Медия без
политическа реклама

Матурите разкриха две паралелни Българии

Нови учебни програми, стандарт за качество и квалификация за учители - уж спешни мерки, а чакат от години

Илияна Кирилова
Едни и същи изпити мерят как се справят учениците, които ходят години наред на частни уроци, и тези, които не могат да си позволят такива

Ако има нещо, което показаха тазгодишните изпити, то е, че у нас има две Българии. Едната е на училищата със 100% двойки на зрелостниците - на тези, които не желаят да учат, защото смятат да бъркат цимент в Германия; на тези, чиито родители, ако изобщо присъстват пълноценно в живота им, се страхуват да не откраднат децата им от училище; на тези, които дори биват "убеждавани" от учителите си изобщо да не ходят на матура. Другата е на отличниците, медалистите в международни състезания - на тези, чиито родители от рано им четат приказки, но и плащат четирицифрени суми за частни уроци, понякога от началото до самия край на обучението им.

И в двата случая трябва да отчетем, че българската образователната система, а и държавата като цяло, се проваля, защото не успява да изпълни основното си предназначение - да учи децата и да ги подготвя за живота. 8 години след мащабните промени в родните училища сме изправени пред нуждата от реформа на реформата. С тази разлика, че засега не e ясно има ли някой, който да знае как и да има смелостта да я осъществи.


Бодряшка лимонада от лимони 


Учителите се дразнят от "сензационни" определения от рода на: "ударихме дъното", "рекорден срив" и т.н. Средна оценка от 3,93 на матурата по български език обаче няма как да бъде наречена другояче. Не може да кажеш на най-ниските резултати, откакто изобщо има държавни зрелостни изпити, "удоволетворяващи за професионалната гилдия в София", както коментира шефът на РУО-София, само защото в столицата средният брой точки е най-висок. Не може да се криеш от отговорност, казвайки, че резултатите - например по математика в 7 клас, които задържаха рекордно ниското си ниво от м.г. - "са съпоставими с миналата година" (МОН). Ако някой на най-високо ниво не признае веднъж завинаги, че резултатите на учениците са пълна трагедия, няма как да тръгнем да излизаме от нея. Не спрем ли да си правим "бодряшка лимонада от лимони" (по думите на Нели Колева от "Заедно в час"), катастрофата изглежда неизбежна. Или има още накъде да пропадаме.


С общи приказки не става
 

Крайно време е МОН да излезе от удобната сянка на ковида и да започне да обяснява, анализира, контролира и предлага решения. Колкото и промяната да се случва отдолу, посоката се задава отгоре. Системата е в страхотна инерция и ако министерството не я подбутне (и подпомогне), трудно ще излезе от летаргията. На тазгодишното национално външно оценяване в 4 клас никой не разбра благодарение на какво учениците преодоляха срива по математика от м.г. и защо това не може да се случи и със седмокласниците? Никой не обясни защо на матурите в 12 клас средният успех по чужд език - английски - е много по-добър от този по български. Никой не посочи и защо сривът по математика в 7 клас се бетонира. 

Обещанията на всеки екип в МОН, вкл. и на новия, да направи анализ на резултатите, звучат като абсолютно дежавю. Всяка година това се повтаря като мантра и оправдание, за да се избегне конкретният отговор защо резултатите са толкова лоши и какви мерки ще се вземат те да се подобрят. Да, резултатите са плачевни не от вчера и днес. Колко години са нужни за един експертен анализ? Изказването на новия министър проф. Галин Цоков, че "за съжаление, такива задълбочени анализи (на резултатите от матурите - бел. ред.) не са правени" трудно може да бъде осмислено. Данни и анализи в МОН би трябвало да има всякакви - от социалното положение на децата, до оценките и отсъствията им по години. С данни разполага и всяко регионално управление на образованието - за всяко конкретно училище (а може би резултатите никога не са били анализирани по подходящ начин и никога не послужили за управление на качеството в системата?). Вместо да се измъква с общи фрази като "задълбочен анализ", по-адекватно изглежда МОН и РУО-тата да започнат да разнищват картината по региони, училище по училище - там проблемите са видими отдавна, вероятно са видими и възможните мерки. Както и да огласи публично тези анализи, каквото е задължението му по закон. 

Резултатите нагледно показват, че нищо от набелязаното досега или не се изпълнява, или просто не работи. Очевидно е, че всеки по веригата трябва да започне да изпълнява задълженията си, за което е нужен и повече контрол - дали учениците ходят действително на училище (защото на места те се появяват броени пъти, но така или иначе биват "избутвани"); дали са с телефони в час и нехаят (защото това е масовата практика по някои предмети дори в централни столични училища); дали учителите преподават и изпитват качествено (защото не може по география всички в училище да са отличници, а на матурата да имат средно 40 точки); дали директорите изпълняват програмите си и законовите разпоредби (защото все още има такива, които дори не увеличават заплатите на служителите си, както предвижда законът); дали регионалните управления на образованието изобщо оказват методическа подкрепа на училищата с много уязвими ученици (защото училищата се оплакват, че не получават такава); дали училищата изпълняват предписанията им и др. Все отнякъде трябва да се започне - ако тези базови условия не са налични, няма как системата да тръгне напред.

Ако МОН се чуди откъде да я подхване, може да стартира с училищата със среден резултат "слаб 2" на матурите. Миналата година узнахме, че 27 школа са със 100% скъсани зрелостници. За тази година чухме само за две-три, но вероятно са много повече. Крайно наложително е да се види защо всички дванадесетокласници в тези училища се провалят на матурата, как е възможно нито един да не изкара поне тройка, всички ли младежи нямат мотивация, или те са отписани като неможещи? 

