Два шамара за българските управници. Така шефът на Българската стопанска камара Радосвет Радев описа резултатите от изследването на бизнес организацията за притока на чужди капитали у нас през последните 10 години. Едната плесница е заради парите на гастарбайтерите, които вече са повече от чуждестранните инвестиции. Втората e, съседни държави, които дори не са приети в семейството на ЕС, се оказват далеч по-атрактивни - като Сърбия например, която ни изпреварва двойно по привлечен външен капитал.
Проблемът с доверието и с бизнес средата е и в основата на срива на преките чужди инвестиции у нас през последните 10 години, показва анализът на БСК. През 2017 г. общият обем на инвестициите в България е близо 19 млрд. лв., от които едва 1.9 млрд. лв. са чужди. Десетилетие по-рано картината е била коренно различна - от 18 млрд. лв. вложени в икономиката ни капитали 98.6% са дошли отвън и само 1.4% са дело на българския предприемач. Спадът на преките чужди инвестиции е почти 10 пъти. При това причината не е само финансовата криза, ударила най-силно икономиката ни през 2009 г. Оттогава осем поредни години обемът на ПЧИ се движи между 2.1 и 2.8 млрд. лв. и достига най-ниското си ниво от 1.9 млрд. лв. през 2017 г. Възможно е стойността на инвестициите през миналата година да бъдат коригирани нагоре, но това едва ли ще промени картината на тотално отдръпване на чуждите капитали от страната ни.
Този тотален срив на чуждестранните инвестиции е оценка за условията за правене на бизнес в страната, смята председателят на БСК Радосвет Радев. Преките чужди инвестиции (ПЧИ) са като
лакмус за икономическия климат
в една страна. Колкото по-перспективна е тя, колкото по-ефективно и прозрачно функционират институции й и има финансова и данъчна стабилност, толкова по-привлекателна е тя за сериозните капитали, които не търсят единствено бързи печалби за кратко време.
Понижението на чуждите инвестиции у нас е катастрофално и като дял от произведения брутен вътрешен продукт (БВП) на страната - от 27.9% през 2007 г. до 1.9% за миналата година. Което е свиване от 15 пъти.
Според експертите на БСК здравословното ниво на преките чужди инвестиции е около 10%. от БВП. Ако е по-голямо, чуждите капитали ще потискат местните производства, а ако е по-малко, почти няма да носят принос за икономическия растеж на страната, обяснява Камен Колев, зам.-председател на БСК. За мащабите на България това означава в страната всяка година да влизат около 10 млрд. лв. - сума, която от днешна гледна точка е непостижима.
В последните години в България се наблюдава следният парадокс - въпреки че в последните години чуждите инвестиции се сриват, икономиката отбелязва нелош растеж от над 3%. Всъщност обяснението е просто - местният бизнес също е инвеститор, в същата роля е и ЕС - чрез еврофондовете, а и държавният бюджет прави немалко капиталови разходи.
Така или иначе, за слаба икономика като нашата най-добрият допинг са задграничните капитали, те са жизненоважни. Лошото е, че напоследък интересът на големите компании с големите ресурси към България е доста спорадичен.
Нещо повече, в определени сектори те дори са с отрицателен знак, защото се топят, намаляват. Това става по няколко канала - връщане на заеми, предоставени на българските дружества от задграничните компании майки, изплащане на дивиденти, усвояване на печалбата, напускане на страната и продажба на бизнеса на български компании.
Особено тревожна е тенденцията на "деинвестиции" в енергетиката - основно в производството на ток, и в добивната промишленост, се посочва в анализа на БСК. За последните 10 години първенци по обратно изтеглен капитал са Чехия - отлив с 301 млн. евро, и Австрия - със 142 млн. евро. Отливът на инвестиции е причина и за печалните резултати през първото полугодие на тази година. В края на юни привлечените отвън капитали са 246 млн. лв. - двойно по-малко от същия период на миналата година. И това се случва въпреки добрите макропоказатели на страната, видимото икономическо оживление у нас и в Европа и въпреки ефектите от председателството на ЕС.
