Година след скандалите около европейската програма за образователна мобилност "Еразъм+" Центърът за развитие на човешките ресурси, който разпределя 45-те млн. евро годишен бюджет на програмата, изглежда като да е влязъл в обичайното си невидимо състояние. Работата върви нормално, уверява новият му директор Петьо Кънев. И от негова гледна точка сигурно е така. От гледна точка на обществения интерес обаче случаят с "Еразъм" и особено неговото развитие не бива да бъдат забравяни - той е особено показателен за схемите, по които се злоупотребява с европейски средства и доколко (без)наказани са те.

Миналия септември в центъра избухна скандал около случаи на конфликт на интереси при усвояването на европейски средства - няколко души в роднински връзки помежду си печелят проект след проект, като един оценява, друг партнира, а трети се явява директен бенефициент. В схемата са преподавателката в УНСС и близка на Маринела и Ветко Арабаджиеви Ася Панджерова в ролята на оценител на проекти; нейният бъдещ съпруг Димитър Кръстев като "международен" партньор на същите проекти чрез свои фирми, регистрирани в Лондон; неговият баща, а понякога и неговата майка като управители на сдружения - бенефициенти по програмата; и накрая Христина Бойчева, която хем е директен бенефициент, хем оценител на проекти по "Еразъм".

За конфликта на интереси сигнализират в писмо до тогавашната си директорка Татяна Калканова група служители на центъра. В сигнала им са посочени 12 проекта, а по тяхна оценка само през 2017 и 2018 г. проекти, свързани с фирмите на Кръстев, са финансирани с 1 621 899 евро. Вероятно нямаше и досега да знаем за този сигнал, ако той не беше изтекъл в медиите, включително и във в. "Сега". Този скандал бе предшестван от друг - за

финансиране с огромни суми на кухи проекти

напр. 120 000 евро за разказване на приказки за старата костенурка, разработка на иновативни методи за изучаване на английската кухня и пр. Заради костенурките и особеностите на английската кухня Калканова подаде оставка. Какво се случва обаче с другите имена от тези бурни месеци на 2018 г.?

Доц. д-р Ася Панджерова продължава да бъде преподавател в две висши училища - УНСС и Европейското висше училище по икономика и мениджмънт, става ясно от информация на сайтовете им. В УНСС тя води лекции по "Основи на туризма" и "Международен туризъм". Рубриката "научноизследователска дейност" в нейния преподавателски профил е пуста в последните 12 месеца - странно на фона на бурната дейност от предишните години на доц. Панджерова като оценител и външен експерт по проекти за професионално образование и обучение, ръководител студентски практики и т.н. Към момента единственият действащ проект с нейно участие според тази справка е за студентските практики с финансиране по ОП "Развитие на човешките ресурси". Димитър Кръстев вече е неин законен съпруг (сватбата от миналото лято е широко отразена от светските хроники заради кумовете - Ветко и Маринела Арабаджиеви).

Не така благотворно се е отразил скандалът на хората, които изнесоха информация за него. Калин Байчев допреди няколко месеца работеше в отдела за проверки на Центъра за развитие на човешките ресурси, но тихомълком бе освободен оттам. За това се разбра от публикация в "Капитал" от края на юли. "Убеден съм, че бях освободен заради сигнали, които подадохме, чрез удобно преструктуриране на ЦРЧР. Тук следва да поясня, че освен сигнала за конфликт на интереси е подаден и сигнал до МОН (респ. и инспектората) за лошото управление на директора на ЦРЧР. Няма никакъв отговор до този момент. По същия начин бе освободена и моя колежка от дирекцията (която не е подавала сигнали - бел.ред.). От ръководството на центъра просто се отървават от неудобните", заяви пред "Сега" Калин Байчев.

