Христо Смирненски е познавал творчеството на Едгар По по блестящите преводи на Георги Михайлов и е харесвал произведенията на мрачния гений. Особено му допадали интерпретациите на американеца за смъртта. Но е заимствал могъщата ритмика на най-прочутото стихотворение на По - "Гарванът". При това не къде да е, а в "Червените ескадрони".
"Гарванът" и до днес се смята за апотеозно произведение с риморитмично съвършенство и голяма философска дълбочина:

В късна нощ - преди години - сам над книгите старинни, 
безотраден, вниквах жаден в знания незнайни тук; 
скръбен, търсех без сполука мир във тайната наука - 
но оборен в сънна скука, чух внезапно бавен звук. 
"Някой гост навярно чука - казах, вслушан в тихий звук. - 
       Някой гост - и никой друг!"
(Превод Георги Михайлов)

Смирненски, както и мнозина други, е бил запленен от метриката и в "ескадроните", при все полярната тематична противоположност, това се усеща:

И когато сетний камък на обгърнатия в пламък
и разруха древен замък се отрони в пепелта,
вий слезнете от конете и земята целунете -
възцарете вечна обич, вечна правда над света.

(Хр. Смирненски, "Червените ескадрони")

Едгар Алън По бил четен, издаван, обичан по света - Бодлер например му е посветил великолепно есе.  Ако тогавашното авторско право беше действало като това по времето на Джоан Роулинг, той би бил един богат човек. Уви, много издатели по света препечатвали и издавали не само "Гарванът", но и стиховете, и пронизващите разкази на По, без да заплатят на автора и цент. И По - злоупотребяващ и с алкохол, и с опиати, и с хазарт, през по-голямата част от живота си изпитвал недоимък. 
Всъщност на 3 октомври 1849 година около долнопробна балтиморска кръчма бил намерен окаян тип - мръсен и чорлав, в изпокъсано палто и - неясно защо - облечен в чужди дрехи. Типът, подпухнал и в крайно тежко състояние, болен и немощен, бил 40-годишният писател Едгар Алън По. Скоро след това този човек, чийто живот е обкръжен с митове и тайнственост, умрял на 7 октомври. Твърди се, че последните му думи били: "Боже, спаси бедната ми душа".   
А животът му не бил лек. Едгар По, наричан най-оригиналния американски гений, останал 

сирак още тригодишен

Смятат го за родоначалник на кримките, на психологическата проза и фантастиката. Смятат го и за майстор на четивата на мистиката и ужаса, както и за стихотворен виртуоз. При това за човек, който проправя пътя на всички тези неща. 
Роден е в семейство на скитащи актьори - Дейвид и Елизабет По. Първо бащата изоставил семейството, а след това майката умряла от туберкулоза още докато Едгар бил 3-годишен. Това тежко разстроило детето, то се мъчело от кошмари, питало за майка си постоянно, не можело да остава самичко, защото изпадало в истерия. 
После обаче се оправило, отгледала го приемна майка, а шестгодишен го дала в пансион. Учил и в щатски колеж. Бил интелигентен юноша, но го теглел и порокът - харчел парите на осиновителя си на поразия, пиел и играел комар. Когато новият му татко видял харчовете и борчовете му, настъпил крах. Освен това вторият му баща направил глупостта да се присмее на литературните опити на младия поет, което Едгар не изтърпял, а избягал от вкъщи. Останал без средства, той напуснал колежа, върнал се в Балтимор, където леля му Мери го приела радушно, а Едгар заработил като репортер в местен вестник и издал първата си книга "Тамерлан и други стихотворения". От книгата не спечелил и отново започнал да иска пари от втория си баща (който бил заможен човек). Баща му настойчиво посъветвал младия пройдоха да постъпи във Военната академия "Уест Пойнт", надявайки се военната дисциплина да стегне младежа. Това не станало - Едгар пиянствал, нарушавал устава и дисциплината, бягал често от Академията. Обаче пишел активно и талантливо. Вторият му баща скоро след това умрял, но не оставил в завещанието си нищо на разочаровалия го приемен син. Едгар се върнал при леля си Мери и започнал да пише и продава 

разкази за приключения и престъпления, 

защото се оказало, че това се плаща добре. 
Леля му Мери го обожавала и поддържала. Тя не се разсърдила дори когато разбрала, че Едгар обича дванайсетгодишната й щерка Вирджиния, и - нещо повече - момиченцето му отвръща с взаимност. Леля Мери им разрешила да се оженят, и така 27-годишният Едгар взел за жена братовчедка си Вирджиния, която била едва на 13. При все че днес това може да ни се види скандално, според свидетелствата любовта на двамата била истинска, Едгар силно обичал Вирджиния и й посветил много произведения. Ала Вирджиния умряла млада. Поредната трагедия в семейството му го разстроила още повече. 
По обаче бил вече много популярен, славата му се ширела и по света. Мрачните му истории за престъпления и упадък, за деградация и страх привличали читателите като магнит. Всъщност страхът е главният герой в произведенията му - неслучайно Стивън Кинг днес спокойно може да бъде наречен едно от "литературните деца" на Едгар По. 
Ала пиенето на По било ужасно - и най-малката доза алкохол докарвала чувствителния мъж до невменяемо състояние. Понякога се държал и като напълно безумен, а след това имал периоди на просветление. 
Най-известното му произведение - "Гарванът", разтърсило тогавашния четящ свят. Американските и английските критици дори не можели да повярват, че такъв шедьовър е написан от тип, когото смятат за нещо като дегенерат. 
Феновете на Едгар Алън По и до днес обаче го боготворят. А митът твърди, че има много очевидци, станали свидетели на странна гледка. Всяка нощ на 19 януари, в продължение на цели десетилетия, дори столетия, чудат джентълмен идвал на гроба му. (19 януари е рожденият ден на класика.) Та този джентълмен коленичел на едното си коляно, вадел бутилка коняк от джоба си, отпивал глътка и оставял едва наченатата бутилка на гроба заедно с три червени рози. 
После постоявал със свалена шапка около паметника, а сетне бързо изчезвал в нощта.