Има един икономически постулат, който се появява на бял свят през XVI век и е приписван на Томас Грешъм, въпреки че този лондонски финансист никога не го е формулирал. Законът на Грешъм всъщност се появява няколко десетилетия по-рано за първи път - в трактата на Николай Коперник (аха, същият) Monetae cudendae ratio, и гласи чисто и просто: "Лошите пари изместват от обращение добрите пари".
Този закон не се отнася за това, което си мислите. "Лошите" пари в случая не са "мръсни" пари, а добрите пари не са просто парите, върху които се плащат данъци. Този закон се появява във времена, когато монетите са от различни благородни материали, а цената на златото и среброто варирала така, че обезсмисляла номинала им. Било необходимо да се "вържат" цените на металите или да се намали съдържанието на благородните метали. И в двата случая се стигало до едно - лошите/евтините пари изместили скъпите/добрите пари.
Разбира се, 20 века по-рано и Аристофан описва в "Жабите" как медните пари изместват златните: "...а използваме пара, медна, лоша, изкована днес и вчера, калпав сорт".
Законът на Грешъм всъщност прилича на универсален обществен закон. Във всеки случай може да приемем, че ако допуснем ментето като ценност, ако му придадем стойност и чар, накрая то ще превземе пазара.
Всяка добра практика се измества от лошата,
ако не бъде поддържана и практикувана. В измисления левичарски неолиберален свят всички дружно строят светлото бъдеще и се обичат като братя. В реалния свят всичко отива по дяволите, ако доброто не се подкрепя, а лошо се приема като норма.
Спомнете си например "закона за счупения прозорец" и метрото в Ню Йорк от 90-те. Ако един прозорец е счупен и никой не го поправя, минаващите покрай него решават, че на никого не му пука и скоро и съседните прозорци ще бъдат счупени. Безнаказаността ще стане норма.
Сега си представете страна, в която липсват големи инвестиции от доказани местни предприемачи. Липсват и чуждестранни мащабни инвестиции. В такава страна ще се строи малко, а много ще се кърпи. Заетите в обслужващите сфери и колцентровете ще процъфтяват, тук-там ще се появяват заводи за маркучи и болтчета. Но заводи за цели автомобили ще липсват, няма да има и голяма, плащаща много данъци индустрия. Така "лошите" инвестиции ще победят добрите, евтинджосът ще завладее пазара и накрая всички ще бълват евтина пластмаса.
Представете си, че в страната стъпват само един тип вериги - тези, които обичат риска. Примерно вериги за хранителни стоки и за бързо хранене. Тогава може да си обясните защо по централните булеварди, където наемите би трябвало да са високи, няма световни брандове, но пък никнат нови и нови магазини за second hand дрехи. Така мърлявият бизнес побеждава привлекателния бизнес.
Ми, като сме бедни, като няма пари
- и в държавата, и в бизнеса - какви големи заводи и какви лъскави магазини да има, питате вие. Въпросът не е в парите, казвам аз - въпросът е в манталитета. Пари ще се намерят, но какво от това, след като те раждат боклук. Това, което липсва, не са пари, а готовност да избягаме от ментето.
Да не се мъчим повече - вижте София, където повехналата градска социалистическа среда бавно, сигурно и с много пари отстъпва мястото на... евтината постсоциалистическа градска среда - "перки от акули", "надгробен паметник/водна стена", пейки от "лят камък"/ковчег с кошче и тем подобни щуротии от погребално-надгробната стилистика, които потъват под вода при първия летен дъжд. С тези пари може ли да се направи нещо по-хубаво? Да, разбира се. Прави ли се? Ми не, защото - лошото е изместило от обращение доброто. И не ми давайте за пример доброто метро - дори в пустинята има оазиси.
И така нататък:
Искаме качествено образование - а нашето бълва базово образовани деца, които ходят на Запад, за да се дообразоват.
Искаме добро здравеопазването - а нашето бълва болни хора, които ходят на Запад или в Турция, за да се долекуват. Свикваме.
Искаме демографска политика, получаваме още по-лоши данни за прираста от националната статистика. Примиряваме се.
Искаме да се гордеем със спортистите си - а нашият спорт бълва средна класа спортисти, които не могат да стигнат до Запад, за да се доразвият. Стигат до Турция и Русия. Приемаме го за нормално.
Искаме бърз и надежден транспорт - получаваме 1 и 1/2 магистрали и хиляди километра транспортни връзки с дупки като на земния спътник. То така си беше...
Искаме свободни и качествени медии - имаме телевизии, по които вървят едни и същи новини и едни и същи турски/индийски сериали; имаме вестници, които поради незнайни причини се наричат "национални"; имаме радио, което не слушаме.
Вижте сега по-важното - демокрацията ни
Дори и да не бъде "наторявана с кръвта на патриотите и тираните", както казва Джеферсън, свободата трябва да се поддържа - за да не бъде изместена от фалшивата демокрация, от псевдодемократите, които се борят за права, но са готови да ви убият. Вместо уважение към суверена, получаваме отказ от референдуми. Вместо силни и представителни партии с лидери, които се ползват с обществено доверие, получаваме в крайна сметка лидерски партии, които имат всички белези на организирана престъпна група, в която същественият спор може да е само колко държавни пари да преразпределим "правилно".
Тъй като политическите партии са скрита форма на гражданско общество, накрая получаваме и такова гражданско общество - фалшиво. Пунта мара. Тук рядко се събират групи хора, които се борят за своите специфични интереси. Когато такава група се събере, тя задължително дава отговор и коя е любимата й партия, която ще реши този проблем.
През 90-те г. Ню Йорк "освобождава" метрото, като започва борба с графитите. В началото на XVIII век началникът на английския монетен двор Исак Нютон (аха, същият) въвежда "златния стандарт" за парите, който в края на XIX век се използва от всички страни - от Русия до САЩ. В края на краищата всичко това свършва - с борсовата криза в САЩ от 1929-а, бюджетната криза в Англия от 1931-ва, девалвацията на белгийския франк от 1935-а и разпадането на "златния блок" (Франция, Италия, Швейцария, Люксембург...) от 1936-а. Коперник и Грешъм отново са прави.
Изводът е ясен - не бива да оставяме добрите практики, добрите ценности, добрите стоки да се състезават с лошите. Допуснеш ли менте в художествена галерия, скоро цялото ти изкуство ще е менте. Допуснеш ли менте пол, скоро ще броим 32 пола. Допуснеш ли калпави политици да те управляват, цялото поколение ще си стяга багажа.
А ако сега си задавате въпроси от типа "А кое е добро? Кое е ценност и какво е качество", не е било нужно въобще да подхващате този текст.