Само през първите три месеца на годината чужди инвеститори са изтеглили 161 млн. евро от капиталовложенията си у нас, показа статистиката на БНБ. При това отливът е от дялов капитал - инвестициите, които са показател за дългосрочни планове за бизнес в страната и чийто дял през последните две години се топи.
Освен това през последните години задграничният бизнес предпочита да усвоява печалбата от българските си подразделения и да прибира дивиденти. За първото полугодие на 2018 г. например реинвестираната печалба излиза на червено с близо 27 млн. евро, защото чуждите инвеститори са я прибрали. Нарастват единствено инвестициите под формата на заеми, които компаниите майки зад граница отпускат на българските си предприятия. За периода януари-юни този тип вложения са 289 млн. евро. Тези заеми обаче трябва да се връщат и от данните на БНБ се вижда, че например инвеститори от Швейцария от началото на годината са си прибрали 98 млн. евро от предоставените кредити.
Притеснително малко са проектите на зелено,
които са най-ценни, защото освен свеж финансов ресурс осигуряват нови работни места, по-високи доходи и теглят нагоре много други съпътстващи сектори. Такива инвестиции в последните години обаче се броят на пръсти - най-вече производства на компоненти за автомобилната промишленост. Всъщност през последните години интересът на чуждестранните компании към България е свързан със сектори като ИТ услугите и центровете за споделени услуги. Въпреки че създават доста работни места, те обаче не са капиталоемки и заради това имат пренебрежим ефект върху общата картина.
Защо чуждите капитали заобикалят България? Защо страната ни не е атрактивна за задграничния бизнес въпреки добрите макроикономически показатели, въпреки хвалбите на управляващите, че сме остров на стабилност в региона?
Изследването на БСК идентифицира няколко фактора, определени като препятствие пред чуждите инвестиции. Повечето са известни от години, но продължават да отблъскват търсещите добро място за парите си. Един от дефектите на България си остава лошата инфраструктура - въпреки че европейският бюджет вече дълги години налива милиарди чрез еврофондовете, България продължава да отблъсква инвеститорите с лоша инфраструктура. Все още много време и усилия изисква свързването на производствените бази на компаниите към комунални услуги като електричество, водоснабдяване, газификация и др., основно заради бавните процедури на местно ниво. Въпреки хвалбите на управляващите за намаляване на административните бариери пред предприемачите според чуждите инвеститори бизнес средата продължава да е утежнена с много регулации, а електронното управление е все още далечна цел. А сривът на Търговския регистър е класически пример за неработеща институция.
Процедурите по несъстоятелност също са повод за резерви. От БСК посочват, че
процесът на обявяване на фалит отнема средно 3-4 години
- време, през което активите не носят доход и инвеститорите не могат да си върнат парите, което увеличава риска, свързан с първоначалното вложение. Към това се добавят мудното правораздаване, корупцията, бюрокрацията и непредсказуемата законова среда - все проблеми, отдавна пуснали корени в българската действителност.
Като проблем на проблемите през последните години пред инвеститорите - и чужди, и местни, се очертава липсата на квалифицирани работници и служители. Ето защо бизнесът за пореден път поставя въпроса за подобряване на образованието чрез промяна на начина на финансиране на учебните заведения, както и настоява за улесняване на вноса на работна ръка.
Предприемачът не иска стимули, за да инвестира, достатъчно е да не му се пречи, казва Радосвет Радев. България може и да не е най-бюрократичната страна в света, но не е и с най-простите правила и с най-дружелюбната и пъргава администрация. При това стимулите, доколкото ги има, често са неправилно насочени и не стигат до онези, които най-много се нуждаят от тях. Например на някои от най-големите инвеститори държавата издава сертификати, които им гарантират ускорено административно обслужване. А останалите трябва търпеливо да чакат на "опашката".
