите политически партии трябва да покажат ниво. Да постигнат консенсус за реформите, които са необходими, и да ги извършват без оглед на това кой е на власт. Ако не го направят, стабилизацията на мизерията ни ще продължи, а сегашните партии ще оттекат тихо като СДС. Ако не сторят това, пропастта между избиратели и избираеми ще стане толкова голяма, че някой ще яде бой.