През целия си мандат здравният министър Кирил Ананиев обясняваше как ще предложи нов модел за здравната система, ще го подложи на щателна обществена дискусия и той ще бъде факт само ако по него има пълен консенсус - каквото и да значи това. Накрая преди месец Ананиев изплю две напълно нескопосани предложения, написани колкото да не е без хич, а обещаваната широка всенародна дискусия за нула време се замете до работни групи в МЗ. От времето, когато бившият началник на Ананиев - Пламен Орешарски, беше министър на финансите, знаем какво значи даден въпрос да отиде в работна група - да бъде пратен в трета глуха. 

А междувременно - не просто без дискусия и представяне, а съвършено потайно, в здравното министерство и здравната каса са натракали още една реформа. Която - за разлика от дълго обещаваните модели на Ананиев - не е хипотетична и няма да се обсъжда до отхвърляне или нови избори, а ще влезе в сила след два месеца, и то без никакво обществено обсъждане, каквото се полага на всички нормативни актове. В преходните и заключителни разпоредби на единствения закон, който не подлежи на обществено обсъждане - този за бюджета, МЗ и НЗОК ще прекроят половината здравна система. Грозната практика да се променят по същество основни за функционирането на дадена сфера закони с преходни и заключителни разпоредби на законите за бюджета на държавата, ДОО или НЗОК не е от днес, но този път Ананиев и компания удариха в земята всички предишни постижения

в областта на непрозрачното и еднолично управление 

С поправките, които скоро ще са в парламента, се предлагат серия промени, част от които дори не са били споменавани публично от представители на властта, камо ли обсъждани: Създават се две нови административни структури с големи правомощия - Агенция за медицински надзор и Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата; фондът за лечение на деца и комисията за лечение в чужбина се закриват и дейността им се прехвърля към здравната каса; променя се режимът за разкриване на нови болници; въвежда се нов принцип за плащане на лекарствата; всички лечебни заведения се задължават да се прелицензират по стандарти, които още не съществуват. 

Идеята е с окрупняване на структурите да се постигне по-добър контрол и управление. Например новата мегаагенция за медицински надзор ще издава разрешителните на лекари и болници, а след това и ще контролира дали те ги спазват. В момента един дава разрешителните, а друг следи дали те се съблюдават. Структурите, които отговарят за лечението в чужбина, сега са разпръснати на три места - НЗОК, МЗ и фонда за лечение на деца, а тепърва ще отидат под една шапка - здравната каса. Съветът по цените на лекарствата пък ще отговаря за целия процес по ценообразуването, като ще прибере при себе си и дейността по оценка на здравните технологии, т.е. дали публичните разходи за дадено лекарство биха били оправдани на фона на очакваната му ефективност.

Всички тези промени обаче са пълни с десетки детайли, всеки от които може да доведе до катастрофа и за чието изпълнение не просто публиката, но и инициаторите нямат ясна идея. Например министър Ананиев смята, че общественият съвет към фонда за лечение на деца - който досега осигуряваше публичността на вземаните решения за финансиране - трябва да бъда запазен, но според бъдещия началник на фонда - управителя на НЗОК Дечо Дечев, това е излишна и паразитна подробност. Така че да оставим засега практическото изпълнение на текстовете - което предвид капацитета на чиновниците в МЗ и НЗОК обещава да е трагично. 

За какво говорят като философия поправките?

Първо - за безсилие

Дългата практика сочи, че когато държавни чиновници не могат да направят нищо, замазват положението с административни и структурни промени, които никога не водят до качествени промени. Тъй като контролът на здравната система е напълно отсъстващ, сега правим нова структура за контрол. Преди 10 години по подобен начин беше създадена агенцията за медицински одит, от която се очакваше точно същото, каквото и от бъдещия й правоприемник - агенцията за медицински надзор - да контролира дейността на лечебните заведения. Вместо това "одитът" се озова в прокуратурата, според която агенцията е прикривала смъртни случаи и сама е минирала собствените си проверки, като умишлено така е налагала санкции, че да могат да паднат лесно в съда заради процедурни нарушения. А сега тази агенция и тази администрация ще бъдат гръбнакът на новата мегаагенция.

А нейната основна функция ще е да прелицензира всички лечебни заведения в държавата. До три месеца от влизането на промените в сила МЗ ще напише нови медицински стандарти за всяка специалност - каква трябва да е квалификацията на кадрите, при какви условия трябва да се осъществява дейността и по какви критерии за качество. Подобни стандарти има и в момента. След това в срок от една година всички над 14 000 лекарски и зъболекарски кабинети, амбулатории, медицински центрове и болници ще трябва да приведат дейността си в съответствие с новите стандарти и да подадат документи за пререгистрация в агенцията за медицински надзор. Ако не отговарят на стандартите, агенцията ще отнеме изцяло или частично разрешителните им за дейност.

Подобна глупост може да роди само тежко и безвъзвратно увредена от дългия стаж в държавната администрация глава -

реформа чрез пререгистрация

Смисълът на съществуването на българската администрация е да лицензира и прелицензира, да гълта бумаги и ражда нови и нови режими, а не да създава устойчиви механизми за най-ефективното функциониране на всяка една сфера от обществения живот и - в никакъв случай - да е в услуга на гражданите и данъкоплатците. Тъй като болниците у нас са прекалено много и всяка от тях си прави каквото си иска, единственото, което може да хрумне на чиновника, е да ги пререгистрира и така евентуално да намали броя им.

С което стигаме до втората функция на промените в здравните закони - корупция. Тя не просто е неизбежна при пререгистрацията на 14 000 юридически субекта, част от които не отговарят на изискванията, които от своя страна спокойно могат да бъдат написани така, че да са в услуга на определена част от тях. И извършвана от държавни чиновници. Тя е търсена, особено в 2019-а - година на избори. По подобен начин стоят нещата и при другата промяна с огромен потенциал за скандали - въвеждането на критерии за разходна ефективност, при която здравната каса ще плаща само за лекарства, при които резултатът от терапията е най-добър спрямо цената. А за всички останали - не, което си е доста изкушаващо и за този, който предлага рушвета, и за този, който го приема.

За съжаление, явно още не сме стигнали дъното - и системата има още накъде да се разпада, и управляващите могат да бъдат още по-некадърни. А догодина може и да разберем точно колко.