Кристоф Льоклер е член на работната група на високо равнище от независими специалисти по медийни въпроси към Европейската комисия. Роден е в Лил, Франция, през 1962 г. Бил е служител в Генерална дирекция "Конкуренция" на Еврокомисията. Работил е в Русия след разпада в СССР като консултант на фирмата "Макензи". Преди 20 години създава базираното в Брюксел електронно издание "Юрактив", защото според него европейските институции имат лоша и неразбираема комуникация с гражданското общество. Сега това е медия в 12 страни на 12 езика. Той е председател на фондацията "Юрактив" и като предприемач не се намесва в редакционната политика на медиите от тази група. В средата на април гостува в България, като изнесе лекция в Благоевградския университет и се срещна с журналисти в СБЖ. "Сега" представя извадки от неговите оценки за състоянието на свободата на словото в Европа.
----------------------------
- Приемете съчувствието на българските журналисти към Франция по повод злощастния пожар в катедралата "Нотр Дам".
- Благодаря за съчувствието и ще направя аналогия, която може да ви шокира. Някои писаха, че катедралата е разрушена, но не е вярно. Една катедрала е като журналистиката. Изгоря покривът, който пазеше сградата отгоре. Но останаха основите, а за журналистиката основи са стандартите в нашата професия. Не са засегнати и стените, а стените в нашата професия сме ние, професионалистите в медиите. Липсват ни два елемента от покрива, които да ни предпазват - добрите закони и добрите медийни собственици. Като се започне от солидните основи, може да се реконструира другото.
- Приходите в медиите се стопиха, откакто се появи интернет и убеждението на аудиторията, че достъпът до медийни продукти трябва да бъде безплатен.
- Трябва да разсъждаваме за цялата комуникационна екосистема, защото става дума не само за медии, но също за интернет платформите и социалните мрежи - имам предвид основно Гугъл и Фейсбук, както и за всички, които разчитат на приходи от рекламата. Навярно знаете, че 90% от приходите заминават за американските платформи, които плащат малки данъци и наемат малко журналисти. Така че тук наистина сме в неизгодна позиция, макар че качеството е на наша страна. Дезинформацията е заплаха за нашата професия, но също така е и възможност: властите днес си дават по-ясна сметка за значението на нашата професия. На Запад има склонност да се говори много за Русия, но личното ми впечатление е по-друго. Жена ми е англичанка и страда много заради Брекзит, води своя битка срещу излизането на Великобритания от ЕС. Много сме говорили за източника на дезинформацията, която предизвика негативния вот на референдума за оставане в ЕС. Русия не беше източник на дезинформацията, която доведе до този много лош резултат. Затова във всяка страна трябва да има сили, които да се противопоставят на дезинформацията и да дават отпор на популизма.
- Да поговорим за европейската медийна политика.
- От създаването си ЕС има огромен проблем с комуникацията. Затова се обръща към медиите с молба да разпространяват европейските послания. Ние си вършим работата, като информираме, без да проповядваме. Прави ми впечатление, че европейската тема е доста застъпена в България. Но това не класира страната високо по свобода на словото, защото според "Репортери без граници" е на 111-о място в света. Да се върнем на темата за финансирането. Защо медиите използват пари на олигарси? Защото нямат свои пари. Трябва да се използват повече европейски пари за сектора на медиите и да се прави разлика между приходи и капитал. Има огромни европейски фондове в областта на изследванията и развитието, от които почти нищо не се използва в сферата на медиите. Има голяма програма "Медии" в ЕК, която се занимава със ... субсидиране на филми. Но не мисля, че решението за медиите трябва да се търси в европейски субсидии. Трябва да се подпомагат медиите в частния сектор по независим и траен начин.
- Компетенциите на медиите не са ли в упадък?
- Проблемът не е в способностите на журналистите, защото има отлично подготвени сред тях. От години разговарям с ръководители на медии и разбирам, че проблемите са в мениджмънта. Затова се обърнахме към ЕК с предложение да се направят програми за трансгранично обучение. Европейските избори несъмнено ще имат голяма роля. Един от десетте приоритета на ЕК е Общият цифров пазар, който впрочем е работа на българската еврокомисарка. За съжаление обаче няма медийна политика сред тези приоритети и експертите препоръчват следващата ЕК да ги включи в своите приоритети. Предлагаме да се учреди постът комисар за демокрацията с Генерална дирекция "Демокрация" към него и темата да бъде "Демокрацията в един цифров свят - здрави платформи и независими медии". Преди десет години бяха хвърлени много усилия за спасяване на банките. Нека сега спасим медиите - това е важно за демокрацията.
- Как такъв комисар ще спечели доверието на медиите и обществото, след като Еврокомисията няма собствена медийна политика?
- В Комисията има разпръскване на задачите в медийната сфера и накрая излиза така, че никой не е отговорен. Групата експерти, която е съставена от независими участници, препоръча и други комисари да се занимаят с дезинформацията и положението на медиите. Това правихме година и половина, но за съжаление разширяването на броя на ангажираните комисари и генерални дирекции стигна до краткосрочна тактика за спасяване на европейските избори. Отправихме много препоръки, но що се отнася до здравословното състояние на медиите и регламентирането на статута на платформите, те не свършиха голяма работа. В следващата Еврокомисия компетенциите трябва да бъдат групирани в една Генерална дирекция "Демокрация". Тя трябва да работи в много тясна връзка с хората, които отговарят за конкуренцията. За да стане това приоритет, трябва в Европарламента да се сформира коалиция от политически групи с такова разбиране. Това е добра основа, за да проличи кой е за демокрацията в Европа и кой е против.
- Какво ще стане със саморегулацията на медиите?
- Нашата група реши да не използва термина "фалшиви новини", а да се придържа към думата "дезинформация", която дефинираме като съзнателно подвеждаща информация в интерес на политически и търговски цели. Разграничаваме дезинформацията от грешките. Регулацията развързва ръцете на правителствата. Във Франция президентът Еманюел Макрон лансира проектозакон против фалшивите новини. Веднага медиите протестираха и го запитаха дали не възнамерява да създаде министерство на истината. Сега проектът се нарича Закон срещу дезинформацията, но още съдържа тревожни елементи. Хубавите елементи в него са за качеството на журналистиката и обучението, но той дава право на съдия да реши за 48 часа дали една новина е дезинформация или информация, след което да отнеме лиценза на една телевизия например. Помислихме си във Франция, че това ще се отнася до "Русия днес" или "Спутник", но много лесно може подобен закон да се отклони и към други медии. Саморегулацията е добра концепция за медиите, но не и за интернет платформите. През следващите месеци сигурно ще видите появата на нова концепция. В момента имаме две страни: медиите, които се саморегулират (но без радиото и телевизията, които се лицензират и регулират от държавни органи), и социалните мрежи, смятани досега като инфраструктура по подобие на телекомите. Има огромно пространство между двете и то трябва да бъде дефинирано. Там се намират системните интернет платформи, които дават силно отражение върху демокрацията. Те трябва да бъдат регулирани. Има съгласие, че платформите не искат да станат медии и медиите не искат да се превръщат в платформи.