Само един от другите трима служители на дирекция "Акредитация, мониторинг и проверки", проявили бдителност, работи в същата дирекция към момента. Всъщност такава дирекция в центъра вече няма. Причините за това са все благовидни, но разбира се, това са класическите начини за

отърваване от неудобните

Петьо Кънев потвърди, че Калин Байчев е освободен, но по причини, които не са свързани с подадения от него сигнал, а с ежедневната му работа. От една страна, той е освободен заради преструктурирането в центъра вследствие на новия му устройствен правилник от юни т.г. Според него дирекция "Акредитация, мониторинг и проверки" е преобразувана в дирекция "Проверки на място и мониторинг", като от седем служителите в нея вече са петима поради намаления обем на работа (тя вече не прави акредитации). За сметка на това е създадено ново звено за вътрешен одит. Байчев не е пренасочен към него, защото не отговаря на изискванията за вътрешни одитори. Формално процедурата може и да е спазена, но навява на саморазправа. Кънев твърди още, че срещу Байчев е имало множество сигнали от организации за начина, по който е извършвал проверките.

Кънев има обяснение и за друга служителка от подалите сигнала, която вече не работи в центъра - Йорданка Димитрова. Тя според него е напуснала по собствено желание. В същата дирекция и в момента работи Христина Каролева, а третият служител (Георги Райнов) е в друга дирекция, тъй като е установено, че неправомерно е оглавявал дирекцията за проверки. Твърде любопитно е защо не е потърсена никаква отговорност от въпросната дирекция за селекция, която насочва проектите към дадени оценители и която би следвало да е отговорна за допускането на този очевиден конфликт на интереси. Всъщност за допускането на съмнителни проекти до момента в центъра няма нито един санкциониран по какъвто и да е начин - нито служител, нито директор на дирекция.

Освен изобличителите в случая "Еразъм+" ще има още губещи. Програмата е пред опасност да загуби 830 хил. евро. Въпросните средства са изплатени авансово по 22 проекта по програмата, оценявани от Панджерова и Бойчева, и тъй като е доказано, че проектите са оценявани в конфликт на интереси, парите по тях може да не бъдат признати от ЕК, признава Петьо Кънев. Според становище на дирекция "Одит на средствата от ЕС" към финансовото министерство "проектите, оценявани от Ася Панджерова, са оценени в ситуация на конфликт на интереси и не би трябвало да бъдат финансирани". Същата е оценката и за проектите на Христина Бойчева.

Оказва се обаче, че становището на дирекцията няма кой знае какво значение, защото единствените органи, които могат да докажат нарушение, са прокуратурата и КПКОНПИ. МОН е изпратило сигнали и до двете институции по въпросния казус, но

отговорът и на двете е смехотворен

"Отговорът на КПКОНПИ е, че Панджерова не е на висша публична длъжност, а прокуратурата отказва да образува досъдебно производство", казва Кънев. Пред "Сега" просветният министър Красимир Вълчев посочи, че Инспекторатът към МОН също е установил конфликт на интереси, в резултат на което изпълнението и плащането по всички спорни проекти е спряно. Тъй като прокуратурата и КПКОНПИ обаче не установяват престъпление, МОН няма какво да направи повече по случая. "Има разминаване в европейската дефиниция на конфликт на интереси, която е по-пълна и включва и емоционалното обвързване", коментира пред "Сега" министър Вълчев. Българската дефиниция обаче не включва този вид обвързване, в което очевидно Панджерова и Кръстев са били преди сключване на въпросните договори, съответно родните контролни органи не откриват проблем.

В момента от ЦРЧР са в абсурдната ситуация да очакват решението на ЕК - дали изплатените суми ще бъдат признати, или не. Паралелно с това тече и проверка от ОЛАФ, започнала по сигнал именно на Центъра за човешки ресурси. Ако от ЕК действително установят конфликт на интереси и нарушение, то от центъра ще си поискат парите обратно, заявиха оттам. Вероятно предстои и дълга съдебна сага, в резултат на която връщането на 830-те хил. евро става все по-химерично.