Веднъж на три години, очаквайки резултатите от тестовете PISA, министрите на образованието добиват някаква представа за напрегнатото състояние, до което довеждат учениците. PISA включва тестове по четене с разбиране, математика и природни науки сред тийнейджърите в 79 страни и представлява безпристрастна оценка за развитието в системата на образованието. Данните се анализират от водещи експерти, които искат да разгадаят тайната на успеха, също и от политици, които търсят потвърждение на прокараните от тях реформи.
Седмата и последна в момента порция резултати беше публикувана около 20 години след първия тест, проведен през 2000 г. Сега на изпит бяха подложени към 600 000 ученици на възраст между 15-16 г., които са ходили не по-малко от 6 години на училище. Участниците са предимно от богатите страни - членки на ОИСР, която управлява проекта, както и от 42 държави, които участват доброволно - от Албания до Виетнам. ОИСР отчита резултатите по такъв начин, че да даде представа за младото поколение във всяка страна, и публикува данните в стандартизиран вариант.
На прага на XXI век съществуваше надеждата, че изобилието от информация ще помогне да се определи какво помага на работата в училищната система, че ще помогне на някои страни да се доближат до лидерите и по този начин резултатите на всички да се повишат.
Но реалността се различава от замисъла на проекта
Въпреки че разходите за всеки ученик в членките на ОИСР са се увеличили с 15%, средните резултатите по четене, математика и природни науки остават по същество такива, каквито бяха преди 20 г.
Както обикновено, в резултатите и тази година има немалко светли острови. Великолепните резултатите на Сингапур се подобряват и този път. Но въпреки това не запазва първо място. Този път лидер е Китай - и по-точно Пекин, Шанхай, Дзянсу и Гуандун (ОИСР отказва да включи резултатите от по-отдалечени региони, защото не може да гарантира точността им). В посочените китайски градове средният ученик получава по математика 591 точки при среден резултат за ОИСР 489. Това означава, че китайските юноши и девойки изпреварват с 3 години средното равнище на връстниците си от членките на ОИСР. Резултатите си са подобрили и страни, които са в средата на класацията - Полша, Йордания, Турция.
Но Финландия, както и други, чиято образователна система беше доскоро за пример, започнаха да изостават, с което дърпа надолу общия резултат. Причина за липсата на общ прогрес е в това, че училището в по-малка степен е в състояние - отколкото се смята, да влияе на общата подготовка. Културата и обществото оказват доста по-голямо влияние. Затова дори информираните и опитните политици не успяват да осигурят значително подобрение на резултатите. Ето какво коментира Джон Джерим от University College London: "Първото място винаги ще се заема от някоя страна от Източна Азия."
Ако съществуваше магическа рецепта за подобряване на образованието,
отдавна щеше да бъде открита. Което не означава, че подобрението е невъзможно или че няма нищо полезно от резултатите от PISA. В много страни резултатите се подобряват или влошават без драматични промени в областта на културата. Също така няма пряка зависимост между частичното подобрение като цяло и разходите за един ученик. Над определен размер - около 60 000 долара на ученик, разходите нямат пряко влияние.
Големият проблем се състои в това, че министрите на образованието все още обръщат малко внимание на очевидни процеси. Други грешат, като се вслушват прекалено много в мнението на учители и родители, които невинаги имат достатъчно задълбочени знания в областта. Андреас Шлайхер, ръководител на образователния департамент на ОИСР, е недоволен, че много страни издигнаха в приоритет да намалят броя на учениците в един клас, вместо да привлекат на работа великолепни учители. Според него Шанхай е едно от тези места, където качеството на учителя е приоритет, а не броят на учениците в една паралелка. Друг такъв пример е Сингапур. И това решение води до по-добри резултати.
