Ако изпишете Македония в търсачката на Google, ще се натъкнете на съвета на някакъв доморасъл макиавелист, който съветва всички чужденци, стъпили на македонска земя, ”за нищо на света да не отварят дума за политика, защото ха са си отворили устата, ха са ги премлели от бой”. Не знам откъде е почерпил горчивия си опит. Вярно, към мен се протегнаха много яки мъжки десници, но те държаха я лозова ракия, я плескавица. Не спрях да си говоря с тях за политика.
Родена в трудните години на междуособни войни, младата Република Македония успя някак да сплоти многонационалното си население под знамето на слънцето с осем лъча. Тогава, в еуфорията на дълголелеяната свобода, по думите на един историк: ”Вярвахме в това, което беше най-близо до сърцето и до ума ни.” И грандиозните статуи в центъра на Скопие доста убедително говорят за този младежки възторг. Но, младостта е до време, а в зряла възраст идва въпросът ”А сега накъде?”. Това е въпросът пред Македония днес, защото проваленият (или бойкотираният - ако предпочитате) референдум ЗА или ПРОТИВ Преспанския договор
постави страната на пътя на безпътицата
90% от гласувалите подкрепиха споразумението и преименуването на страната на Република Северна Македония, но активността бе много ниска - под 37%, което според конституцията прави допитването невалидно. Според местните политолози изходите от кризата са три - също като в трилистника “Вяра, Надежда и Любов”.
Едната опция е Народното събрание все пак да реши да приложи Преспанския договор, страната да се нарече формално Република Северна Македония и да заслужи правото си да се договаря за членство в ЕС и в НАТО. От това ще последват свобода на придвижване на гражданите й, чуждестранни инвестиции, достъп до модерните технологии и европейските фондове, както и гарантирана неприкосновеност на границите. Според националистите обаче това е равно на: ”Убийство на нацията, за което виновниците трябва да отговарят пред съда в Хага.”
Другият вариант е Народното събрание да откаже да се съобрази с волята на 90% от гласувалите, които подкрепиха смяната да името, и да не признае референдума, тъй като в него участваха само 36.8% от общия брой гласоподаватели - при необходими поне 50% по конституция. Така обаче страната ще погребе решенията на Преспанския договор. За членство в Европейския съюз не може да става и дума, защото Гърция ще наложи правото си на вето и Македония ще изпадне в международна изолация за неопределено време. Според проевропейските партии това би било “Диктатура на глупостта”.
Третият път води към предсрочни парламентарни избори. Условната им дата вече е насочена - 25 ноември т.г. Идеята е ново или новото старо правителство
да се справи някак с положението
Но в някакво изборно чудо никой сериозен гражданин не вярва и аргументите са необорими: Огромната емиграция никога няма да гласува по заявка. Албанското малцинство едва ли е убедено, че новото правителство ще му даде повече права, и е твърде вероятно да бойкотира това гласуване. На радетелите за нови избори остава надеждата, че както и у нас, който държи списъците, той брои бюлетините. Тоест сигурно е само, че хазната ще се охарчи отново за бюрократичната машина, наречена “избори”.
В политическата детелина на Македония има и четвърти лист. Да го наречем "чудото наяве". Това е парламентът просто да загърби прилагателното “Северна” към Република Македония. После, ни лук яло, ни лук мирисало, Скопие да настоява за членство в ЕС и НАТО, а потъналата в дългове Гърция да бъде убедена ( да не кажа “притисната” от кредиторите си) да не упражни правото си на вето. Така Македония би спечелила подкрепата на своите националисти и модерно бъдеще за народа и страната си. Както се казва в приказките: “И вълкът сит, и агнето цяло.”
Политолозите твърдят, че това е невъзможно. Но историците припомнят с познати ни примери, че в политиката всичко е възможно. Надеждни ясновидци няма. Тогава? Ще цитирам една малко песимистична фраза на колумниста Сашо Тасевски (сп. "Фокус” от 5 октомври): “Дали ще приемем или отхвърлим промените, народът ще разбере след няколко години, когато се изясни какво сме пуснали в стаята си - змия или магаре”. Казвам “песимистична”, защото терминът “народ” е романтична категория и да се говори от негово име е доста несигурно. А ето какво казва еврокомисарят по регионалното развитие Йоханес Хан пред австрийския вестник “Куриер”: “Аз вярвам в балканското и рационалното". Както се казва, ще поживеем, ще видим.
Иначе в съседката ни всичко е така познато, че човек се чувствува просто у дома си. В политическия живот царува правилото: ”Нито ден без скандал!”. На един кмет - Боро, турнаха прякора Боро Малборо заради нелегалната му фабричка за цигари. Сигнали за продадени гласове има отвсякъде, по улиците надуват с пълна газ скъпите возила на новата аристокрация, улиците са по нашенски чисти и асфалтирани, а кафаните пак така пълни. Въобще на западния фронт нищо ново.
НАКРАТКО
Република Македония официално получава своята независимост на 8 септември 1991 г. Населението й днес е малко над 2 милиона - македонци, албанци, българи, турци и роми. На 17 юли т.г . край езерото Преспа правителствата на Македония и Гърция подписаха едноименния договор, според който страната ще трябва да приеме името Република Северна Македония.
На референдума гласуваха под 40% от избирателите, което според конституцията на държавата го прави невалиден.
