Минималната работна заплата (МРЗ) у нас е най-ниската в ЕС. Това важи както за нейния номинален размер, така и за нейната покупателна способност - това, което човек може реално да си купи с нея. Това, което малцина знаят, е, че разликите при покупателната способност обаче са много по-малки от тези при номиналния размер на минималното заплащане. Ето конкретен пример: брутната минимална заплата в Холандия е 6 пъти по-висока от българската, изчислена в евро, но количеството стоки и услуги, които човек може да си купи с нея, е само 2.5 пъти по-високо.
Вярно е, че нивата на доходите в ЕС са твърде различни. Но и цените на стоките и услугите в отделните държави членки са много различни. Именно затова, когато говорим за минимални заплати, не размерът, а покупателната способност е по-важният показател. За да онагледим реалната ситуация, сме сравнили покупателната способност на МРЗ в България като процент от тази във всяка една от 19-те страни - членки на ЕС, в които в периода от 2003 г. насам има въведено минимално заплащане. Стартовата година е избрана по такъв начин, че да включи максимален брой страни спрямо наличните данни. Включили сме и няколко допълнителни страни, за които Евростат дава данни, като Албания, Сърбия и САЩ.
Как точно се правят съпоставките?
В основата са т.нар. паритети на покупателната способност (ППС), които се използват за превръщане на номинални стойности (заплати/цени/разходи) в национална валута (лев, евро, паунд и т.н.) в единна условна валута, наричана "стандарт на покупателна способност" - СПС. Тази условна валута има еднаква покупателна способност във всички страни от ЕС, което позволява да се използва за сравнения за размера на заплатите или на цените на дадени стоки и услуги в различни страни.
Например минималната работна заплата в Полша през втората половина на 2015 г. е 418 евро, а тази в България – 194 евро. Това означава, че номинално МРЗ в Полша е 2.15 пъти по-висока от тази в България. Но трябва да имаме предвид и различните ценови равнища на стоките и услугите в полската и в българската икономика. Като използваме стандарта на покупателна способност, оказва се, че минималната заплата в Полша се равнява на 749 СПС, а тази в България – на 401 СПС, с други думи разликата се стопява до 1.87 пъти. Тази промяна отразява факта, че цените у нас са по-ниски от тези в Полша и че с 1 евро у нас може да се закупят повече стоки или услуги, като в крайна сметка този ефект в цените е по-силен от разликата в заплатите.
Данните на Евростат много ясно показват, че в периода след 2003 г. покупателната способност на МРЗ у нас се повишава по-бързо от тази във всички страни от ЕС (с изключение на Румъния, и то само през последните няколко години, през които съседката ни има и изпреварващ икономически ръст). На графиката се вижда каква е покупателната способност на брутната минимална заплата за съответната страна, сравнена с МРЗ в България.
Ето каква картина се очертава:
През 2003-2018 г. по покупателна способност на МРЗ България постепенно застига Естония (ръст от 64 до 82%), Латвия (от 72 до 90%), Литва (от 60 до 86%), Словакия (от 54 до 77%) и Унгария (от 43 до 73%).
Спрямо страни като Испания, Гърция и Португалия покупателната способност на минималното трудово възнаграждение у нас се увеличава от по-малко от 30% през 2003 г. до близо 70% през 2018 г.
Покупателната способност на МРЗ в България е аналогична с тази в Сърбия, с 50% по-висока от тази в Албания и два пъти по-ниска от тази в САЩ и Турция.
Спрямо страната с традиционно най-висока МРЗ (Люксембург) в ЕС покупателната способност на МРЗ у нас се увеличава от 11% през първата половина на 2003 г. до 34% през втората половина на 2018 г.
Единствената страна, в която покупателната способност на МРЗ е била по-ниска от тази у нас в периода, е Румъния (през 2001 г., втората половина на 2002 г., периода от 2005 до 2008 г., както и през първите тримесечия на 2013 и 2014 г.).
Бързото увеличаване на минималната работна заплата в България обикновено се обосновава с аргументи от типа "нормално е МРЗ у нас да расте най-бързо, тъй като базовата й стойност е най-ниска и има много за наваксване". В това има логика. Но по-важното е, че расте, и то с изпреварващи темпове, нейната покупателна способност. С други думи застигането на нивата на покупателна способност на минималното заплащане в други страни е не пожелание, а факт.
РЕЧНИК
Минималната работна заплата (МРЗ) показва най-ниското според закона ниво на брутно заплащане за 8-часов работен ден. Определя се от Министерския съвет след провеждане на задължителни консултации със социалните партньори (представителни организации на работодателите и работниците). В момента МРЗ в България е 510 лв. (бруто).
