facebook
twitter

Наблюдател

Не може някакви юристи да пречат на лобизма в парламента

Калпавите закони или се правят на принципа "проба-грешка", или се спускат на депутатите от задкулисието
4575
Илияна Кирилова
Дори правната комисия не смята за необходимо да ползва експертизата на съвета по законодателство.

На фона на все по-калпави закони, на предлагани и впоследствие гласувани лобистки текстове във важни законопроекти, на извънредно законодателство, на изключително ниския рейтинг на парламента като най-висшата институция в държавата, Консултативният съвет по законодателството на Народното събрание най-вероятно ще бъде закрит. И проблемът не е в липсата на юристи, които да дават становища по законите, по които трябва да  „върви държавата“, а в абсурдния факт, че на парламентарното ръководство му се виждат много 100 000 лв. за юридическа експертиза, при положение че бюджетът на Народното събрание за тази година е над 79 млн. лв.

Държавни пари се харчат за какво ли не, но за читави законопроекти и за професионална юридическа експертиза за 2018 г. не е платена и стотинка. Заяви го председателят на съвета проф. Огнян Герджиков. А парламентарната шефка Цвета Караянчева коментира, че е "въпрос на престиж да работиш за Народното събрание“ и затова е по-добре юристите да работят безплатно.

Според юристи всъщност от години в парламента не се внася изцяло нов законопроект. Повечето текстове са изменение или допълнение – с една дума, ремонт на съществуващото законодателство. Но и тази работа трябва да се направи прецизно и от компетентни хора, тъй като всяко изречение в даден нормативен акт е важно. Но през изминалата година дори и по един текст никой от народните представители не се е допитал до експертите от 22-членния съвет по законодателството. Депутатите могат да разчитат за експертни становища на имена като тези на проф. Анелия Мингова, преподавател по право, декана на Юридическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Сашо Пенов, адвокат Даниела Доковска, проф. Екатерина Матеева и др. Могат да разчитат, но не са се възползвали. Не че ако бяха го направили, щяха да се съобразят с мнението им.

„Никой за нищо не ни пита, а трябва да сме наясно, че не всеки юрист може да законодателства, тъй като това е най-фината работа в правото“, коментира пред „Сега“ проф. Герджиков. Но кой ли вече се интересува от сложната юридическа материя?!

 

Важното е да бъдат прокарани правилните за управляващите текстове,

 

дори и те да бъдат ревизирани след месец-два я по заръка на премиера Борисов, я след поредното гражданско недоволство. Пример – промените в Закона за хората с увреждания, които бяха поискани и извоювани от майките на деца с увреждания след няколкоседмични протести и шествия из улиците на страната.

Или пък последните предложения, свързани с промените в антикорупционния закон, който бе наречен от юристи и представители на граждански организации, „бухалка срещу неудобните за властта“. Преди коледната ваканция те писаха до председателя на правната парламентарна комисия Данаил Кирилов – ГЕРБ, че настояват да се „съблюдават демократичните принципи и разделението на властите, както и да се спазват правилата при приемане на закони“, както и да не се прави „извънредно законодателство“.

Правилата обаче или не се спазват, или управляващите намират „вратички“, за да ги заобиколят. А за това не могат да разчитат на компетенцията на доказали се в юридическата сфера авторитети. И затова се доверяват на собствената си експертиза - в редиците на ГЕРБ в парламента депутатите с юридическо образование са осем. В парламентарната група на опозиционната БСП юристите са десет.

Липсата на професионални становища по законодателството, както и отказът от юридическа експертиза от страна на парламентарното ръководство водят до втръсналия ни принцип "проба-грешка". Впрочем мнозина вече подозират, че това калпаво законодателство дори не е дело на народните представители,

 

а им се подава отвън - от лобисти

 

Един от най-ярките примери за безумство в законодателството е Кодексът за социално осигуряване, който от 2000 г. досега е променян 134 пъти, т.е. средно около 7 пъти на година. Нужна е стабилност, предвидимост,  а се получава така, че всяка година, и то по няколко пъти, се изменят основни правила, по които живеем. Затова неслучайно и заслужено както депутатите, така и представителите на изпълнителната власт с всяка изминала година са с все по-малко одобрение, което клони към нулата, а чуждестранните инвеститори си тръгват един след друг.

И някой едва ли ще повярва на тезата колко хубаво е, че са икономисани едни 100 000 лв. от парламентарния бюджет за миналата година, след като ремонтите в законите очевидно ще продължат да се правят според политическата конюнктура. А в годината на два избора - за евродепутати и за местна власт, предстоят и важни законодателни решения, като поредните промени в Изборния кодекс. Тепърва ще сме свидетели на още нормотворчески бисери на депутати, които се изживяват като експерти и не желаят да чуят нито експертни съвети, нито предупрежденията на гражданските организации.

5

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Научно-техническата революция на ПП ГЕРБ - видими неуспехи

16.02.2019

Петьо Цеков

380 6
Стратегията за детето е истанбулско дежавю
Накрая творчеството на Георги Марков влезе в учебниците

16.02.2019

Димитър Бочев

147 3

Коментари

Памфуций
снимка на Памфуций

👍

 

Само да напомня, че сегашният състав на НС поставя рекорд по нисък брой юристи-депутати. 

Pstr

Настоящото НС е с рекорден брой идиоти. Нямат капацитета да разберат за какво става въпрос. Председателката чупи тъпометъра с простотия и селяния. Мери качеството на законите по страници-толкова е зле женичката. И иска безплатно да ѝ работят, защото било "престижно". Като е престижно да се работи в НС, да се откаже от цялата си заплата, така и така е незаслужена. 

 

 

Караянчева е с нисък интелектуален капацитет дори за стандартие на ГЕРБ. А това говори много. 

LEFT

Данаилчо Кирилов, Цветито, Цецка...😞

Леля_Стойка_III

На никой от 240-те не му пука!

kempes

Всички думи са правилни, на всички това ни е ясно, но годината не е 1990, нито 2000, сега сме 30 години след времето, когато говоренето на истината бе навременно, желано и необходимо.

Сега думите вече не значат нищо.

Сега трябва спешно да има дела и то радикални дела.

А дела няма и на хоризонта не се задават.

Така че, моля ви, господа журналисти, стига вече истина, не ни е нужна вече.

Късно е.

Влез или се регистрирай за да коментираш