Администрацията на Доналд Тръмп не наложи втори пакет санкции на Русия заради отравянето на бивш руски шпионин във Великобритания повече от осем месеца, след като уведоми Конгреса, че Москва си ги е заслужила. Служители в Държавния департамент нееднократно настояваха, че САЩ имат намерение да наложат нови наказателни мерки, които се изискват на базата на закон за ликвидирането на химическите и биологическите оръжия, приет от Конгреса през 1991 г.
Няколко месеца обаче минаха без новини и конгресмените заявиха, че от администрацията много малко говорят по въпроса. Бивш правителствен чиновник, запознат с темата, заяви пред The Hill, че Държавният департамент и Министерството на финансите са финализирали предложен пакет санкции още през март, но висши служители все още не са го подписали. „Разработените варианти могат да бъдат реализирани в рамките на няколко месеца от сега нататък, но висши чиновници в администрацията все още не са взели решение и не са дали зелена светлина“, казва бившият чиновник.
В края на март Bloomberg съобщи, че Белият дом е получил пакет готови санкции и че Държавният департамент и Министерството на финансите чакат да бъде подписан, преди да наложат ново наказание за отравянето на Сергей Скрипал и на дъщеря му Юлия в Солсбъри. Причината за непредприетите действия е обвита в мистерия. Белият дом не дава коментар по темата. Говорител на Държавния департамент заяви пред The Hill, че служители в администрацията „смятат, че Русия е отговорна“ за отравянето на Скрипал и че
„няма краен срок за налагането на втори пакет санкции“
„Спазваме законите и не обсъждаме предварително решения за санкции“, заяви чиновникът.
Президентът Тръмп от дълго време проявява интерес към подобряване на отношенията с Русия. Нови санкции ще направят това по-трудно. Той се видя с руския си колега Владимир Путин по време на срещата на Г-20 в японския град Осака в края на юни. Двамата обсъждаха контрола върху въоръженията и други въпроси, свързани с глобалната сигурност, и се съгласиха, че подобряването на отношенията е от взаимен интерес.
От администрацията се изискваше до 6 ноември да реши дали Русия е спазила строгите критерии според закона от 1991 г. – сред които е и сертифицирането, че вече не използва химически оръжия – за да избегне нови санкции. Тогава Държавният департамент обяви, че Русия е предизвикала въвеждането на нови санкции и че „води консултации с Конгреса“ за следващите си стъпки. Но краен срок няма и това доведе до критика от страна на тогавашния председател на Комисията по външни работи в Камарата на представителите Ед Ройс (републиканец), който обаче по-късно се оттегли от Конгреса. Висш служител в Държавния департамент заяви на сенаторите на 15 май по време на изслушване, че агенцията е „приготвила“ санкциите и налагането им е въпрос на „време“.
„Анализирахме цялата ситуация, сенаторе. Приготвили сме ги. Според мен с тях трябва да се занимават държавният секретар и президентът, но моят отговор ще е, че те са част от по-голяма стратегия за Русия“, отвърна Андреа Томпсън, която е помощник държавен секретар, отговарящ за въоръженията и международната сигурност, на сенатор Боб Менендес, който е демократ в Комисията по външни работи в Сената. „Привикахме ги вече“, заяви още Томпсън.
Менендес и други демократи са разочаровани от забавянето, но като цяло конгресмените по-малко се оплакват по въпроса в сравнение с други теми, свързани с Русия, като намесата в изборите например. „Има много неща, които тази администрация не прави по отношение на Русия, което силно ме притеснява. Това е само едно парченце от пъзела“, заяви наскоро пред The Hill председателят на Комисията по външни работи в Камарата на представителите Елиът Енджъл (демократ). На въпрос дали е притеснен от липсата на прогрес сенатор Рон Джонсън, републиканец и член на Комисията по външни работи в Сената, заяви, че администрацията трябва да насочи енергията си върху санкции, които по-ефективно наказват Москва. „Имаме ужасно много санкции срещу Русия“, казва Джонсън. „Според мен това, което трябва да направим, е да видим тези, които са най-ефективни и ако ще увеличаваме санкциите, то да се фокусираме точно върху тях“.
Менендес написа писмо в края на януари на държавния секретар Майк Помпео, в което го призовава бързо да наложи наказания, „за да се гарантира, че законовият режим на санкции не се подкопава“. Държавният департамент отговори на 22 февруари, че работи върху тези изисквания, но отбелязва, че „този процес изисква време“ според писмо, получено от The Hill. „Както и при първия пакет санкции, Държавният департамент внимателно обмисля какъв вид наказателни мерки да подбере от списъка с всички възможни наказания и влиянието, което те ще имат върху интересите на националната сигурност на САЩ“, пише помощник държавният секретар Чарлз Фолкнър.
Администрацията наложи първия пакет от наказателни мерки през август м.г., когато Помпео потвърди, че
Русия е нарушила международното право, като е използвала невропаралитичния агент новичок
при неуспешен опит за убийство на Скрипал през март 2018 г. Русия отрича да е замесена в отравянето на Скрипал. Освен това администрацията изгони десетки руски дипломати, за които се смята, че са шпиони, и затвори руското консулство в Сиатъл след отравянето миналия март.
Чиновниците също така отбелязват, че през декември администрацията на Тръмп е наложила санкции на служители на руското Главно разузнавателно управление (ГРУ), отговорни за нападението, както и на други руски шпиони, наказани за участието си в глобални кибератаки.
Вторият пакет санкции трябва да бъде по-строг и потенциално да може сериозно да навреди на руската икономика. Те вероятно значително ще повишат напрежението с Москва. От администрацията се изисква да избере поне три от общо 6 възможни категории със санкции, сред които са още ограничения върху американския износ към Русия, ограничения върху вноса, прекратяване на дипломатическите отношения с Русия и прекратяване на въздушните превози от и до САЩ, извършвани от авиокомпании, държавна собственост или контролирани от руските власти. Не е ясно на какви мерки са се спрели Държавният департамент и Министерството на финансите.
Според критиците липсата на действия от страна на администрацията изпраща сигнал, че САЩ се отнасят несериозно към налагането на наказания на държави, които нарушават американски закони и могат да подкопаят усилията за ограничаване в бъдеще на използването на химически оръжия или политиката на санкции в по-общ смисъл. Някои хора са на мнение, че администрацията пренебрегва закони, които целят бързото налагане на санкции.
„Фактът, че руснаците не са наказани, означава,
че няма да се въздържат от използването на химически оръжия, а на другите държави, които виждат това, е по-малко вероятно да им се попречи“, казва Евелин Фаркат, която е старши научен сътрудник в "Джърман Маршал фънд" и бивш заместник помощник министър на отбраната по време на управлението на Барак Обама.
Карла Робинс, която е нещатен сътрудник на Съвета по външни работи, също смята, че това подкопава доверието в Помпео, който през февруари потвърди плановете си „да потърси сметка от Русия“ в разговор с руския външен министър Сергей Лавров – като предположи, че санкциите могат да се окажат неизбежни. „Всичко това показва, че президентът си прави, каквото си иска независимо от политическата ситуация или от изискванията на закона. Той наистина не иска да накаже руснаците“, казва Робинс, посочвайки безгрижното предупреждение на Тръмп към Путин от юни да не се меси в изборите в САЩ за държавен глава през 2020 г.
Робинс също отбелязва, че не е възможно да се разбере причината за забавянето на санкциите, тъй като Белият дом в това отношение „е напълно непрозрачен“.
