facebook
twitter

Наблюдател

Нерви и утехи

Къде е пианистът?

4099
Ти видя ли го тоя бездарник? Пълен некадърник! Видя ли го?

Съществуваше някога едно странно общество от млади поети, които бяха почти неразделни, имаха някакви общи възгледи , както и обща цел – да „пробият”. Не принадлежах към него, но не оспорвах съществуването му. Това само за сведение – принадлежността към поезията, според мен, се изразява единствено в писане на стихотворения, не и в безкрайни надприказвания, взаимни възхвали и екзалтации. Но бивах понякога с тях, столицата тогава бе малка. Най-презрителното слово в тази група бе „бездарник”, обида и заклеймяване с универсално значение. Не я отнасяха само към някой събрат, съперник или критик, а и към всеки, който според тях нещо им пречеше или просто не можеше да им угоди. Или пък беше некадърен, неудобен или просто противен. Можеше да бъде сервитьор, преподавател, хазайка, квартален отговорник. Това тогава ми изглеждаше смешно, а сега вече не.

Веднъж компанията нехайно се влачеше по жълтите плочки в кръстовището пред университета и бе връхлетяна от тежък среднощен автобус, който изсвири изненадващо и застрашително. Сепнати скочихме на тротоара и един от нас, Ст. Ст., дребен мъж с тежък балтон, размаха юмрук и кресна към шофьора: „Бездарник!” Това беше най-грозното оскърбление, което се бе оказало подръка в паникьосания му разум. Спомнял съм си го през всичките десетилетия от тогава. Ст. написа хубави книги, имаше драматичен житейски път, а в паметта ми е останал с този парадоксален кадър, сякаш изрязан от черно-белия филм на тогавашна България – един дребничък мъж, протестиращ срещу ръмжащата грамада, надвиснала над тротоара, с обидна дума от речника на изкуството.

Да ви обяснявам сега, че за всяко място в живота също тъй са задължителни дарба и постоянство ще бъде губене на време. Просто едни хора това си го знаят и го споделят, други няма да го приемат за нищо на света. Схващането, че човеците са всъщност еднакви, взаимозаменяеми и могат да бъдат размествани и въдворявани на всевъзможни позиции в живота е присъщо на всички мрачни режими и отлично прилагано от тях. Дарби и нагласи в народните маси – това никоя тоталитарна система не споменава, нито зачита. Опасното и при демокрацията (каквато ние с вас я познаваме) е пълното безразличие към таланта и към обикновените способности на личността, в случаите, когато тя следва да поеме някаква отговорност пред обществото.

Обичам да цитирам прочутия учител на българските оперни певци професор Христо Бръмбаров, че когато Господ дава таланта, той дава и всичко, от което този талант се нуждае: трудолюбие, воля, дух, устойчивост пред несгодите на изкуството, търпение и самообладание и прочее качества, които изграждат големия артист. От тук сами можем да запълним качествата, които да съдържа една дарба за служба на обществото: патриотизъм и честност, отговорност и трудолюбие, храброст, непримиримост и себераздаване, неподатливост към корупция, човеколюбие и жертвоготовност. И... т.н. И точно липсата на тези „екстри” към предполагаемата дарба на българския управник ни кара да се съмняваме, че тази дарба въобще я има. Начинът, по който те демонстрират тази фатална за нацията липса, ни убеждава, че нас по правило ни управляват бездарници и че дори ако не са непременно корумпирани, безотговорни, продажни или просто необразовани, те са все така опасни за народното съществувание в този озъбен свят.

Но само бездарни, просто бездарни – това е всъщност мечта. Емилиян Станев казваше, че бездарникът е задължително и подлец. Това – за бездарника в литературата. Но най-вероятно бездарието в политиката и в управлението също задължително има онези замърсители, които всяка власт предлага. Мисля, че три десетилетия бяха достатъчни, за да се убедим сами: колкото по-бездарни, толкова по-алчни, толкова по-корумпирани, толкова по- безогледни. Останалото го знаем и от историята: бездарни, случайни и невежи политици и дипломати съсипаха и без това трънливата съдба на българския народ, проиграха националния идеал, разпиляха националното единство и устрем, предадоха доблестта и саможертвите, разпалиха братоубийства и омрази. Бездарието във властта добива зловещ за страната смисъл. Когато към бездарието се добави и предателство – това е то националната катастрофа.

Чувал съм, че китаецът плаща на личния си лекар през времето, докато е здрав. Когато се разболее, лекарят остава без заплата. Така добрият доктор се радва на редовен доход, бездарният, наопаки, ходи без заплата. Да можехме да го приложим към бездарниците от върховете на държавата, може би щяхме да се измъкнем от позорните места в световните класации, до които техните дарби и добродетели ни докараха. Позволихме ние с вас бездарниците да обяздят и да яхнат държавата и с това загубихме правото дори да ги виним: дарбите Господ ги раздава, какво са ни те виновни. Това, че подлостта, кариеризмът, лъжата, интригантството, напоследък и фалшивите новини са им в кръвта, също не е тяхна отговорност. Нито заслуга. Може би те просто си вървят с бездарието. А бездарието днес, в този решителен час, си е едно национално предателство.