Все пак анализът на БСК очертава и една добра тенденция - напоследък
нараства делът на капиталовложенията в индустрията
През миналата година те са 313 млн. евро при 229 млн. за 2016 г. А такива инвестиции осигуряват устойчивост на растежа в икономиката, защото са дългосрочни и чрез веригите за доставки повлияват на развитието на редица свързани с тях сектори. Те допринасят и за трансфера на технологии. Дори според някои икономисти днешните инвестиции в България са по-качествени, макар и да са по-малко като обем. Докато през 2007 г. голяма част от капиталовложенията са отивали в недвижими имоти и финансово посредничество.
Всъщност и сега търговията, финансовите дейности и недвижимите имоти са секторите, в които се наливат немалка част от ПЧИ - половината от привлечените отвън капитали за 2017 г. Те обаче имат временен и конюнктурен характер и не са от първостепенна важност за икономическия растеж, казва Камен Колев от БСК. "От кризата насам общият обем на чуждите инвестиции е толкова незначителен, че не оказва ефект върху икономиката", смята зам.-председателят на БСК Камен Колев.
----КОЙ Е №1------
Години наред Холандия неизменно е инвеститор №1 в България. Някои сигурно се чудят какво пък толкова намират точно нидерландските предприемачи у нас? Ами част от холандските инвестиции всъщност са с български произход. Ето защо: страната на лалетата, освен че е член на ЕС, е и процъфтяваща офшорна зона, чието либерално данъчно законодателство привлича капитали от цял свят. Много български бизнесмени регистрират компании в Холандия и после чрез тях насочат своите капитали към България. Така че част от милиардите, които през последните 10 години са влезли в икономиката ни като холандски инвестиции, всъщност са български.
А защо родният капитал се изнася в чужбина, а след това се завръща като "вносни" инвестиции? Може да е заради пестенето на данъци - макар че и България не е с непосилно данъчно бреме. Може да е заради привилегиите, които носи титлата "чуждестранен инвеститор". Може да е желание за повече дискретност на бизнеса. Има и друго обяснение и то се нарича недоверие. Става дума за недоверието, че в България частната собственост е защитена, че се спазва върховенството на закона, че няма да се появи някой, който да ти превземе бизнеса, включително и с помощта на някоя "гнила ябълка" от съдебната система.
Спадът в България е най-осезаем (графика)
Безпристрастната статистика показва, че в периода 2007-2017 г. всички страни в региона са влошили привлекателността си за чуждестранните инвеститори. Причината е ясна - световната финансова криза и международната конюнктура. Спадът в България обаче е най-осезаем. Докато в Турция, Румъния, Хърватия намаляването на инвестициите е с 50% спрямо 2007 г., в нашата страна е 12 пъти. Това не е спад, това е срив. Така България пада на последно място по привлечени инвестиции за миналата година, като изостава включително от Сърбия и Хърватия.
Гастарбайтерите вкарват повече пари от чуждите инвеститори (графика)
Напоследък е популярно да се сравняват двата основни входящи потока от пари към България - чуждите инвестиции и средствата, които емигрантите пращат в родината си. Новината е, че парите на гастарбайтерите са повече от задграничните капитали, вливащи се в икономиката ни. Това не говори добре за имиджа на България - очевидно големите компании не виждат у нас инвестиционен оазис. Сумата на паричните преводи от нашенци, живеещи и работещи в чужбина, е достигнала 2.25 млрд. лв. през 2017 г., а това е с близо 400 млн. лева повече от отчетените преки чуждестранни инвестиции. При това не е тайна, че всъщност емигрантите пращат много повече пари в страната. Просто официалните данни се базират на информацията на БНБ за банковите преводи (като се отчитат само трансакции над 2500 лв.) и не отразяват парите, пренасяни на ръка.
Експанзия (графика)
На фона на драстичния спад на ПЧИ българските инвестиции зад граница остават непроменени като обем през последните 10 години. Те са в размер на около половин милиард лева годишно.
