Медия без
политическа реклама

Когато властите мотаят назначаването на посланик

Българската сграда в Сидни, която е "златна мина" и струва милиони долари, продължава да тъне в разруха, а ресорните министерства с години не решават какво да правят с нея

19 Авг. 2019ТАНЯ ПЕТКОВА
Снимка: RODINA SYDNEY
Макар и на другия край на света, българите в Австралия продължават да възпитават децата си в народните традиции и обичаи.

Като повечето събития, случващи се в България напоследък и с които сами се оправяме, и нашите сънародници в далечна Австралия са оставени сами да се справят. На самотек е посолството ни в Канбера, където едва двама души се грижат за сградата и изобщо за комуникацията с българските власти. Всичко това се случва повече от година, а причината е, че изпълнителната и президентската власт не могат да се разберат кой да бъде назначен за посланик в Австралия. От юли миналата година нямаме наш представител там, а от отговорите от пресцентъра на Министерството на външните работи, които бяха предоставени на "Сега", става ясно, че скоро не се очертава да имаме.

Вярно, Австралия е на другия край на света, пътуването до там е с дни, сложно, с прекачвания, чакане по летища и пр., а дестинацията, колкото и екзотично да изглежда в представите ни (и в действителност), явно не е в приоритетите на родната дипломация. На фона на проблемите вътре в България и перманентните скандали, в които управлението влиза, въпросът едва ли ще бъде поставен за решаване от властта.     

"Към момента екипът на посолството ни в Австралия е съставен от временно управляващ и двама технически сътрудници", обясниха от Външно, като подчертаха, че "те се справят с основния акцент в работата на българската мисия там, а именно грижата за българските граждани в Австралия и в Нова Зеландия". Как обаче се случва това, от ведомството не посочват. Според запознати, които имат роднини и близки в далечните земи, държавата от години е забравила за тях, но те самите не са забравили българското и родината си.

В градовете, където живеят повече българи, например Сидни, се организират различни занимания, свързани с културата и бита, както и българско училище.

Освен че се грижат да запазят българските традиции и обичаи, по-възрастните хора организират фолклорни надпявания и надигравания с народни танци. Накратко - правят всичко възможно да запазят и предадат на децата си българщината! Всичко това се случва предимно благодарение на ентусиазма на наши сънародници, някои от които живеят от десетилетия в островната страна - първите по-трайни заселвания датират след Втората световна война, когато българи бягат от налагащия се комунистически режим в страната.

По данни на Външно сега в Австралия и Нова Зеландия живее най-голямата българска общност в целия Азиатско-тихоокеански регион, която наброява между 10 000 и 15 000 души в Австралия и над 5000 души в Нова Зеландия. По-голямата част от тях са предприемачи, лекари, инженери, архитекти и пр. - все престижни професии. 

Според официални данни на австралийските власти от преброяването на населението през 2016 г. 3289 австралийци са декларирали пред преброителите, че са родени в България и използват български език за общуване в дома си (евентуална причина за този малък брой е неясното формулиране на въпросите при преброяване на населението.); 6766 са декларирали, че имат български произход (т.е. родени в България родители). Неофициално обаче българите са доста над 10 000.

Поради отдалечеността на отделните градове и населени места българите общуват предимно чрез социалните мрежи. Те са доста активни в специалната страница "Българи в Австралия", където едни от последните постове са за масовия протест пред Съдебната палата в София срещу номинацията на Иван Гешев за главен прокурор, както и за постановката "Емигранти" на Асен Блатечки и Калин Врачански на 15 септември в Бризбейн. 

Българите в Австралия не остават безучастни и към случващото се в страната въпреки хилядите километри разстояние. В един от коментарите във Фейсбук относно оставките по скандала "Апартаментгейт", който продължава да тресе държавата и взе "главата" на шефа на антикорупционната комисия Пламен Георгиев, българка пише: "Грешката е в нас - във всички българи по света и в родината, които допуснахме и се примиряваме с управлението на държавата".

Но освен че са политически ангажирани, нашите сънародници настояват и за активизиране на икономическите и търговските отношения, които от години са в застой. Позицията им се сблъсква с тази на държавата. Според нейни представители се полагат и усилия за "активизиране на търговско-икономическите връзки, като се поддържа политически диалог в рамките на възможното предвид географската отдалеченост на Австралия и Нова Зеландия". За разширяването на "пазарните ниши" говори и след среща с посланика на Австралия в Атина, който отговаря и за България, тъй като в София няма дипломатическа мисия, българският зам. външен министър Лилия Иванова. Според нея има предпоставки за активизирането на българския износ на медикаменти, двигатели и електрически апарати, медицински инструменти, етерични масла, слънчогледови семена и др. Дали са използвани тези предпоставки и какво е направено, тепърва ще става ясно.

Ясно е друго - според експерти съществува голям потенциал за развитие на тези отношения, но българският бизнес не е представен в Австралия. Затова и едно от предложенията е да бъде създадено и търговско представителство там. Възможностите  са големи и са свързани с търговия с машини или части за селскостопанската промишленост, както и с минното дело, където имаме квалифицирани кадри. Едно от утвърдените направления е търговията с вълна - от 2015 г. насам фабрика в Сливен внася суровина, преработва я и я изнася за Европа. Свободна и голяма ниша е търговията с вино - целта е да бъдат вкарвани големи количества от Австралия, у нас да се бутилират и след това да бъдат дистрибутирани в Източна и Западна Европа. 

Икономическите отношения може и да кретат под една или друга форма. Не само буксуват дипломатическите връзки между България и Австралия, но тъне в разруха изоставената сграда на бившето българско консулство в Сидни - и се превръща в емблема на управленската политика на ГЕРБ зад граница. Според медийни публикации изоставеното здание е разположено върху "златна мина" - имотът, върху който се намира то, струва най-малко 6.5 млн. австралийски долара (около 5 милиона щатски долара), пише преди около две години местният вестник "Уентуърт къриър". Според него сградата от 809 кв. м на "Карлота роуд" 4, само на 400 м от градския център,

 

се е превърнала в сметище, развъдник на плъхове

 

и спално помещение за бездомници, след като консулството затвори врати преди 13 г.

В информацията се посочва още, че са били видени камари отпадъци около триетажната сграда, която е ръждясала и порутена, в рязък контраст със скъпите жилищни сгради на същата улица. От своя страна българското правителство плащало годишно около 3600 долара данъци за изоставения рушащ се имот. Неразбориите около него са породени от ресорните министерства - финансовото ведомство иска да я продаде, а Външно да я направи на клуб и да я отдава под наем. Ако бъде ремонтирана, държавата може само да печели от нея, но докато се чудим какво да правим, най-вероятно тя ще се срути.

"До момента са разглеждани различни варианти и са предприемани различни стъпки за намиране на решение за стопанисването и управлението на имота. Действията в тази насока продължават и до днес, като на временно управляващия дипломатическото ни представителство в Австралия са дадени указания за проучване възможностите за извършване ремонт на сградата и впоследствие отдаването ѝ под наем", посочват от пресцентъра на МВнР в отговор до "Сега". Оттам не казват каква сума е нужна за възстановяване сградата, а лаконично, че "до момента са постъпили няколко оферти, като предстои същите да бъдат подробно разгледани и допълнени с оглед вземане на информирано решение, което да е в интерес на българската държава".

Т.е. интересът на държавата тепърва ще бъде зачетен, българските граждани в Австралия сами се справят както могат, а керванът на дипломацията ни в Австралия едва-едва крета.