„Защо в ерата на електронното здравеопазване не е възможно да се вземе просто и лесно решение, за да не носим хартиени документи, които сега показваме в аптеката, болницата и при посещение при лекар?“, недоумяват Ласма и съпругът й Оярс, които са се върнали да живеят в Латвия. И двамата са второ поколение латвийци, но не са живели досега в страната. Слушайки разкази за „голямото завръщане“, човек започва да се пита дали Латвия е в крак с времето и дали полага достатъчно усилия, за да се върнат от странство латвийците, разпръснати по целия свят.
Заради хартиени документи обаче възниква въпросът дали действащата система в Латвия ще позволи бързо и ефективно на Ласма и Оярс да си получат компенсацията от Германия за ползваните медицински услуги. Двамата са граждани на прибалтийската държава, но са родени в друга държава и целият им живот е преминал зад граница. Те обаче
приемат Латвия за своя родина,
а в семейството им се говори на латвийски език.
„Родена съм в Германия, израснала съм в Австралия, а след това отново се оказах в Германия. В детските си години вкъщи се говореше латвийски, а в училище – на английски. Имаше моменти, когато говорех латвийски толкова, колкото и английски. След това в Германия се срещнах с Оярс и се омъжих за него. Говорим си на латвийски“, разказва Ласма. Тя определя Германия като „идеално място, където да прекараш детството и да получиш образование“, но въпреки това не приема страната за свой дом. И започва да се замисля да се върне в историческата си родина. Обсъждан е вариант за преселване в Белгия, където Оярс е поканен на работа. „Постепенно започнахме да мислим какво искаме да правим, когато остареем. Казах, че бих искала да се върна в Латвия“, спомня си Ласма. А „голямо преселение“ в района на столицата Рига е станало преди три години.
Ласма и Оярс веднага решават, че не искат да бъдат от т.нар. „невидими възрастни хора“ – хора, които след пенсионирането си се преместват да живеят в Латвия, но официално никъде не декларират, че получават пенсия от чужбина и не плащат данъците в страната. „Решихме, че щом се местим в Латвия, това ще бъде на 100%“, разказват двамата. Ласма споделя, че е слушала
много истории за завърнали се в Латвия пенсионери,
но по документи се водят граждани на други държави. „Това не ни харесва. Ако ще се връщаме – няма да правим изключения. Или ще се върнем напълно, или няма да го правим. Не одобряваме половинчатите решения“, добавя съпругът й.
Двамата обаче не успяват да съберат цялата информация, от която имат нужда преди заминаването, за да знаят какво да очакват в Латвия. Оказва се, че изобщо не работят сформираните към Министерството за опазване на околната среда и регионалното развитие специални координационни центрове. Според Асоциацията на латвийците в Европа чрез тях се улеснява възможността да се получи важна информация от тези, които искат да се завърнат в прибалтийската страна. „Опитахме се да съберем колкото може повече информация, но така и не разбрахме какво ще получаваме. Нямахме представа за това, което ще ни се случи в сферата на здравеопазването и данъчното облагане. „Във ведомството, отговарящо за гражданството и миграцията, ни казаха, че държавата предлага самолетни билети за реемигрантите и място, където да оставим за съхранение багажа си“, казва Ласма.
Проучване, направено от Асоциацията на латвийците в Европа, показва, че седем от десет живеещи зад граница латвийци в предпенсионна или пенсионна възраст биха искали да се върнат в Латвия. От доста време обаче местните политици „не забелязват“ потенциалните реемигранти - поне това е заключението от одобрени досега закони. Сега надежди се възлагат на одобрения от парламента на 1 ноември закон „За диаспората“, чиято задача е да реши неотложния въпрос за данъка върху получаваната от чужбина пенсия. Предвижда за необлагаем минимум на пенсия, получавана от чужбина, да се взима прилаганият в страната, която изплаща пенсията.