Избрали сме ги бездарно, бездарно ще ни водят.

И не могат да им се отрекат дарби въобще. Повечето български управници имат ясно изразени дарби на прислуга. Без това качество не могат да се задържат във властта.

Улавям се, че тази страничка зазвучава някак мрачно, фаталистично. Моите критици преди наблягаха върху това – черногледство, песимизъм, авторът не се придържа към соцреализма. По едно време изчезнаха, изпокриха се, сега гледам – нови се появиха. И те същото: този автор, вместо да освежава, натъжава. Трябва ми финал, който всичко да казва, да посочва пътя, да вдъхва кураж. Ерго, позитивното трябва да се търси в бъдещето. Но литературният ми диоптър изглежда е слаб, за да го съзра в далечините на живота. Затова ще припомня една история, която, макар и в миналото, също съдържа поука за днешния ден. Поне що се отнася до ролята на твореца, ако не на отделния гражданин. Или на отделния творец в качеството му на отделен гражданин. И също тъй поне що се отнася до бездарието.

Разиграва се историята през гражданската война в Украйна. През онази гражданска война (1918), не през тази. Страната е разделена и разграбвана, изтезавана и съсипвана от различните армии, вилнеещи из нея. Германци, червени, бели, Петлюра, батюшка Махно, хетман Скоропадски – размешали са се цели маси народ, както и отделните човешки съдби и страсти. Вечер клубовете и другите сборища из неспокойния Киев гъмжат от кандидати да възседнат страната. В един такъв клуб първо се изпокарали, а после се и сбили привърженици на всякакви партии, крила и цветове. На пианото седял знаменитият още тогава поет, композитор и певец Александър Вертински, непокорният декадент на онова объркано време, внесъл в суровото тогавашно изкуство дъх на магнолии и на тропически нощи, както и сладостта и непостижимостта на откровеното любовно чувство. Вертински търпеливо ги чакал да се надприказват, да се надвикат, да се понатупат и да престанат. Но свадата не утихвала. Тогава той ударил по клавишите, изправил се и студено казал: „Господа, това е просто бездарно!”

Всички утихнали. Очевидно Вертински изрекъл точната дума...

Такъв пианист ни трябва.

11

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

За СДС - или добро, или нищо!

23.03.2019

Петьо Цеков

4476 16
Изключването на Орбан, което не се състоя
През онзи проклет септември на 78-а убиха по-добрата част от мен

23.03.2019

Димитър Бочев

1759 6

Коментари

Миряна Б.
JKMM
снимка на JKMM

Вече почти 30 години го търсим този пианист и все не успяваме да го намерим. Слагаме пред пианото кажи-речи всеки, който поиска, но напразно - все слушаме фалшиви звуци. А основният проблем е, че пианото, което ни пробутаха тогава, беше на двеста години - прекалено старо, с големи пукнатини, ръждясали струни и пълно с молци. Крайно време е да го сменим с ново!

Нещо и за пианистите:

"Най-отличителната черта на добродетелния човек е, че той не иска да управлява другите. Той иска да управлява само себе си."

"С други думи ако дадем властта на тези, които я искат, най-лошите ще управляват."

 

 

 

сталкер пустиняк

В днешният брой има новина точно по темата - Милчо Левиев нарича пловдивската администрация бездарна. Но какво от това? Апатията е толкова повсеместна, че няма никакъв шанс за пробуждане. 

За времената, за които пише авторът, в Украйна, все някак си е изглеждало, че има надежда - карат се, бият се, отстояват позиции. В България кога за последно сте видяли и чули такова нещо? Остояване на позиция, а не правенето на някоя далаверка?

Заиграчка
снимка на Заиграчка

Четв., 07/03/2019 - 20:46 (нов)

Миряна Б.

https://www.youtube.com/watch?v=PMhiKpLRF2k 

Дай боже такива "пианисти" като този мустакат чичко да не бъдат допускани никога до пианото. Не само у нас в България. Въпреки, че подобни са най-големите мераклии за власт, величие и кадърност.

сталкер пустиняк

Въпреки, че подобни психопати са най-големите мераклии за власт, величие и кадърност.

Mrx

 

  Дарби и нагласи в народните маси – това никоя тоталитарна система не споменава, нито зачита. Опасното и при демокрацията (каквато ние с вас я познаваме) е пълното безразличие към таланта и към обикновените способности на личността, в случаите, когато тя следва да поеме някаква отговорност пред обществото.

 

  Излезе, че и при демокрацията е ссъщото като при тоталитазрима, ама по-опсно.

 

През онази гражданска война (1918), не през тази. Страната е разделена и разграбвана, изтезавана и съсипвана от различните армии, вилнеещи из нея. Германци, червени, бели, Петлюра, батюшка Махно, хетман Скоропадски – размешали са се цели маси народ, както и отделните човешки съдби и страсти.

