Настъпи любимото време, жътвата на дребния, но вечен и къпан във всички води мижав български чиновник. Завчера опустя главната сцена на българската политика. По стъпките на избраниците на народа към морските брегове пое армията хроникьори, пиари, коментатори и интерпретатори. Настъпи лятното мълчание. Сега по страниците и екраните ще изпълзят дежурните за пълнеж водни чудовища, извънземни и скрити съкровища. Царичинската дупка зае огромното празно медийно пространство. Чака ни над месец

време без яки сделки и скандали,

защото големите обществени поръчки, бъдещите концесии, копринените пътища и европрограми също са във ваканция. Когато Големите отсъстват, е моментът да вземат своето дребните сиви гризачи. През лятото микроскопични и малко по-замогнали се български фирми правят огромната част от своите обороти при пика на туризма, земеделието, дребната преработваща промишленост и строителството, които са главната им специализация. Точно затова

броят на стопанските нарушения ескалира

до сезонния си максимум. И българският чиновник се втурва да контролира. Опитен и ловък е той, знае къде да надникне, какво да провери, как да пипне – от строителните площадки през попътните пазарчета до крайморските капанчета – все нарушители. Стотици хиляди потенциални възможности за сделка между ловкия проверител и спипания нарушител. А колкото е по-далеч от закона нарушителят, толкова е по-склонен да плати. Този тертип е дълбоко вкоренен от векове османско господство: не плащаш на царя, даваш на пъдаря, той взема и мълчи – ни чул, ни видял. Нищо няма черно на бяло и трудно можем да оценим сивия оборот, който ловко се укрива, като плаща за затворени очи. Но

това е милиарден бизнес,

ако го сметнем като разлика между заявените туристически бюджети (колко туристите казват, че харчат) и сумите, отчетени като постъпления в туризма. Ясно, че и напълно легални туристически фирми имат сив компонент в оборота (неотчетени нощувки, продажби, недоказуеми и невидими услуги). Но дори половината от разликата между твърдените разходи и отчетените приходи да обясним със сивите сделки на белите фирми, пак остават поне 2 млрд. лева оборот на масовия, абсолютно нелегален бизнес, който – колкото и да е парадоксално, оцелява и остава безнаказан благодарение на масовия

безогледен и безразсъден контрол,

който се завихря всяко лято. Зад популярната хвалба на всички ведомства, най-вече финансовото: ние проверяваме всички непрекъснато навсякъде, всъщност се крие тежък провал на контролната система. Защото при рапортувания брой проверки (стотици хиляди отчетени, с нелегалните, за които документ не се съставя ще са над милион) видимият резултат в хазната е скромен, та скромен – в порядък на десетки милиони, докато оценката за 2 млрд. лв. сив оборот означава поне 500 млн. лв., избегнали да влязат в бюджета. Защото масовият, хаотичен, шумен, но самодеен контрол не наказва нарушителя и откровено незаконния, нелегален търговец. Само го „щави“, взема му пари, но всъщност го прикрива и покровителства срещу заплащане. Не знам дали затворените срещу заплащане очи ли са по-вредни или другият широко разпространен чиновнически почин "създай проблем, за да го решиш", естествено – срещу скромно възнаграждение. В този случай чиновникът първо се престарава – шумни показни проверки в най-неподходящото време за сплашване на персонала и прогонване на клиентите. Протоколи, актове, чиновникът отказва „да говори“ - проблем. После същият неподкупен чиновник се явява чрез посредник – „приятел“ с оферта как проблемът „ще се реши“, наказанието „ще падне“. Точно това е моделът, който обвинението обяснява в казуса с прочутата столична районна кметица. Много е популярен. Има около дузина версии с минимални отлики, чиновниците не са много креативни. Даже циганите телефонни измамници имат много по-разнообразен репертоар от постановки. Няма никакви изгледи за успех на

акциите „Дръжте корупцията!“,

провеждани по цял свят от бюрократи срещу бюрократи, все по същия шумен, за да е показен, но без никакъв план и смисъл спектакъл. Ред не се слага с тропот и викове, става само с разум и стратегия. Първо трябва веднага да се спрат набезите на проверители, които нападат като башибозушки орди курортите. Тупурдията само скрива бизнеса на „добрия“ данъчен (Оле Затвори очички). А „добрият“ данъчен крие дойния си бизнес, като го предупреждава за предстоящите набези на „лошите“ бирници. Тихо! Следвай парите. Тръгни с най-буйните тълпи туристи, гледай колко харчат и кому плащат. Почни с най-големите дупки, където потъват най-много данъци. Планирай внимателно проверките, с малко хора (трудно ще ги прихванат „добрите“ данъчни), на точното място. Мисли да съберат годни доказателства. Наказвай твърдо, наказвай всички наред, за да се знае, че има ред. Но не съсипвай никого. Дай възможност на нарушителя да си плати (но на държавата, не на „добрия“ данъчен) и да продължи да работи. Промени закона (ДОПК), ако е нужно. Такава е логиката на разумната държавата.