facebook
twitter

Наблюдател

Лудият и пиян гений Едгар По е вдъхновявал и Смирненски

Светът отбелязва 210 години от рождението и 170 години от смъртта на писателя, който приживе бил обект на възхита, но и на неприязън
Едгар По

Христо Смирненски е познавал творчеството на Едгар По по блестящите преводи на Георги Михайлов и е харесвал произведенията на мрачния гений. Особено му допадали интерпретациите на американеца за смъртта. Но е заимствал могъщата ритмика на най-прочутото стихотворение на По - "Гарванът". При това не къде да е, а в "Червените ескадрони".
"Гарванът" и до днес се смята за апотеозно произведение с риморитмично съвършенство и голяма философска дълбочина:

В късна нощ - преди години - сам над книгите старинни, 
безотраден, вниквах жаден в знания незнайни тук; 
скръбен, търсех без сполука мир във тайната наука - 
но оборен в сънна скука, чух внезапно бавен звук. 
"Някой гост навярно чука - казах, вслушан в тихий звук. - 
       Някой гост - и никой друг!"
(Превод Георги Михайлов)

Смирненски, както и мнозина други, е бил запленен от метриката и в "ескадроните", при все полярната тематична противоположност, това се усеща:

И когато сетний камък на обгърнатия в пламък
и разруха древен замък се отрони в пепелта,
вий слезнете от конете и земята целунете -
възцарете вечна обич, вечна правда над света.

(Хр. Смирненски, "Червените ескадрони")

Едгар Алън По бил четен, издаван, обичан по света - Бодлер например му е посветил великолепно есе.  Ако тогавашното авторско право беше действало като това по времето на Джоан Роулинг, той би бил един богат човек. Уви, много издатели по света препечатвали и издавали не само "Гарванът", но и стиховете, и пронизващите разкази на По, без да заплатят на автора и цент. И По - злоупотребяващ и с алкохол, и с опиати, и с хазарт, през по-голямата част от живота си изпитвал недоимък. 
Всъщност на 3 октомври 1849 година около долнопробна балтиморска кръчма бил намерен окаян тип - мръсен и чорлав, в изпокъсано палто и - неясно защо - облечен в чужди дрехи. Типът, подпухнал и в крайно тежко състояние, болен и немощен, бил 40-годишният писател Едгар Алън По. Скоро след това този човек, чийто живот е обкръжен с митове и тайнственост, умрял на 7 октомври. Твърди се, че последните му думи били: "Боже, спаси бедната ми душа".   
А животът му не бил лек. Едгар По, наричан най-оригиналния американски гений, останал 


сирак още тригодишен


Смятат го за родоначалник на кримките, на психологическата проза и фантастиката. Смятат го и за майстор на четивата на мистиката и ужаса, както и за стихотворен виртуоз. При това за човек, който проправя пътя на всички тези неща. 
Роден е в семейство на скитащи актьори - Дейвид и Елизабет По. Първо бащата изоставил семейството, а след това майката умряла от туберкулоза още докато Едгар бил 3-годишен. Това тежко разстроило детето, то се мъчело от кошмари, питало за майка си постоянно, не можело да остава самичко, защото изпадало в истерия. 
После обаче се оправило, отгледала го приемна майка, а шестгодишен го дала в пансион. Учил и в щатски колеж. Бил интелигентен юноша, но го теглел и порокът - харчел парите на осиновителя си на поразия, пиел и играел комар. Когато новият му татко видял харчовете и борчовете му, настъпил крах. Освен това вторият му баща направил глупостта да се присмее на литературните опити на младия поет, което Едгар не изтърпял, а избягал от вкъщи. Останал без средства, той напуснал колежа, върнал се в Балтимор, където леля му Мери го приела радушно, а Едгар заработил като репортер в местен вестник и издал първата си книга "Тамерлан и други стихотворения". От книгата не спечелил и отново започнал да иска пари от втория си баща (който бил заможен човек). Баща му настойчиво посъветвал младия пройдоха да постъпи във Военната академия "Уест Пойнт", надявайки се военната дисциплина да стегне младежа. Това не станало - Едгар пиянствал, нарушавал устава и дисциплината, бягал често от Академията. Обаче пишел активно и талантливо. Вторият му баща скоро след това умрял, но не оставил в завещанието си нищо на разочаровалия го приемен син. Едгар се върнал при леля си Мери и започнал да пише и продава 


разкази за приключения и престъпления, 


защото се оказало, че това се плаща добре. 
Леля му Мери го обожавала и поддържала. Тя не се разсърдила дори когато разбрала, че Едгар обича дванайсетгодишната й щерка Вирджиния, и - нещо повече - момиченцето му отвръща с взаимност. Леля Мери им разрешила да се оженят, и така 27-годишният Едгар взел за жена братовчедка си Вирджиния, която била едва на 13. При все че днес това може да ни се види скандално, според свидетелствата любовта на двамата била истинска, Едгар силно обичал Вирджиния и й посветил много произведения. Ала Вирджиния умряла млада. Поредната трагедия в семейството му го разстроила още повече. 
По обаче бил вече много популярен, славата му се ширела и по света. Мрачните му истории за престъпления и упадък, за деградация и страх привличали читателите като магнит. Всъщност страхът е главният герой в произведенията му - неслучайно Стивън Кинг днес спокойно може да бъде наречен едно от "литературните деца" на Едгар По. 
Ала пиенето на По било ужасно - и най-малката доза алкохол докарвала чувствителния мъж до невменяемо състояние. Понякога се държал и като напълно безумен, а след това имал периоди на просветление. 
Най-известното му произведение - "Гарванът", разтърсило тогавашния четящ свят. Американските и английските критици дори не можели да повярват, че такъв шедьовър е написан от тип, когото смятат за нещо като дегенерат. 
Феновете на Едгар Алън По и до днес обаче го боготворят. А митът твърди, че има много очевидци, станали свидетели на странна гледка. Всяка нощ на 19 януари, в продължение на цели десетилетия, дори столетия, чудат джентълмен идвал на гроба му. (19 януари е рожденият ден на класика.) Та този джентълмен коленичел на едното си коляно, вадел бутилка коняк от джоба си, отпивал глътка и оставял едва наченатата бутилка на гроба заедно с три червени рози. 
После постоявал със свалена шапка около паметника, а сетне бързо изчезвал в нощта.