 

Сега Украинските националисти твърдят, че точно по това време са имали държава, Ако държава се гради за 2-3 години то пепел му тури.

Не знам какво е свършил пианистът, ама болшевиките са уредили въпроса. Лошото е, че Ленин е дал доста руска земя на Украйна, а Сталин присъединил националистичната Западна Украйна, която никога преди това не е живяла с другата Укрйна. Сега точно тези правят белите.

 

 

САТЪР
снимка на САТЪР

Къде е пианистът?

ака мантри и е на помощи.

S luncho6
снимка на S luncho6

>>><<<
Абе те и за тъпанджии не стават - тъпанари...ама бият тупана.

ssto

Според Айнщайн, „невъзможно е да се реши проблемът на това ниво, на което той е възникнал. Необходимо е да застанем над проблема, да се изкачим на следващото ниво.“

 

Трябва да се формират нови представи, а мисленето е най-консервативната система.  Дори усещането за работата, която трябва да се свърши, смазва.

 

От значение за резултата е изходната позиция - нивото, от което трябва да започне промяната. Благодарение на дежурните подигравчии се разбира, че то е по-ниско от предполаганато и работата ще е много повече.

 

Очакваме от пианиста да направи онова, което сами не можем, но и да е глупак, защото можем да му платим само с подигравки. Друго нямаме, а и да имаме, не го даваме. Какъв спасител ще е, ако не може да ни върне от света на умрелите? 

 

Подозирам, че ще се окаже състрадателен и няма да лиши САТЪР и S luncho6 от условията на живот, които провокират творчеството им.

 

 

 

 

 

 

Миряна Б.
Миряна Б.

Дай боже такива "пианисти" като този мустакат чичко да не бъдат допускани никога до пианото. Не само у нас в България. Въпреки, че подобни са най-големите мераклии за власт, величие и кадърност.

 

Да разбирам ли, че и чичко Сър Уинстън е бил най-голям мераклия за власт, величие и кадърност? Бил е, бил е, take it easy. Но е разпознавал най-добрите си черти и у други личности на века. А Сталин е бил най-великият. Имало е още един - най-Великата душа Мохандас Ганди. Ако може някак съвременната наука и инженерство да каращиса двамата плюс Айнщайн, светът ще бъде по-велик във всички посоки. И някой велик композитор ще напише соната quasi una fantasia за роял на четири ръце. И вечните страхове на човеците от войни, болести, стихии, пътни произшествия дори, ще бъдат забравени. А смъртта ще бъде късче поезия:

 

Дай боже такива "пианисти" като този мустакат чичко да не бъдат допускани никога до пианото. Не само у нас в България. Въпреки, че подобни са най-големите мераклии за власт, величие и кадърност.

 

Да разбирам ли, че и чичко Сър Уинстън е бил най-голям мераклия за власт, величие и кадърност? Бил е, бил е, take it easy. Но е разпознавал най-добрите си черти и у други личности на века. А Сталин е бил най-великият. Имало е още един - най-Великата душа Мохандас Ганди. Ако може някак съвременната наука и инженерство да каращиса двамата плюс Айнщайн, светът ще бъде по-велик във всички посоки. И някой велик композитор ще напише соната quasi una fantasia за роял на четири ръце. И вечните страхове на човеците от войни, болести, стихии, пътни произшествия дори, ще бъдат забравени. А смъртта ще бъде късче поезия:

 

Пора, мой друг, пора! покоя сердце просит —
Летят за днями дни, и каждый час уносит
Частичку бытия, а мы с тобой вдвоем
Предполагаем жить, и глядь — как раз умрем.
На свете счастья нет, но есть покой и воля.
Давно завидная мечтается мне доля —
Давно, усталый раб, замыслил я побег
В обитель дальную трудов и чистых нег.

Дай боже такива "пианисти" като този мустакат чичко да не бъдат допускани никога до пианото. Не само у нас в България. Въпреки, че подобни са най-големите мераклии за власт, величие и кадърност.

 

Да разбирам ли, че и чичко Сър Уинстън е бил най-голям мераклия за власт, величие и кадърност? Бил е, бил е, take it easy. Но е разпознавал най-добрите си черти и у други личности на века. А Сталин е бил най-великият. Имало е още един - най-Великата душа Мохандас Ганди. Ако може някак съвременната наука и инженерство да каращиса двамата плюс Айнщайн, светът ще бъде по-велик във всички посоки. И някой велик композитор ще напише соната quasi una fantasia за роял на четири ръце. И вечните страхове на човеците от войни, болести, стихии, пътни произшествия дори, ще бъдат забравени. А смъртта ще бъде късче поезия:

 

Пора, мой друг, пора! покоя сердце просит —
Летят за днями дни, и каждый час уносит
Частичку бытия, а мы с тобой вдвоем
Предполагаем жить, и глядь — как раз умрем.
На свете счастья нет, но есть покой и воля.
Давно завидная мечтается мне доля —
Давно, усталый раб, замыслил я побег
В обитель дальную трудов и чистых нег.

 

А. С. Пушкин

 

Влез или се регистрирай за да коментираш

×