Медия без
политическа реклама

Нинова не знае какво е спекула, но мощно я бори

Ключови кадри във властта показват отчайваща икономическа и финансова некомпетентност

Пресцентър БСП
Корнелия Нинова още се държи и мисли като лидер на БСП, а не като министър на икономиката.

Корнелия Нинова май още не е разбрала, че вече не е партиен вожд, а е министър. Остава на вълна ""Другари, дайте да дадем". Речникът на икономическия вицепремиер е архаичен, посланията й лъхат на соцнафталин. „Няма да допуснем спекула, няма да позволим на нелоялни тъговци да трупат свръхпечалби на гърба на народа“, повтаря тя в инфлационната жега. Лошото е, че този език и това мислене се оказват заразни дори за министри от десния фланг. 

Преди дни министърът на икономиката нареди на две комисии - за защита на потребителите (КЗП) и на по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) да изготвят план за

 

строг контрол и недопускане на спекула,

 

след като заработят новите мерки на правителството (някъде след 1 юли). Това напомня за онази приказка, в която злата Баба Яга наредила на добрия главен герой "Отиди не знам къде, донеси не знам какво". Как клетите комисии да изготвят план, като мерките дори още не са уточнени и не се знае кои от тях и кога ще бъдат приети (ще са нужни и нормативни промени, вкл. и на закони).

А социалистката министърка продължава да тъпче в грешни коловози: "Искам строг контрол -  да не се пречи на коректните фирми, но тези, които спекулират с цени, да усетят цялата строгост на закона". 

Според тълковните речници  разговорният смисъл на "спекула" е: гешефт, далавера, нечестна търговия за бързо забогатяване, основано на препродажба, разлика в цените, дефицит на стоки и др. Но в българското законодателство понятие "спекула" няма. Всъщност да се спекулира с цените е най-нормалното нещо в нормалната икономика - бизнесът калкулира  в цените очакванията си за бъдещето и в това няма нищо укоримо. "Спекулирам" идва от латински и означава предполагам. Нинова е толкова отдавна в политиката, че вече трябваше да е придобила поне базисна икономическа грамотност. 

През 1990 г., след като България формално скъса със соца, бе приет Закон за борба със спекулата. С свобождаването на цените той остаря и бе отменен. Днес съвсем малко цени подлежат на някаква държавна регулация - ток, парно, вода, газ. Промените в тарифите се преглеждат от КЕВР, за да е сигурно, че не са надути, а отразяват реални разходи. В останалите "сегменти" нещата са ясни -

 

цените зависят от търсенето и от предлагането, не от Корнелия Нинова

 

или от някоя комисия.

В стария закон пишеше, че спекулативна стопанска дейност е продаването на стоки и услуги по цена над определената, както и укриването или отклоняването на стоки. Днес имаме други закони, съобразени с правото на ЕС. Те отчитат, че вредните изкривявания на цените се причиняват от монополи, картели и компании с доминиращи пазарни позиции (както и от тъпи държавни регулации, но това в законите не го пише). Водеща роля в контрола е възложена на КЗК - Комисията за защита на конкуренцията. А Нинова все възлага надежди и задачи на други комисии...

Да вземем "кризата" с олиото. Имаше ли "спекула", когато в някои магазини се появиха етикети "7 лв. за литър"?  По-скоро  някой пробва да надуе цените, хората се паникьосаха за кратко, но бързо разбраха, че презапасяването е без смисъл, и цените скоро слязоха до приемливи равнища. Помогна и това, че висши чиновници излязоха в медиите и обясниха, че плуваме в море от слънчоглед и олио и няма място за тревога. А Нинова се закани да накаже "спекулантите" и нареди масирани проверки. КЗП отчете "големи" нарушения - някакви  магазини прекалено бързо изчерпали олиото, което обявили на промоция. Ще проучим защо и виновните ще бъдат наказани, зарече се комисията. С това боренето на спекулата в слънчогледовия сектор приключи. А КЗК още проверява има ли олио картел. 

