Има една снимка на актрисата Азия Ардженто, на която тя показва среден пръст с отмъстителна физиономия. Снимката й е под нейни изказвания, в които упреква актрисата Катрин Деньов и други, обявили се срещу безогледното разрастване на движението #MeToo. Движението, да напомним, почна като реакция срещу похотливия Харви Уейнстийн, набра лавинообразна инерция и заплаши да се стовари не само върху насилници и похотливци от киното, но и върху репутацията на Холивуд. Деньов и някои французойки вероятно усетиха, че крайностите на движението приличат на брадва, с която се сече самият клон на култа към звездите и изкуството им, и дръпнаха спирачката с прочутото писмо. Това създаде на Деньов немалко врагове между феминистките кръгове. Пък актрисата Ардженто я обвини в "лоботомия" на морала по повод призивите й за повече умереност в битката срещу мъжкото насилие.
Изобщо Ардженто беше тази, която
поведе битката и развя флага
на революционната промяна в сексисткия свят на киноиндустрията.
Не щеш ли, някак неочаквано, но всъщност очаквано, покрай "сухото" Харви взе да гори и "суровото" Ардженто. Това се случи поради изобличенията на Джими Бенет, който разказа как Азия го била "изнасилила" някога в хотелската си стая по време на неговото непълнолетие и непоквареност. Партнирали си във филм - тя играела майката, а той - бидейки тогаз на 17 - сина. Разгонената Азия го поканила в стаята си и го "прелъстила". За него било шок и ужас. Може би, де. Та платили тогава пари на малкия, за да трае, но сега сигурно иска още, твърди Ардженто. "Малкият", изглежда, също не е израснал с последния дъжд в света на шоубизнеса, ако му се поразрови човек в биографията. Ала на нас работата ни в случая не е да ровим. Мизерно някак изглежда в художествен смисъл. Нека уточня само защо случилото е повече очаквано. Защото потвърждава една специфична закономерност на всички кампанийни акции, насочени божем към повече морал и справедливост. Такива акции, организирани за изобличаване на религиозни, идеологически или морални несъответствия, най-често се обръщат
в политически линч и разправа
Не е нужно да се сещаме за Френската революция и изобретението на д-р Гилотен, разделяло главите на аристократи от торсовете им и минало към революционери със същата операция. Нито с дейците на НКВД в Русия, които първо масово разстрелвали, а после били масово разстрелвани - все в името на морала и правдата. Исторически урок, който можем да си преведем така: когато поемеш на лов за вещици, сам ставаш вещица. Вероятно поради неизбежното сближаване с обекта.
#MeToo порядъчно омръзна на всички. Не се захващам с темата, за да се присмивам на Ардженто, при все че изглежда някак по-неприятна от Катрин Деньов. Искам само да се опитам да изясня какво се случи и защо. Истината е, че моделите и сюжетите в изкуството са свързани с пола и ролите на пола, както тези роли са се формирали през вековете. Ролите и свързаните с тях стереотипи обаче се променят. Ако преди петдесет години, особено у нас и бившия соцлагер би било скандал да се прави изкуство и търси драматизъм в гей сюжети, то сега е почти норма. А онова, което е било норма само преди половин век и нещо, сега, на днешните млади, им се струва нелепо. Дори извратено. Ще дам пример. Ето една фолклорна хумореска, разказвана като такава, от Шопския ни край, която и днес се печата в книжки с шопски хумор*:
"НИЕ ТЕ ПРЕСЪДИХМЕ
Баба Нака, като всяка селска жена, беше работна. Не чакаше някой друг да й свърши работата. Една пролет изкарала няколко коли тор на близката нива, но нямало път. Тя минавала през люцерната на Пешо Заека. Не щеш ли, за беда той я видял и й опънал няколко остена. Разплакала се жената и вечерта се оплакала на мъжа си.
- Как смее? Очите му ще изпия! Дай пари да го съдим!...
Баба Нака отвързала възела и дала от скътаните. Дядо Сандо още същата вечер намерил Заека и рекъл:
- Оная даде пари да те съдя. Ела да „заведем" делото.
Изпили парите. Минало време и баба Нака запитала:
- Какво стана с делото?
- Требват пари за адвокат - заядосвал се дядо Сандо.
Тя дала, те пак изпили париците. Минала годината.
Битата се заинтересувала за делото.
- Ние те пресъдихме! Дай пари да почерпя!"
Нарочно питах две деца - на 12 и 17 години, смешно ли им е. И двете не разбраха думата "остен". Голямото помисли, че е нещо неприлично. Когато им обясних, че мъжът просто е бил жената със здрава тояга, с която се карат волове, се зачудиха и възмутиха на тия нрави. Когато пък загряха как вместо правосъдие мъжът излъгал жена си, им се стори несправедливо.
Впрочем хумореската цели да предизвика симпатия към находчивия дядо Сандо и авера му Заека и да превърне в обект на снизходителна насмешка инак работливата, но някак твърде неприемливо инициативна за селския морал баба Нака.
Но да се върнем към #MeToo. То възникна като движение, отказващо неморалния принцип "танто за кукуригу" в света на голямата слава и пари. Само че голямата слава и пари сами по себе си са "танто и кукуригу" с малко морал и много далавера. Принципът им на действие и разпределение е свързан и с талант, но и с интриги, и с пороци, и със стереотипи, и с митологеми. Затова, поне за мен - #MeToo без Деньов щеше да бъде урод. Иначе е част от времето ни, важна част.
-----
Напр. в изданието "Байловски смешки", 2002 г.
