Тези дни хилядите привърженици на БСП вероятно са се запитали забеляза ли партията скандала “Джи Пи гейт”. Две седмици изминаха, откакто той избухна, а столетната госпожа от “Позитано” реагира с целомъдрие – ни вопъл, ни стон. “Никаква милост към ГЕРБ! На ход е БСП!”, написа надъхан червен активист в социалните мрежи (редови). Ход обаче не последва. В ролята на опозиция някак влезе вицепремиерът Томислав Дончев, който сезира прокуратурата по публикацията в сайта “Бивол”.
Не е ли странно?
БСП е водеща опозиционна сила, тръгнала уж да сваля властта, обаче мирува при така добре вдигната от журналистите топка! Сравнете това мълчание с тръшкането по Истанбулската конвенция.
Друг неизвестен факт е какво мисли партията относно строителните проекти в Пирин. Много стар е този казус, той бе прекрасна възможност БСП да прояви критичност. Но и по него реагира с мълчание. Дваж по-странно е. Ако бе критична, силно опозиционната БСП не само щеше да атакува задкулисието в сърцето, но и да защити левите ценности – ляво е да не искаш предприемаческа дейност в национален парк. БСП обаче е по-скоро “за” тези проекти, след като зам.-председателят на партията и кмет на Гоце Делчев Владимир Москов посещава митинги в подкрепа на “развитието на регионите” редом с общинарите на ГЕРБ. Ами, ако е “за”, нека си каже БСП, хората имат право да знаят разсъжденията й защо правителството заслужава подкрепа в това направление.
БСП бяга като дявол от тамян от конфронтации с ДПС. По-точно -
бяга като антикорупционна комисия от сигнали
срещу Делян Пеевски. От време на време се сопва при предрешени гласувания в парламента (примерно за банковия и медийния закон на същия Пеевски), но като цяло – пълно снишаване за фирмените обръчи на ДПС, кръшно въртени в последните години заедно с ГЕРБ. Сравнете активността на лидера Корнелия Нинова за чумата в Странджа и за турския доклад, в който “Булгатабак” бе замесена в контрабанда на цигари. Има разлика, нали? При втория казус активност нямаше. Когато иска, БСП може да обърне държавата с главата надолу и да предизвика изключителни главоболия на управляващите – както стана с граничната ограда и хасковския “Кумгейт”. Когато не иска обаче, е по-ниска от тревата. А доста са темите, по които заляга.
Преди 2 седмици БСП обяви курс на въоръжена борба – слиза при хората, за да ги чуе, в Народното събрание (НС) остават само двадесетина депутати, колкото да бъде уважен дългът към парламентаризма; и безкомпромисно се стреми към предсрочни избори. Но преди 2 дни обяви инициатива за вот на недоверие и стана ясно, че във въоръжената борба ще се стреля с халосни патрони. Вместо да прати Елена Йончева за няколко дни в редакцията на “Бивол”, БСП тръгва към предварително ясно с изхода си гласуване в Народното събрание. Що за чудо? Управляващата коалиция е в режим на постоянна излагация и разнобой, обединява се само в миговете, когато я нападне БСП. Точно такова обединение ще е единственият резултат от вота плюс безсмислени, скучни и интересни само на троловете в интернет дискусии в пленарната зала.
Защо Нинова тръгва да иска вот на недоверие, е ясно. Темата е чувствителна (здравеопазването), препирните биха създали впечатление за голяма опозиционна маневреност, с чупки, стойки ще изпъкнат Нинова, Кутев и Ерменков. Освен това лидерката има вътрешни проблеми, нужно е да сплотява редици и да отклонява вниманието от тях. Но всичко това е мнима опозиционност, защото не е нещо, което плаши властта. Всъщност Нинова за разлика от предшествениците си Миков и Станишев е доста по-енергична в поведението си, дори някак се помъчи да освежи и подмлади партията (Йончева, Симов, Зарков…). Но активността й прави лоша шега. По повечето големи проблеми на държавата тя и БСП не смеят да пипат, приличат на футболист, който тича, блъска, псува съдията, ръкомаха…, обаче в мача няма топка. Нима БСП си мисли, че
българите не забелязват това?
Нима не вижда, че при всичките си напъни и злополучното в много сектори управление на ГЕРБ електорално (социологическите сондажи) изостава с горе-долу толкова, колкото бе и на последните избори?
БСП със сигурност иска да се вреди във властта. Но ако успее, ще трябва да го прави или заедно с ГЕРБ, или с ДПС, или трите заедно. Или пък в някакъв почти невъзможен вариант с лицата Каракачанов, Сидеров и Симеонов. Тази алтернатива принуждава българите да не тичат към нея, а и самата БСП инстинктивно да марширува на място. Впрочем няма случай, при който власт в България да е свалена след парламентарни процедури. Тя или си тръгва сама, или вследствие на протести. Може ли БСП да изкара 2000 души на улицата и ако да, би ли имало сред тях дори един необвързан гражданин, който я смята за алтернатива – ето това е голям въпрос за размисъл пред партията.
