Медия без
политическа реклама

Неудобството да си десен

В опит да се разграничат от ГЕРБ "истинските десни" въведоха своеобразна езикова реформа - станаха "демократична общност"

28 Февр. 2019ДИЯН БОЖИДАРОВ
Снимка: Архив
Не им е лесно на Малинов и сие - те са десни, и ГЕРБ са десни, българинът следва да бъде убеден в различията.

Покрай скандала с преференцията евродепутатът и член на ДСБ Светослав Малинов направи твърде любопитно изявление. То бе интересно не с политическото си послание и последствия (не доведе до нищо), а с подбора на думите. “Ще призовем за единно явяване на евроизборите на демократичната общност - единна листа. Водят се разговори с “България на гражданите” и СДС, не само с тях. До края на деня ще отправим този призив за единна листа”, заяви Малинов. Той очевидно има предвид партиите, които се позиционират като десни извън ГЕРБ, но се притеснява да нарече обединението “дясно”, ползва “демократично”. Други политици

 

прибягват до подобни словесни еквилибристики

 

и е време да се констатира, че в политическото общуване имаме “езикова реформа” – “дясното” бавно и полека променя предмет и употреба, а инициатори са самите му носители.

За изказа на Малинов в конкретната ситуация има точно опрeделена причина. Той и ДСБ са членове на коалицията “Демократична България”, в която участват още “Да, България” и “Зелените” – те пък не щат да се наричат “десни”; обединява ги “демокрацията”. В политически контекст обаче пак е замесена промяната на езика. Представете си, че бяхме 1990 г. И според политическите ценности (За Запада, реформи, повече индивидуални права…), и като профил на избирателите (от голям град, сравнително заможни) “Да, България” щеше да е откровено дясна. “Зелените” - също, прародителят им “Екогласност” бе сред основателите на СДС. Но 2019 г. не е като 1990 г. Думичката “дясно” претърпя идейни изменения, а и

 

не звучи модерно, бляскаво, перспективно

 

Затова “Зелените” предпочитат да са си зелени, а “Да, България” - по-скоро либерали.

През всичките тези години се състояха и ключови структурни междупартийни преобразувания. През 2006 г. се появи ГЕРБ, афишира се като дясна (за разлика от либералния предшественик НДСВ), спечели всички възможни избори и… практически стана дясната партия на България. Затиснати в сянката й формации твърдят, че тя не е дясна, но по всички общоприети репери ГЕРБ е такава – Жозеф Дол прегръща Борисов и Фандъкова, Eва Майндел е зам.-председател на ЕНП; Цветан Цветанов прекарва повече време в САЩ, отколкото Христо Иванов и Радан Кънев взети заедно; Бойко Борисов твърди, че гони комунистите до дупка, същото твърдеше старата десница; ГЕРБ е срещу БСП на шахматната дъска, към 1 млн. гласоподаватели редовно й се отблагодаряват (голяма част от тях – бивши на СДС). Макар да ги отричат, всички тези факти са добре известни на десните политици извън ГЕРБ. Повечето от тях през годините в тъмната част от деня се гушкаха с Борисов, но в светлата

 

задължително вадеха изпод завивката кинжал

 

Замяната на “десни” с “демократични” е следствие както на опит за разграничаване от ГЕРБ, така и на отричания, но реален факт, че партията на Борисов е десният мастодонт.

През 2014 г. днешните “демократи” влязоха в правителство на ГЕРБ. Тази дясна взаимност не бе нова, по-рано тя включваше флиртове на Борисов с Надежда Михайлова, Петър Стоянов, с ДСБ в местната власт и т.н. 2014 г. обаче бе ключова. Оттогава “истинските десни” живеят със срамен грях, усърдно го изкупуват. Пак от 2014 г. започна още нещо, почти незабележимо, но важно – идейно структуриране на ГЕРБ. До този момент партията бе дясна, но само с тяло, без дух. След 2014 г. се появи дух, а тялото се мултиплицира - създаден бе т.нар. Институт за дясна политика (реално – просто група приближена на Борисов). Този т.нар. институт започна да шие едновременно дясна и консервативна дреха на ГЕРБ. Вкара кадри във властта (Нено Димов, Петър Николов, Тома Биков), овладя и публичния ефир от позицията на "безпристрастни" наблюдатели (най-вече чрез Георги Харизанов). Посредством други лица и организации развя “гражданско“ “дясно-консервативно” ветрило. Всичко това не само проводи ГЕРБ в актуалния “консервативен век”, но и бе

 

изключително успешен инженеринг

 

в дясното пространство – за сметка на старите му носители. В масовото общуване изразът “десен и консервативен” прилепна до такива като Димов, по-рано бе заплют единствено за такива като Малинов.

Така стигнахме до днес, когато огромна част от българите са уморени от ГЕРБ, пикът на могъществото й отдавна е отминал, тя е големият десен субект, обаче има и други десни, “истински”, на които им предстоят избори отделно от ГЕРБ. Вследствие неистово се разграничават от нея. “Десни” стана неудобен за тях самите статут, бягство е намерено чрез езика. "Трябва да обединим демократичната общност", каза наскоро Атанас Атанасов (ДСБ). Същото рече и Румен Христов (СДС). Но може ли да предизвика нещо повече от забавление? Та по кой критерий партиите им са демократични, а БСП например не е?

Тази метаморфоза на езика ще се засилва в следващите месеци с оглед на двата вида избори. Засега тя няма практическо значение за хода на събитията, но бъдещето е неясно - все някога вероятно ще се появи еклектичен междупартиен субект, който да спасява демокрацията от Борисов. По-важно е какво ще се случва след изборите. Малинов, ако отново стане депутат на европейските, ще седне пак в ЕНП до представителите на ГЕРБ. Ако колегите му сторят същото в общинските съвети след местните, или пък в парламента – след национални, демокрацията съвсем ще стане за смях.