Разтърсваният напоследък от кризи ЕС е подложен на изпитание за издръжливост. Осъществяват се и най-смелите фантазии на журналистите от таблоидите. Великобритания напуска ЕС. Разширяването на ЕС спря до Хърватия. Увеличава се натискът от страна на Русия. Президент на САЩ стана Доналд Тръмп и трансатлантическото партньорство (заедно с дреболии като върховенството на закона и здравомислието) изчезват пред очите ни. В Европа в подем са популистките движения и радикалните десни, а това поставя под съмнение бъдещето на европейския проект. В някои държави, особено в Унгария и Полша, либералната демокрация се свързва със съмнителни действия и нестабилен обществен ред.
Какво ще стане или какво ще остане от ЕС след няколко години – това е въпрос, на който не е лесно да се даде отговор. Наскоро това се опита да направи сп. „Вишеград инсайт“, което се издава със съдействието на базирания в Полша аналитичен център „Ре Публика“. С помощта на "Джърман Маршал фонд" беше издаден специален брой „Бъдещето на Централна Европа“, в който на базата на прогнози на специалисти по региона (университетски преподаватели, експерти от средите на бизнеса, медиите и политиката) са описани 5 възможни сценария за бъдещето на тази част в ЕС, където много често се случват неочаквани исторически обрати.
Разгледани са четири централноевропейски страни: Полша, Чехия, Словакия и Унгария, и какви тенденции се очертават за следващите 7 години. Процесите, които се развиват там, се отразяват и на бъдещето на другите държави в Централна Европа, а и в целия ЕС. В този извод няма нищо сензационно. Неотдавна всички погледи в Европа бяха приковани към провежданите в Полша избори - доказателство колко важни са политическите промени в тези страни.
Триумф на антилиберализма
Първият сценарий е наречен „Триумф на антилиберализма“ и звучи доста реалистично. В Унгария и Полша партиите с антилиберални възгледи вече са във властта и оказват голямо влияние върху върховенството на закона, неправителствения сектор и свободните медии. В следващите 7 години тази политика може да продължи по няколко причини. Санкциите за неспазване на правилата на ЕС не водят до нищо, а държавите, към които са насочени, успешно се възползват от правото си на вето и от връзките си.
Икономическият растеж в региона продължава, но това се дължи основно на инвестиции от други нелиберални държави и крупни геополитически играчи като Русия, Турция и Китай. Полша и Унгария успешно привличат нови съюзници на страната на ЕС, но също и допринасят за възхода на десните популисти на Запад. Обединените привърженици на запазването на суверенитета стават изключително популярни и се очаква да постигнат отлични резултати на изборите за ЕП през 2019 г. Държавата все повече се намесва в живота на хората, а политиката по отношение на мигрантите става все по-радикална. Разширяването и задълбочаването на интеграцията в ЕС остават на заден план, а много държави окончателно се отказват от единната европейска валута.
Брекзит преминава без сериозни проблеми, което създава опасност все повече страни членки да поискат да напуснат ЕС. В резултат на това ЕС ще се свие до зона за търговия, в която членуват няколко страни и се използва обща валута. Демократичните процеси и върховенството на закона в Централна Европа съществува само на книга, а автократичните режими бързо се разпространяват дори и в Западните Балкани. Старият континент става все по-зависим от Русия, Китай и Турция. „Предишният проект за голяма интеграция на европейските демократични държави се провали“, е заключението на първия сценарий.
Разделената Централна Европа
„Разделената Централна Европа“ е вторият сценарий. ЕС под ръководството на Германия и Франция, които възобновяват партньорството си, успяват да се справят с повечето възникнали кризи, пред които Общността е изправена. Нелибералните демокрации в Централна Европа са дълбоко вкоренени заради исторически наследената антипатия към Запада или заради строгия контрол над медиите и обществото като цяло. В Полша партия „Право и справедливост“ постепенно губи контрол над лостовете, с които упражнява политическа власт, и в страната започват да идват повече западни инвестиции.
При тези условия Унгария се оказва в политическа изолация. Партия „Фидес“ на Виктор Орбан е изключена от Единната народна партия (ЕНП) и в страната започва краят на икономическия разцвет. Орбан, чиято позиция е нестабилна, прави опит да вземе радикално решение и обявява референдум за напускането на ЕС. Държавната пропагандна машина полага всички усилия, за да гарантира положителни резултати от допитването за напускане на ЕС, но превесът на гласувалите по този начин е минимален. По този път тръгва и Чехия, където подкрепата за членството в ЕС не е голяма.
