Извън ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, които свикнахме да виждаме като основните претенденти за властта, много други формации напират към Народното събрание и Европейския парламент. Някои от тях, като "Възраждане" и БСП, със сигурност ще намерят място и в двата; други като ИТН, "Синя България" и "Солидарна България" имат хипотетичен шанс да прескочат бариерата, която ги дели от депутатските банки. Общото между по-дребните претенденти за властта, когато се прегледат посланията им, е преобладаващо консервативното начало – и в културен план, и в икономически. Това дотолкова се набива на очи, че спокойно може да се твърди, че консервативна вълна се надига на предстоящите избори.
"Възраждане" - челно срещу ЕС и НАТО
"Евроатлантическият път на България приключи!" Това са думи на лидера на националистическата партия Костадин Костадинов пред негови симпатизанти на предизборна среща в столичния район "Люлин". Тази фраза отразява същината на партията, която системно работи срещу по-дълбоката интеграция на България в евроатлантическата общност. Това се вижда ясно от огромните сили, които "Възраждане" хвърля за пропаганда срещу еврото и НАТО.
Въпреки това, Костадинов още не е стигнал дотам, че да поиска излизане от ЕС. Напротив, партията му има големи апетити към Европарламента – планира да създаде нова политическа група, основана на национализма и традиционализма, заедно със сродни формации от други европейски страни, които да работят за Европа като съюз на национални държави. Това е старата песен на национал-консервативните противници на евроинтеграцията, която подеха през последните години и проруските сили в ЕС.
Срещу НАТО партията е съвсем категорична – иска референдум за излизане от пакта. Когато ги питат – а как ще се защитава България срещу агресия, обясняват, че ще възстановят голямата армия, която имахме по времето на НРБ. Но старателно отбягват въпроса колко по-трудно и по-скъпо ще бъде за страната ни самичка да се отбранява. Нито коментират очевидния факт, че е далеч по-добре за България да бъде заобиколена от страни, с които формално поддържа съюзнически отношения.
Във вътрешен план "Възраждане" продължава тактиката си да избягва сближаване с другите партии. Костадинов твърди, че е готов на разговори с всеки (освен с ДПС, което нарича "етнополитическа организирана престъпна група"), стига другата страна да се съгласи на няколко предварителни условия – референдум за еврото и НАТО, преразглеждане на условията за членството в ЕС, вдигане на санкциите срещу Русия и прекратяване на помощта за Украйна. Ясно е, че нито една от другите големи формация, освен БСП, не би се обвързала с такива условия, което автоматично поставя „Възраждане“ извън следващата управляваща коалиция.
Официално Костадинов твърди, че партията му ще стане първа политическа сила и ще управлява сама. Вярно е, че влиянието на националистите расте през последните 3 години. Няма основание обаче да се смята, че то ще стигне равнище, при което партията може самостоятелно да направи правителство.
БСП – по петите на "Възраждане"
Столетницата вече толкова си прилича с партията на Костадинов, че всъщност се конкурира с него за приблизително еднакъв електорат. И едните, и другите мразят НАТО, отричат помощта за Украйна, борят се яростно срещу вноса на американско оръжие и ядрени технологии, хвалят се, че са единствената опозиция на ГЕРБ, и ратуват за спасяването на българското общество от "джендърите". На БСП обаче липсва голямото предимство на "Възраждане" - формацията на Костадинов никога не е била в правителството, а кадър на "Позитано" 20 (Росен Карадимов, министър на иновациите и растежа) се откри дори в сегашния служебен кабинет, воден от гербера Димитър Главчев.
Соцлидерът Корнелия Нинова отдавна изостави принципите, с които беше позната някога БСП – социална справедливост и равенство. Тя залага предимно на консерватизма, в който почетно място заема защитата на нацията и традиционното семейство (и тук обаче "активът" на "Възраждане" е по-сериозен – нека само да си спомним уличните протести на техни активисти срещу филма "Близо"). Към това примесва послания с ляво звучене – например, за по-високи доходи, социални помощи и засилено участие на държавата в икономиката и здравеопазването. Това е идеологията на "социалния консерватизъм", както обяви политологът и кандидат за депутат от БСП Калоян Методиев.
На второ място, "Позитано" 20 се рекламира пред избирателите с това, че са единствената автентична съпротива срещу завръщането на герберите във властта. Така смятат да извлекат полза от падението на ПП-ДБ заради колаборацията им с Бойко Борисов. Когато обаче се стигне до конкретната формула на следващия кабинет, Нинова отново лансира отколешната си идея за експертно, надпартийно управление. Но досегашният ни опит с правителства, които твърдят, че не са политически (както например беше случаят с кабинета "Денков-Габриел"), показва, че т.нар. експерти всъщност са подбрани от политиците. А това става голям проблем, когато се стигне до носене на политическа отговорност, защото просто няма кой да поеме такава.
