БСП и Корнелия Нинова тръгнаха сред народа, обаче един човек отдавна е там - Бойко Борисов. Ето какво се случи в кратък отрязък от септември - във вторник навести Варна, после Бургас, в сряда не пропусна Пловдив, а междувременно от София разпореди вдигане на заплатите. И навсякъде ленти, копки, тържества, поминък, доходи… Дъждът от благодат не секна и в следващите седмици, разбира се.
Срещу него да бяга Нинова, не може го стигне, дори кон да яхне. При това Борисов е по-добър не само в делата, но и в думите. Дума дупка не прави, но тежко му на тоз политик, който не ги владее. А Борисов е виртуоз. Навсякъде сее бисери и новини за щастие на лъчезарни репортери. Във Варна разгроми разсипията на “комунистите”, в Бургас ги нахока, че ходят “на спа”, комунистката Нинова бе жегната дори през “Фейсбук” – “Да види тя колко много работим ние!...”. 10 дни по-рано и ГЕРБ бяха на спа (т.нар. младежка академия край морето), но не тази подробност е интересна. Любопитното е, че дори лакърдиите да са небрежен мисловен поток (едва ли), те постигат връщане на политическата конфронтация
на тепиха между Борисов и БСП
Това е прекрасен за премиера резултат, защото напоследък му се налага да се конфронтира или с коалиционни партньори, или по-страшно – със самото общество. Всеки управник е щастлив, когато разменя крошета с опозицията, и страда, щом опонент са му непартийни, безименни, големи и страшни народни маси - недоволни от пътища, улична престъпност, корупция и т.н.
През 2019 г. ще има европейски и местни избори (поне), повече от ясно е, че ГЕРБ вече трескаво се готви за тях. В тази връзка са обиколките на Борисов, заради тях бе обещано 10-процентно увеличение на бюджетните заплати. С тази цел бе анонсирано строителство на още спортни зали, на нов национален стадион, бе намекната и кандидатура за младежки зимни олимпийски игри - огромна радост за феновете и още по-голяма за фирми “синджир марка” (мизата на МОК за олимпиадата е 1 млрд. долара). Все заради вота наскоро бяха отпуснати 111 млн лв. на общини, 70 млн. от които отидоха при кметове на ГЕРБ. Пак поради тази причина пари ще има за обществените медии, а със сигурност по още много пера - в изборна година всяка “възраст, класа, пол, занятие” трябва да бъдат нахранени.
Тази тактика е стара колкото света, но има четири специфични причини, които карат Борисов да бърза. Първо, доста станаха управленските скандали напоследък, нужни са добри новини за отвличане на вниманието. Второ, много са сигналите за вътрешни противоречия в ГЕРБ,
пари и блага дума
трябва да успокоят чиновничеството и фирмените обръчи. Трето, очаква се скок на енергийните цени, следва да се тушира. Четвърто, избори напролет (европейски ) и есента (местни) са си трудно начинание – изискват напрегната работа. Колебание в резултата не бива да се допуска, иначе махалото би се отблъснало от ГЕРБ. Ами ако се наложи и парламентарен вот?
В словоизлиянията си Борисов безспорно превзема върхове - не просто хока сегашните комунисти, но и "разказва играта" на старите. “Знаете, че заварихме България без спортни зали. Имаше една във Варна… Вместо да се подпира на колоните, тя висеше във въздуха и имаше девет метра отдолу вода. Господ ни е спасил да не се срути и да загинат хиляди хора” - това каза Борисов за ремонтирания наскоро Дворец на културата и спорта в морския град, строен преди 60 години. От думите му излиза, че той отдавна не се мери с Живков, а го е задминал! И даже ни спасява от калпавото му строителство! Тази трагикомедия е показателна - идва да покаже какъв точно ще е виртуалният свят в следващите месеци, докато в реалния живот нов път не отговаря на изискванията и по него гинат хора (Своге), “най-големият пеещ фонтан” не пее (Варна, три години след пускането му), а тунел тъне в тъмнина (“Железница” в началото на септември, 24 месеца след ремонт на осветлението му). Живеем в интересен период. Факт е, че Борисов построи доста неща, но взе да минава време от рязането на лентите и става ясно каква е трайността на обектите –
не по-различна от на пералня.
Това ще прави Борисов нервен и ще го кара да затяга максимално гайките на машината под него.
Преди години имаше моменти, в които той даваше вид, че добре съзнава наклонената плоскост под краката си. Няма как, след като почти две десетилетия е катерил и покорил властовия връх (главен секретар на МВР, столичен кмет, премиер), в един момент да не тръгне да слиза. Ще векува там ли? Борисов понякога забавяше своя танц и създаваше впечатление, че е наясно с обективната предопределеност да се спуска по нанадолнището. Сега никакво такова впечатление не създава. Или му се векува, или неговият политически талант не е безпределен.