Зам.-председателката на Асоциацията Елина Пинто определя това като значително подобряване на условията, което ще улесни връщането на много пенсионери в историческата им родина. В сравнение с останалите държави данъчната тежест е проблем за по-възрастните латвийци, които искат да се върнат от чужбина в страната. Например германската пенсия на Ласма няма да се облага с данъци, тъй като не е голяма спрямо стандарта във ФРГ, но в Латвия тя е принудена да дава 23% от сумата на държавата под формата на данък. „Спечелихме една битка срещу данъчните, които се опитаха да ни надчислят данък върху брутната сума на пенсиите. В Германия обаче от бруто пенсията се приспадат медицинска застраховка и за здравеопазване. И затова беше решено да се гледа само нетният размер на пенсията. Но постигането на това никак не беше лесно“, спомня си Оярс. Освен това при пристигането на семейството в Латвия се появява и още един проблем: ако не са смятани за местни пенсионери – такъв статут могат да получат чрез вноски за социално осигуряване в Латвия – то електронната система не може да изчисли необлагаемия минимум за пенсионерите. И затова в тези случаи е необходимо всяка година да се попълва годишна данъчна декларация. „За мен най-важното е да се изясни въпросът, свързан със здравеопазването“, казва Ласма. В интернет тя успява да намери съвети за тези, които напускат Латвия, но не и за тези, които се завръщат.
Пенсията си Ласма е заработила извън пределите на Латвия и затова няма социални осигуровки в страната. Част от германската й пенсия се състои от вноски, които тя продължава да прави в здравната каса на Германия. Това означава, че Германия е длъжна да плаща за здравни услуги, ползвани от Ласма, дори и ако е получила медицински грижи в друга държава. Латвийските власти се свързват с колегите си в Германия и искат да им бъдат възстановени похарчените средства. „Здравната каса в Германия се свързва с Националната здравна служба в Латвия, която ме е регистрирала и е изпратила писмо с личния ми номер“, показва тя лист хартия във формат А4. Този документ й дава право да се възползва от плащани от държавата медицински услуги до сумата, равняваща се на застраховката, която плащат литовците.
Местната кошница на предлаганите медицински услуги в прибалтийската държава обаче се различава от тази в Германия. Ласма е наясно, че в Германия списъкът с услуги е по-дълъг: например посещението при стоматолог се покрива почти изцяло от здравната осигуровка, като се доплаща минимална сума. Затова всяка година германците, включително и пенсионерите, отиват на много профилактични прегледи. Опашките за посещение при лекар са по-малки, отколкото в Латвия, отбелязва Ласма. Но най-важното е, че в Германия системата е много по-ясна.
По данни на Асоциацията на латвийците в Европа на Стария континент има 18 държави (като Германия, Швеция и Холандия), които покриват на пенсионерите здравни разходи, дори и когато не живеят в страната. „Когато човек започне да си мисли за връщане в Латвия, достъпът до здравни услуги е важен въпрос – особено за възрастните хора. Затова е важно да се обяснят особеностите на латвийската система, което помага подготовката за реемиграция и прави завръщането по-лесно за хората. В дадения случай това не облекчава много живота на тези, които са се върнали, но пък дава възможност
бюджетът на Латвия за здравеопазване да получи „субсидии“ от чуждестранните осигуровки на тези хора“,
обяснява Елина Пунто. Според нея малки промени в електронната система могат да подобрят ситуацията „както за даден човек, така и за бюджета на Латвия“. „Едва ли е толкова трудно да се направи. Например Естония вече започна електронен обмен на рецепти и картони на пациенти с Финландия“, дава пример тя.
Според правилата на ЕК във всяка страна, членка на ЕС, издават фактури за осигурените здравни услуги в рамките на 12 месеца. След това в срок от 18 месеца втората страна е длъжна да върне похарчената сума. От 1 юли 2019 г. между страните от ЕС е планирано да започне обмен на електронни данни, свързани със социалното осигуряване. Това ще намали броя на хартиените документи и ще ускори изплащането на средствата - на това се надяват Ласма и Оярс, за да не се сблъскват и с тези проблеми в Латвия.