ИТН – твърдо с "джендърите" и лежерно с европарите
ИТН също се придвижва към пренаселващия се консервативен сектор. Като Костадинов и Нинова, Трифонов също обещава да брани традиционното семейство и да бори "хомосексуалната пропаганда сред децата в училищата". Към това прибавя да изхвърли нелегалните имигранти от България.
Освен културен, Трифонов изповядва и фискален консерватизъм – изрично обяви, че ще иска запазване на сегашната данъчна политика, включително плоския налог (не че някой е тръгнал да го премахва). И категорично отхвърля Зелената сделка на ЕС в името на спасяването на (неспасяемата) въглищна енергетика, дори на цената на загуба на европари. "Ако трябва да избирам между работните места и парите от Европа, аз лично избирам хората", заяви шоуменът. Всъщност, такъв избор няма – рано или късно, ТЕЦ-овете ще затворят и тогава нищо ще има пари, нито ще има хора.
По въпроса за коалиционната политика, в ИТН нямат какво конкретно да кажат (освен, че това е "тъп въпрос", по думите на кандидат-депутата Станислав Балабанов). И това при положение, че коментатори непрекъснато ги причисляват като "патерица" на ГЕРБ и ДПС в следващото правителство. А в миналото ИТН е управлявала с формации, с които враждува – както беше с ПП и ДБ в кабинета "Петков". Какво пречи на Трифонов и трупата му да го направят отново?
"Синя България" - обратно към корените
Вдясно и вляво изникват формации, които се лансират като алтернативи на големите политически сили в парламента. Като коалицията "Синя България" (СБ), която израсна от явилата се на местните избори м.г. "Синя София". Тук се групират куп отломки от градската десница, които се опитват да се заявят като автентичните наследници на "синята идея" и така да припечелят гласове за сметка на ПП-ДБ.
Тук е първият голям проблем на СБ. Седесарските времена отдавна се забравиха. Когато някой чуе името на коалицията, по-вероятно е да си помисли, че има нещо общо с отбора "Левски", отколкото да я свърже с политиката от 90-те години.
Вторият проблем е, че това дясно обединение също се промотира като консервативно – като всички останали формации, изредени по-горе, което и гарантира много съперници. Специфичният консерватизъм, който СБ изповядва, се свежда до принципа, че ще освободят икономиката и частната инициатива от държавна намеса. Засега е неясно колко избиратели ще се припознаят в такава идеология.
С тези принципи СБ обвързва и възможността за бъдеща управленска коалиция, като говори, че е нужен "десен политически консенсус за управление". Кой отговаря на този профил, не се разбира – от обединението определят ПП-ДБ като либерали, а за ГЕРБ не споменават нищо, въпреки че имат връзки в миналото с партията на Борисов (например, Петър Москов, един от лидерите на СБ, беше здравен министър във второто правителство на ГЕРБ). За отбелязване е, че СБ обвинява ПП-ДБ и ГЕРБ, че са вкарали ДПС във властта, и обещават, че няма да правят компромиси с движението. Какво означава това за техния "десен политически консенсус", не коментират.
"Солидарна България" - претенции за левичарство
Вляво като алтернатива се промъква "Солидарна България" на бившата синдикалистка Ваня Григорова и бившата социалистка Мая Манолова. Те се опитват да се представят като истинска левица – такава, която ще защитава правата на трудещите се и уязвимите хора в обществото чрез леви мерки, като въвеждане на необлагаем минимум, рязко увеличаване на минималната заплата, таван на надценките на хранителните стоки и т.н. Навремето Манолова беше в БСП, когато столетницата въведе плоския данък. Също като "Възраждане" и БСП, застават в проруския лагер в страната – наскоро Григорова и Манолова обявиха, че ще върнат паметника на съветската армия.
В политически план "Солидарна България" ще трябва да разчита само на личната харизма на двамата водачи, които си отрязаха пътищата към другите големи леви групировки – БСП и "Левицата". Хвалбите, които отправят към президентството (което наричат "остров на стабилността"), и заканите, че биха отменили ограничаващите го конституционни промени, подсказват за възможна връзка между "Солидарна България" и държавния глава Румен Радев. Това обаче няма да помогне много на Григорова и Манолова – Радев трудно може да си позволи риска да агитира открито за конкретна политическа сила.