Евроскептицизмът се засилва и въпреки аргументите, че от икономическа гледна точка Чехия има ползи от ЕС, евроскептиците побеждават в допитването за излизане от Общността. За разлика от Унгария обаче Чехия успява да се договори да остане в единния пазар, като следва модела, използван от Швейцария. Словакия, подобно на Полша, остава вярна на ЕС. Словакия също така се възползва от факта, че за разлика от нестабилната Чехия и Унгария е място, благоприятно за инвестиции. Затова и икономиката й отчита ръст, а от другата страна, през границата, икономиката затъва и се създава усещане за нестабилност.
Брак по неволя
Третият сценарий е наречен „Брак по неволя“. ЕС е изправен под увеличаващи се външни заплахи. При управлението на Тръмп САЩ се отдалечават и Европа разбира, че за първи път от 1945 г. е сама. ЕС незабавно започва да действа (това е хипотетичен сценарий). Еврозоната е реформирана, засилени са финансовата стабилност и солидарността. Външните граници са укрепени, намалява броят на мигрантите, а тези, които вече са в ЕС, се преразпределят между страните членки. Укрепват силите на НАТО, приключва създаването на енергийния съюз и на единния цифров пазар.
Взето е прагматично решение да не се налагат наказания на страните от Централна Европа заради нарушенията на правилата на ЕС, а те пък обещават да не пречат на по-голямата интеграция на останалите. Така Централна Европа отново е в периферията на ЕС. Увеличава се напрежението. Следва поредица от нови кризи. По инициатива на Лукашенко Беларус се сближава със Запада, а Кремъл организира държавен преврат и изпраща войски в Беларус. На проведени избори Украйна подкрепя европейско бъдеще, а руските сили предприемат настъпление. Милиони украински бежанци наводняват Централна Европа.
В света настъпва рецесия, която е резултат основно на търговските войни на Тръмп. Тя удря доста сериозно Централна Европа заради начина, по който са структурирани местните икономики. ЕС налива огромни суми, за да ги вдигне на крака, като настоява за едно-единствено нещо: Унгария, Полша и Чехия да приемат еврото през 2025 г. Тази помощ за държавите от Централна Европа допринася за нарастване на подкрепата за европейския проект, към който тези държави отново обръщат поглед.
Централноевропейска пролет 2.0
„Централноевропейска пролет 2.0“ е четвъртият възможен сценарий. Основна роля в него имат младите хора в тези държави, които са свикнали да се възползват от предимствата, получени от обединена Европа. Скоро обаче конфликтът между поколенията ескалира. Държавите, в които през 2022 г. продължават да управляват националисти и популисти, ограничават правата на гражданите и все по-малко заделят пари за образование и наука, а икономиката отново започва да изостава от тази на Запада.
Младите хора все по-често се възмущават от изолацията и неравенството в обществото, в което живеят. Корупционен скандал или икономическа криза изважда на преден план конфликта между поколенията. Първо в Полша, където често се появяват нови социални тенденции. Младите хора и добре запознатите с технологиите организират поредица от протести, по време на които се сформира общонационално движение. То регистрира политически успехи и взима мнозинство в парламента. Подобни успехи постигат и аналогични движения в другите три разглеждани държави, а новата власт възражда идеите за пълна евроинтеграция.
Безопасен вакуум
Петият сценарий за бъдещето на Централна Европа в следващите 7 години се казва „Безопасен вакуум“. Вече не съществува чадърът, който НАТО разтвори над Европа, за да я пази след Втората световна война. Недоверието, търговските войни и недостатъчните разходи на европейските държави за отбрана принуждават САЩ да останат равнодушни към руските апетити в Европа, а пък Русия не пречи на американските интереси в други части на света. Ситуацията е изключително неблагоприятна за Централна Европа.
Полша се опитва да запази на своя територия възможно най-голям американски контингент, но в същото време се поддава и на китайско влияние, за да ограничи руското. Орбан пък максимално се сближава с Путин и с Русия, като се превръща в нейния глас в ЕС. Чехия и Словакия излизат от НАТО. Общата нестабилност в сферата на сигурността засилва държавния натиск над обществото: управляващите затягат контрола над медиите, образованието, гражданското общество, правосъдието... Ситуацията, която прилича на тази в Централна Европа в периода между двете световни войни, е резултат от безпомощните международни организации, слабата защита на Запада, зависимостта от външни сили и укрепването на авторитаризма.
Авторите на петте сценария подчертават, че някои от тях са пожелателни, а други – направо катастрофални. Но пък сценариите, които предполагат по-нестабилен и обединен свят, изглеждат доста реалистично...
