Голяма пушилка вдигат българските евродепутати в Брюксел, за да им повярваме колко милеят за родината, след като за един мандат са сложили в джоба си по около милион евро от Европарламента. Никой от тях не възразява срещу нов мандат. Патриотични речи и люти закани се сипят от устата им по адрес на негласувания още пакет "Мобилност 1" (известен също като пакета "Макрон"), който миналата седмица влезе за кратко в пленарната зала, но бе отложен с няколко дни след неистови усилия да бъде спрян поне за малко. Парите са мощен изравнител на идейните различия и всички са на бойна нога. Сякаш България ги е пратила в Брюксел да маршируват като Наполеонови войници към Ватерлоо, което е съвсем наблизо.
Терминологията е военна. Най-младите са най-войнствени. 30-годишният Андрей Новаков от ГЕРБ прати миналата сряда трепетно послание: "След 10 дни ще е ясно печелим ли войната". Чува се как тупа сърцето му. Предводителят Бойко Борисов е по-сдържан като Наполеон през стоте си финални императорски дни. На заседание на правителството същия ден той направи равносметка какво е показало разузнаването с бой: "Макар и много трудно, продължаваме да печелим малки битки по пътя да защитим справедливостта във връзка с пакета “Мобилност”. Да се надяваме, че при следващото гласуване всички евродепутати ще са там. Засега успяваме, но то не е даром и е много трудно". Обявена е пълна мобилизация.
Два месеца преди европейските избори, ако запитате какво прави България в ЕС, правилният отговор би трябвало да е: "Воюва". А избирателите трябва да се чувстват като свикани под бойните знамена запасняци, на които се пада честта да изпратят в следващия Европарламент националния си авангард.
Кому е нужен този маскарад?
Естествено на политиците, защото европейските избори страдат от хроничен проблем - избирателната пасивност. Малцина се интересуват какво правят българските пратеници в Брюксел, а още по-малко разбират какво става там. Като се добави засилващото се отвращение на обществото от овъртолилите се в корупция партии, предстоящите избори биха могли да се превърнат в същинско национално Ватерлоо по ниска избирателна активност. При слабо участие легитимността на българските избраници би пострадала тежко. Затова бойното поле се изнася далеч, а мобилизацията на избирателите тече чрез надъхването им срещу Франция, Запада, Европа и всичките им брюкселски институции.
Ако в момента се води някаква борба, тя е само за едно - да се печели време, за да изтече мандатът на този Европарламент и да се пренесе дебатът по пакета "Макрон" в следващия. Не че в него ще се промени нещо в полза на българските превозвачи, защото и след смяната на депутатите държавите, които стоят зад тях, ще си бъдат същите със същите правителства. Но партиите ще трябва да оценят героизма на нашите сегашни евродепутати и да ги сложат на избираеми места в листите си, за да продължат като калени ветерани същата битка. Щом печелят възхита у народа, редно е тяхната популярност да бъде възнаградена. Така ще спечелят и самите партии. Бутането с лакти кой как да се нареди в листите не е толкова видимо като кампанията им срещу пакета "Макрон", но е не по-малко борбено. То е прелюдия към предстоящото бутане пред избирателите кой да им се хареса повече за пратеник в Брюксел.
Малките цели променят тактиката
Няма ги вече лъвовете титани, които влизат във фронтални сражения с опонентите си с цел да ги доведат до "абсолютна и безусловна капитулация" (Новаков). Тъй като българската позиция, подкрепена от пет-шест източноевропейски държави, няма как да се наложи, се премина към откровени процедурни саботажи, за да се протака дебатът. Нашите евродепутати са много горди, че са привлекли неколцина от други държави да предизвикат в последния момент лавина от поправки (според едни са над 1200, според други - над 1600), които да осуетят гласуването по същество на основните текстове от пакета "Макрон". Хитростта бе, че поправките не могат незабавно да бъдат преведени на всички официални езици в ЕС и освен това съгласно регламента на ЕП не може да има общо гласуване при повече от 50 поправки. Тази тактика попречи на гласуването след дебата по пакета миналата седмица на голямата сесия в Страсбург и затова бе отложено за малката сесия в Брюксел тази седмица, като преди това Транспортната комисия ще трябва да ги разгледа и обедини, за да станат годни за обсъждане в пленарната зала. Само че маниерите на нашите евродепутати заприличаха на поведението на хакери в интернет, които чрез злонамерен трафик блокират работата на системата.
Появи се и по-дръзко предложение от депутата от ВМРО Ангел Джамбазки: България да изнуди европейските си партньори да отстъпят, като ги заплаши, че ще попречи на излизането на Великобритания от ЕС чрез отказ да ратифицира споразумението за Брекзит. То може да влезе в сила само с консенсус, защото както приемането в ЕС, така и напускането му трябва да бъде одобрено от всички държави. Това предложение бе толкова безумно, колкото
да размахаме атомна бомба,
и затова никой не го подкрепи. Досега България е заплашвала само веднъж с налагане на вето, но искането й се отнасяше до промяна на една-единствена буква. Тя настояваше през 2007 г. в българския текст на Договора от Лисабон европейската валута да се изписва "евро", а не "еуро". Тогава тя не изнудваше никого, защото бранеше българския език и имаше най-голямо основание да знае какво в него е правилно и какво - не. Сега обаче не личи никаква българска връзка между Брекзит и пакета "Макрон" и западните държави много лесно могат да ни спрат еврофондовете заради откровен саботаж на функционирането на ЕС. Все пак те дават парите.
Докладчикът по пакета "Макрон" Исмаил Ертуг (германски социалдемократ) изрази недоумение пред БНР: "Вие би трябвало да се борите за едно и също заплащане за една и съща работа, независимо откъде е компанията. Когато говорих с колегите (български евродепутати - бел.ред.) без камери, те признаваха, че съм прав, но не могат да поискат това в собствените си страни, защото ще имат проблеми - особено от фирмите, а и от профсъюзите, които искат от тях гаранции, че определени пазари няма да бъдат изгубени. В крайна сметка това е изстрел във вашето коляно."
Същия ден премиерът Бойко Борисов твърдеше на Българо-германски икономически форум в София, че държавата трябва да положи усилия да помага на бизнеса, за да може компаниите да вдигат доходите.
"С общи усилия, на първо и единствено място са доходите",
каза той в отговор на въпрос на представител на германския бизнес за възможността за реформиране на трудовото ни право. Като изтъкна проблема с недостига на работна ръка, призна, че всички политици, включително и той, имат грях, че страната е била рекламирана с квалифицираната и евтина работа ръка. Така работниците от различни сфери са отишли в страни, където заплатите са по-високи: "Квалифицирани добре, но евтини ни изигра лоша шега и тези квалифицирани работници отидоха там, където ще им плащат добре. На първо място са доходите. Българите се съизмерват с австрийци, германци и ако не бъдат повишени заплатите, миграцията ще продължава", направи малко откритие Борисов.
Сега остава да каже и на превозваческите фирми, които третират шофьорите си като крепостни, че ще ги изгубят, ако не подобрят условията им на труд и не повишат заплатите им. Те рискуват чрез пакета "Макрон" не само да видят как камионите им се връщат празни на всеки четири седмици, но и да ги гледат как стоят празни в България, след като шофьорите им се изнесат да работят за чужди фирми, както сториха милиони други българи. Днес всеки е свободен да смени работодателя си и голият патриотизъм няма да го спре. Патриотите милионери в Брюксел не влизат в тази категория.
