Манастирите, най-важните духовни и културни центрове на България, се модернизират с пълна пара, при това с бюджетни пари и евросредства. Покривите им лъщят с нови червени керемиди, със соларни панели, обзаведени са със стъклени тухли, монашеските килии са със съвременни бани и тоалетни, до старите църквици гърмят дискотеки и барове. А фасадите на най-красивите възрожденски църкви и стенописи са замазани с гипс и унищожени.

Модернизира се и Бачковският манастир. Миряните, дошли да запалят свещичка пред чудотворната икона на Богородица в светата обител - паметник на културата с национална ценност, вече няма да се спъват в изпочупения калдъръм, оцелял векове наред в двора му. Калдъръмените блокчета са изкъртени, а на мястото им са наредени големи каменни плочи от ивайловградски гнайс. За осъвременената настилка

са платени над 300 хил. лв. 

Посегателството върху старите каменни павета е станало с държавно финансиране и  благословията на няколко институции. 

Църквите на територията на втория по големина манастирски комплекс след Рилския са четири, има два двора, а старата калдъръмена настилка е част от автентичния дух на манастира, вдигнат през XI век. За да се пипне нещо в нея, трябва специално разрешение от Светия синод, от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и одобрение на експертния съвет към Министерството на културата.

Според служителите на храма Господен подновяването се е наложило както по естетически причини, така и от практически съображения - за да не се спъват посетителите по изпочупената настилка. Но вместо да бъде пренареден, калдъръмът е заменен с нова доста скъпа настилка. Ремонтните работи са извършени след защитен проект през 2016 г., когато игумен на манастира е архимандрит Симон. В края на 2017 г. отец Симон беше освободен изненадващо от поста от Светия синод без обяснения и с много догадки отстрани. Според местната преса в основата на рокадата са точно подхванатите от него ремонтни работи на светата обител.

Изцяло с дарение в размер на половин милион лева от пловдивски бизнесмени е реставрирана централната църква "Успение на пресвета Богородица", където се намира чудотворната икона на Божията майка. Стенописите са почистени от полепналите по иконите сажди. Но долепената до храма църква "Свети Архангели", датираща от XIII век, е затворена от много години, с         надраскани още от времето на социализма стенописи, а за нея трябват много повече пари, както и проект за възстановяването й.

"Когато поех управлението на манастира,

направих опит да променя проекта,

но се оказа, че процедурата е много сложна. Исках дворът да е пак с калдъръм, макар и с по-големи камъни. Имаше частно лице, което искаше да дари камъните на манастира. Ако беше променен проектът, подмяната на настилката щеше да струва много по-малко. Проектантите също бяха готови да променят заданието, но проектът вече беше получил одобрението на Светия синод и Националния институт за недвижимото културно наследство", разказва архимандрит Самуил, настоящият игумен на Бачковския манастир.

Районната структура на НИНКН, която е съгласувала проекта на предишния игумен, също отхвърля в началото предложението за подмяна на автентичността на манастирския комплекс. Арх. Жана Джугаланова, главен експерт в дирекция "Експертни и методически дейности" в НИНКН, днес си спомня, че манастирът силно е настоявал за реализацията му.

"Не си спомням вече всички аргументи, с които приехме проекта, но накрая си дадохме сметка, че запазването на калдъръма на всяка цена не е най-добра идея. Дворът се наводняваше, влагата беше проникнала в дълбочина, просмукваше се по стените на централната църква и рушеше изключително ценните стенописи. Калдъръмът безспорно е важен за автентичността на архитектурното ни наследство, но се оказа, че

не е единствената настилка

в двора на комплекса. На метър дълбочина около централната църква беше открита още една, от каменни плочи, според археологическите проучвания тя е първичната за манастира", каза пред "Сега" арх. Жана Джугаланова. 

Според секретаря на Бачковския манастир Теодор Пеев основният проблем е в това, че духовната обител е вдигната върху монолитна скала, чиито неравности са били запълнени с камъни от близката река. Водата, която се е събирала в кухините между тях, е унищожавала иконописите. "Спряхме разрухата, като направихме подземна инсталация, която вече обира всички дъждовни води. Сега дворът се отводнява много добре и бързо съхне", разказва Пеев. На въпроса на "Сега", след като е направена отводнителната инсталация, защо не са пренаредили отново калдъръма, Пеев отговори: "Дайте да не говорим за калдъръм. Дворът на манастира толкова пъти е прекопаван и пренареждан, че

в него не е останало нищо автентично

Запазихме около 40-50 кв.м покрай манастирския склад и игуменарницата, защото там има големи много характерни камъни, които се връзват добре с интериора. Иначе, ако бяха дошли, археолозите щяха да установят, че калдъръмът на Бачковския манастир не е на 300 или 400 години, за да е ценен. Този вид настилка навлиза у нас с падането на България под турско робство, преди това  всичко е било застлано с бели каменни плочи. Вижте Плиска, Преслав, там калдъръм няма, има само плочи", подчертава Пеев. Според него най-голямата беда у нас е в това, че всеки работи сам за себе си, вместо решенията да се взимат от екип учени - в случая от историци, археолози, етнолози и на последно място от архитекти, които "не разбират от история". 

"Калдъръмът е един от елементите на цялостната среда на паметника на културата, всичко в него е културно наследство, и керемидите, и черчеветата на прозорците, та и дръжките им дори, всичко, всичко... Особено когато става въпрос за паметник на културата с национално значение. Отчетата утре могат да поискат да вкарат и асфалт в дворовете на манастирите, след като в Гигинския вече имат соларни панели... ", коментира арх. Валентина Василева, член на специализирания експертен съвет за опазване на недвижимото културно наследство към Министерството на културата. Тя обаче няма спомени подобен проект да е минавал за одобрение през експертния съвет към министерството. "Бачковският манастир е знаков обект, с национално значение, със специален режим на опазване. Такива проекти се помнят... Въпреки това, ако специализираният съвет е дал път на проекта, възможно е той да е визирал нещо друго, а калдъръмът да е подменен на своя глава покрай него", предполага арх. Валентина Василева.