 

Голямата ножица

 

Малкото информация, която излезе около въпросните училища, показа притеснителни неща. Учители от Пазарджик например коментираха, че учениците им ("тия деца") "не виждат смисъл и начин, по който да успеят в България", "не идват на училище", "не желаят да слушат учителите", "смятат, че са много велики, че знаят абсолютно всичко", включително им казват: "Нямате избор, ще ни пуснете". Макар и казани по недопустим за педагози начин, думите им действително очертаха една друга България, която се бори със съвсем различни проблеми и има нужда от различни решения - например как да мотивира и да осигури присъствие в клас на ученици, които предпочитат да "бъркат цимент в Германия", защото там ще получават много повече; които нямат подкрепа от семействата си, просто защото нямат такива; които имат системни пропуски, които обаче не са наваксани.

"А ние изпитваме болка. Мъчно ни е, болно ни е… Защото знаем колко работа сме свършили... Да, повечето от тях (от 12-класниците - бел. ред.) наистина не са "покрили знанията за тройка по роден език". Но само за трима от всичките единадесет той е роден", казаха учителите.

Разказите по социалните мрежи и тв и радио репортажите разкриха още детайли от паралелната действителност - че двойки за годината като цяло не се пишат, защото ако един ученик остане да повтаря, "за него през следващата година министерството не плаща"; че стотици ученици, които нямат лични карти, понеже живеят в квартал с улици без регулация, не биват допускани до матура; както и че някои зрелостници дори биват "убеждавани" от собствените си учители изобщо да не се явяват на майската сесия на матурата. "Да стигнеш до 12 клас и накрая някой да ти направи такава услуга… безценно. В някои софийски училища буквално ги мотаят до датата на подаване на заявление", възкликна образователният експерт Асенка Христова във "Фейсбук".

За различните вселени допринасят и частните уроци, чиято компенсаторна функция на места е толкова голяма, че замества образователната система. Традиционно най-високите резултати в София няма как да се обяснят и без масовото ходене на частни уроци в 7 клас. Тази година изпитите в 7 клас като че ли още по-осезаемо показаха огромната ножица между столица и провинция, където учениците от 1/2 от областите у нас получиха среден резултат под 30 точки по математика, или чиста двойка. Разслоението изглежда гигантско, ако сравним първия - София с 46 точки от 100 т. и последния - Сливен с 25 точки. То личи и от увеличените двойки на матурата по български - от 17 на 18%, или още 1000 неграмотни зрелостници, минали в другата България. 

 

Дежурният виновен

 

Тази година дебатът в социалните мрежи залитна към ромските ученици, които бяха набедени за "дежурните виновни" за ниските резултати. Наложи се експерти (а не дори МОН) да обясняват, че тезите за влиянието на ромските ученици и бедността върху средните резултати на матурите са несъстоятелни. "През последните поне 8 г. делът на зрелостниците на майските сесии, чиито родители са с основно и по-ниско образование (което се приема за признак на нисък социално-икономически статус), е около 7-8%. Делът на зрелостниците с безработни родители е незначителен. Значителна част от ромските деца отпадат рано или не продължават след първи гимназиален етап. Малка част достигат до края на втори гимназиален етап. Техните резултати няма как да повлияят съществено на средните резултати", обясни Асенка Христова.

Дебатът предизвика и Огнян Исаев от Тръста за социална алтернатива да заговори за неглижирани с години проблеми - че класната стая в България не се свързва с деца от малцинствата, че ромските ученици са "невидими", че учителите в университета не се подготвят да работят с деца с различни нужди и интелигентност, а още по-малко как да управляват собствените си предразсъдъци, че расизмът все още живее в учебните програми, учебниците, подготовката на учителите, управлението на училището, бюджетирането. "Изведнъж същите деца проговарят немски, френски, английски, италиански, испански… и се оказва, че имат и ценности, и морал, и култура. Защо? Риторичен въпрос", казва той. Проблемът с десегрегацията и ефективното приобщаване на ромските ученици също изисква комплексни усилия от всички институции - социално, здравно, финансво министерство, не само от МОН.
 

Учителските заплати се увеличиха, защо това не води до по-високи резултати?

 

Коментари като "успехът на зрелостниците расте обратно пропорционално на учителските заплати" накараха мнозина да се запитат защо след като учителските заплати се увеличиха няколко пъти последните години, резултатите на учениците им не мърдат нагоре, а напротив - вървят надолу. Пряка връзка между двете няма, тъй като няма ясен механизъм, който да обвързва заплатата на един учител с постигнатите резултати на учениците му. Ако учителите получават не на калпак, а според заслуженото, картината вероятно щеше да изглежда по друг начин. Такъв бе замисълът на методиката за оценка на добавената стойност, която трябваше вече да е апробирана с всичките й показатели, отчитащи както работата на учител с ученици-медалисти в центъра на София, така и с уязвими деца от малко селско училище. 

Ако иска да направи нещо за системата, новият министър може да забърза въвеждането на тази методика, която ще позволи учителските заплати да растат, но не за всички учители, а само за тези, които  изпълняват съвестно задълженията си. "Не виждам защо трябва да се вдигат заплатите на тези учители, чиито ученици ходят на частни уроци от трети клас, както и в училищата, които си пишат актив за споделените постижения между тях и частните школи", възкликна с право Нели Колева.

Въпросът за качеството неизбежно стига и до учителската квалификация, която е крайъгълният камък на всяка промяна. Но у нас се пръскат милиони за "квалификации" и "семинари" по спа хотели. Още една задача, нуждаеща се от спешно решаване. И силна политическа воля и лидерство.

Ключови думи:

матури, изпити

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?