Подобна

 

бутафорна намеса на държавата се разигра и на петролния фронт

 

Някакви малки бензиностанции и някакви партийно ангажирани купувачи се опитаха да създадат паника за "недостиг" и за "шоково поскъпване" на бензина, използвайки каналите за бързо разпространение на истински и фалшиви новини - социалните мрежи. И в този случай паниката се спихнаха бързо, хората видяха, че нищо апокалиптично не се случва, и опашките по бензиностанциите изчезнаха изведнъж като с магическа пръчка. А какво направи държавата? Пак обеща проверки за "спекула". Резултати  - нула. КЗК пак нещо проверява... И понеже горивата продължиха неумолимо да поскъпват -  главно заради външни за България фактори като война, санкции и т.н., държавата реши, че трябва да въздейства пряко върху цените. Така се появиха идеи като 25-те стотинки отстъпка на литър бензин и дизел, намаляване на акцизи, на ДДС и т.н. 

Историята с 25-те стотинки граничи с абусрд. Не се разбра кой е "бащата" на идеята, не се разбра и как е изчислен размерът на отстъпката - защо точно четвърт левче на литър, а не 20 или пък 50 стотитнки например? Мъките на изпълнителната власт да избистри механизма за прилагане на намалението продължават. Накрая ще се окаже, че "администрирането" на отстъпката е толкова скъпо - времеемко  и трудоемко, че я обезсмисля.  

Може ли държавата наистина да организира такава програма за подпомагане на шофьорите, които карат обикновени коли с обикновен бензин/дизел? При това като стоварва огромни бюрократични  тегоби на бензиностанциите - да проверяват дали колата е на гражданин, а не на фирма, да пишат фактури, да чакат държавата да им възстанови парите за намалената цена и т.н.

Та същата държава вече трети месец не може да осъществи прословутата зърнена сделка - която трябваше да допълни държавните запаси с жито и слънчоглед за 1.2 млрд. лева.  Замисълът бе да се потушат ламтежите на евентуални спекуланти да скрият зърното и да създадат изкуствен недостиг, за да си "напълнят гушите". Двете отговорни министерства - на финансите (за парите) и на земеделието (като купувач) още се суетят, междувременно котировките на пшеницата по света и у нас превзеха нови върхове, а обещаното дозареждане на Държавния резерв го няма. 

"Свръхпечалби" е друга любима на Нинова тема - още от миналата година, когато започна големият рейд на цените на тока. Но в българската нормативна уредба няма такъв термин. А като нямаш дефиниция, как определяш кое е в нормата и кое е "свръх"? Сега Нинова готвела

 

Закон за облагане на свръхпечалбите  -

 

вдъхновена от това, че приходите на предприятия като АЕЦ "Козлодуй" летят в Космоса заради скъпата електроенергия. Намерението е с данък свръхпечалба да бъдат "зарадвани" и държавни, и частни енергийни предприятия, а също и други сектори, които в момента печелят здраво. Идеята за изземане на ресурси от "свръхпечелещи" вирее и в други страни, но ефектите от такава репресия са спорни, България няма никакъв капацитет да кове и да прилага подобно законодателство, а щетите може да са огромни, вкл. и съдебни искове с огромни претенции от засегнати компании. 

Да бе само  Нинова, нямаше да е толкова трагично, но други в управленския екип показват "ретро" мислене и незнание. Като с мораториума върху цените на тока и парното. Кабинетът на Кирил Петков се хързулна по динената кора, заложена от ГЕРБ, а  сега се чуди какво да прави с тарифите, които се готвят за избухване, след като с месеци бяха натискани с държавен похлупак.

Довчерашният чиновник Димитър Маргаритов, бивш шеф на Комисията за защита на потребителите, а вече зам.-министър на икономиката, чинно повтаря думите на Нинова, че "не може търговци да богатеят на гърба на хората". Такива заявления вървят на партийни събрания и срещи с избиратели, но са недопустими за ръководители на министерства. 

Брътвежите за изтребване на спекулата и напъните за държавен контрол върху цените не решават проблемите. За жалост и това правителство се опитва да оцелява на немощните криле на демагогията. Дано само да не продъни фатално бюджета. Министърът на финансите не спира да повтаря, че е сложил разумен таван на мерките за подкрепа на хората и бизнеса -  2 млрд. лева. Но мерките тепърва ще бъдат разглеждани в Народното събрание, а предстоящата актуализация на бюджета може да се превърне в безумна надпревара между партиите под мотото "Дайте да дадем". И тогава мятането на пачки от джипката може да ни се стори невинно харчене наа "джобни пари".