12

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

С поетично четене почитаме Вапцаров и Смирненски
И кой ще кара джипа на ГЕРБ, ако не Борисов?

18.07.2019

Людмил Илиев

1060 1
Изтребителите пробиват бюджета

18.07.2019

Economix.bg

670 3

Коментари

сталкер пустиняк

Гарванът ми харесва най-много в превод на Гео Милев. 

 

Иначе Едгар Алан По е един от най-великите писатели и поети! Несравним белетрист и поет. С невероятно критикарско писмо, с което е посичал посредствените си колеги. Затова е бил недолюбван. 

Впрочем, най-добрият албум на Алън Парсънс Проджект е посветен именно на Е.А. По - Tales of Mystery and Imagination.

Kultura

Нито дума за Рембо и за неговото влияние не само върху Смирненски, ами върху всички вкупом!? А "пияният гений" през цялото време ли е бил пиян? Ритмиката? За пет минути можете да си намерите същата ритмика, хем от същата епоха в изобилие! Изобщо, к'ви са тия глупости?!

Думи думи

Що да са глупости?

Е. А. По е първият каменоделец на основоположните камъни на либерализма. Подчертават ти и педофилството му, да не би да се объркаш нещо...

Трябва да се върже и с нещо българско. По възможност с отрицателен знак.

И хоп! Ето ти този шедьовр.

SvSophia
снимка на SvSophia

Не зная откъде събралият материалите от нашия и чуждия печат е събирал материали, но явно и за тая цел дори не го е бивало.

Най-силното влияние върху българската литература По оказва -  къде пряко, къде чрез немския диаболизъм - над ранните Светослав Минков /прякор “Гарвана”!/, Владимир Полянов, Георги Райчев, 7-8 стихотворения на Далчев /“Дяволско”, “Повест”../, тоест над тъй наречените български диаболици, духът на чиито ранни творби са много по-близо до По, нежели Смирненски.

Достатъчно е да се посочат “Черният дом”, “Мрежата на дъжда”, “Един гост”, “Незнайният”..., за да стане ясно, че тук вече и със събирането на материали дори совите не са каквото бяха.

ЗИП
снимка на ЗИП

Чел съм некфи разкази от него. "Златния бръмбар" помня. Направи ми голямо впечатление с мистичността и мистериозността си.

 

 

Сократ-май

Прочети "Кладенецът и махалото" - не най-добрият, но най-впечатляващият според мен.

Banshee
снимка на Banshee

Смирненски е споменат във връзка с годишнината му, предполагам. И по-добри статии сме чели, но и тази е похвална за интересната си тема поне. И за обема си. :)

"Гарванът" за мен е най-впечатляващ и различните му, един от друг по-добри преводи на поезията на По на български. 

Manrico
снимка на Manrico

Махалото няма да пасне на ЗИП. Героя го спасяват, не завършва феерично и апокалиптично.

Бург Гаски

А "Спускане в Маелстрьом"?

„Божиите пътища и в Природата, и в Предопределението се различават от нашите пътища; ето защо и подобията, които ние създаваме, са несъизмерими с величието, недостъпността и непознаваемостта на неговите творения, превъзхождащи по дълбочина Демокритовия кладенец.“

Джоузеф Гленвил

Хр_Атанасов_2

Каквото и да напишем и е написано за Е.А.По - все е верно.

Гениален отвсекъде върху белия лист!

 

П.П.: Алитерацията има доста добри корени и поетични примери сред германските езици. По е добавил още едно великолепно произведение сред мн други...

Kultura

Веселбите в любимата газета никога не спират. Обърнете внимание на тайнственото "върнал се в Балтимор" -- откъде точно се е върнал По? Ха сега де! Разбрахме преди това, че е починал в Балтимор, а после потресени откриваме, че преди това се е върнал там?! Ето ги най-важните реалии в живота на По:

 

Бостън

Ричмънд, Вирджиния

Балтимор

Филаделфия

Ню Йорк Сити

 

Kultura

А иначе животът на По е бил ад: Вирджиния умира от туберкулоза, също като майка му. Някъде бях чел, че По си е спомнял как майка му е угасвала от туберкулозата, с кървавите храчки, хъхренето, агонията, и това го е травмирало необратимо през остатъка на живота му. Не е ясно дали наистина е бил в състояние да си спомня това, бидейки 3-годишен по времето на кончината, или си е фантазирал в по-късни години, пресъздавайки смъртта на майка си. Прочетете разказа “Berenice” (1835).

Влез или се регистрирай за да коментираш

×