facebook
twitter

Наблюдател

Как партии фантоми в Унгария "усвоиха" 12 млн. долара за реклама

И в България управляващите не взимат мерки срещу пилеенето на публични средства по време на предизборни кампании
216
Снимка: Архив
След избирателната реформа на Виктор Орбан в Унгария вече се говори за схема за източване на бюджета чрез регистрацията на партии фантоми.

Откакто ГЕРБ на Бойко Борисов управлява България, а „Фидес” на Виктор Орбан - Унгария, двете партии постоянно дават поводи да бъдат сравнявани, като последните дни предоставиха нова възможност за паралел между тях в още една сфера. В Унгария вече открито се говори за създадена и покровителствана от държавата схема за злоупотреба с обществени средства чрез регистрация на фалшиви партии, които са активни само и единствено по време на избори. Местната полицията разследва около 100 случая на предполагаема измама от политически формации, които са били вероятно създадени малко преди парламентарния вот през 2014 г. с цел да печелят от доходоносните субсидии за водене на предизборна агитация.

В списъка със съмнителни нови субекти влизат „Партията за спортна и здрава Унгария“, „Бедните за Унгария“, „Партията на всички бедни хора“ и др. Наред с още 11 подобни организации, те нямат сайтове, не раздават рекламни материали и очевидно нямат намерение да печелят гласове. Това се казва в разследване на международната журналистическа организация „Проект за разследване на организираната престъпност и корупцията”, озаглавен „Фалшиви партии, истински пари: Проблемът с унгарските партии фантоми”.

Според експертите, с които журналистите са говорили, бумът на фалшиви партии в Унгария се дължи на реформата в избирателната система, проведена от „Фидес” през 2013 г.

 

Промените предвиждат щедри субсидии за новосъздадени политически организации,

 

ако те отговарят на няколко условия. „Изведнъж много унгарци откриха, че политиката ги интересува. Над 100 нови партии се появиха около изборите през 2014 г., а преди вота през миналата година съдът отчете общо 250 новорегистрирани партии”, пише в материала.

„Фалшивите партии са постижение на това правителство”, заявява пред разследващите Миклош Лигети, правен директор на „Прозрачност без граници” в Унгария. Според него партиите са отворили широко вратата за неясни финансови транзакции. Изчисленията сочат, че 14 партии фантоми са стрували на унгарските данъкоплатци 12 млн. долара.

Усвояването на парите за политическа реклама е лесно, уточняват унгарските репортери. За да вземе почти 530 000 долара, на парламентарни избори млада партия трябва да издигне 27 кандидати в 9 избирателни района в страната и поне един в Будапеща. След това трябва да събере 500 подписа в подкрепа на всеки кандидат. Формации, които успяха да издигнат например 106 човека, събраха 2.4 млн. долара, изчисляват от сдружението.

Ако събирането на подписи се окаже трудно, на помощ идват фалшификатите и измамите. В следизборния доклад за Унгария на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа се казва, че „нови, непознати политически партии са използвали измамни методи за събиране на необходимите подписи“.

 

Тук започват паралелите с българската политическа действителност

 

Изборното законодателство у нас не позволява нови партии да черпят държавен ресурс. В българския Изборен кодекс обаче също има много несъвършенства и пробойни, които вече няколко пъти бяха използвани. За пръв път за непрозрачно разпределение на пари за политическа реклама се заговори по време на референдума "за" и "против" електронното гласуване през 2015 г. Сигналите бяха свързани с т.нар. медийни пакети от по 40 000 лв., които партии и коалиции без субсидия от бюджета и инициативните комитети, регистрирали се за участие в допитването, имаха право да получат, за да агитират в кампанията. За целта те трябваше да сключат договори с предпочетени от тях медии, а пък ЦИК трябваше да одобри договорите и да се разплати с медиите. За информационна кампания за референдума преди 3.5 г. държавата отпусна общо 1 160 000 лв. На практика обаче такава кампания нямаше, тъй като огромната част от инициативните комитети решиха изненадващо да дадат своите бюджети на малко известни сайтове, регионални музикални радиа, на интернет страници без никаква новинарска стойност и т.н.

Явлението стана известно като скандала „Хаштаг”, тъй като няколко току-що регистрирани комитети се опитаха да насочат своите 40 000 лв. към едноименния и малко известен дотогава сайт. Членовете на тези сдружения, повечето от които регистрирани във Видин, се оказаха свързани с „Институт за модерна политика”, основан от бившия царски депутат Борислав Цеков. Като собственичка на „Хаштаг” пък се появи съпругата на члена на ръководството на института Петър Кичашки, а също така и съдружничка на Цеков в друга фирма. Така в един момент „Хаштаг” се оказа бенефициент на над 20% от всички пари в информационната кампания за референдума през 2015 г.

След като скандалът „Хаштаг” избухна, ЦИК отказа да одобри част от договорите на сайта, а от други се отказа самият той. Въпреки това обаче сайтът се сдоби в крайна сметка с голяма част от публичните средства, която изглеждаше напълно непропорционална спрямо аудиторията на страницата.

Имената на Цеков и Кичашки се оказаха замесени и в следващия сходен скандал, избухнал по време на последните президентски избори и съвпадналия с тях референдум, иницииран от „Шоуто на Слави”. В края на кампанията стотици избиратели сигнализираха, че

 

личните им данни са се оказали без тяхно знание и позволение в списъците с поддръжници

 

на комитет с председател Петър Кичашки, в който членува и Цеков. Закононарушения се откриха в документите и на други малки и сравнително неизвестни партии и коалиции и на сдружения, подадени в ЦИК. В резултат Комисията за защита на личните данни глоби Кичашки и Цеков с по 10 000 лв. за нарушение на закона. Не след дълго вторият влезе в  юридическия съвет на президента Румен Радев, а Кичашки стана член от неговата квота на комисията за защита на личните данни.

Въпреки че медии обстойно информираха за аферата „Хаштаг” и за скандала с ЕГН-та, засега партиите в парламента не показват желание да вземат мерки за защита на обществения интерес и за запушването на възможностите за злоупотреба с държавни пари. И в момента депутатите се занимават с промени в Изборния кодекс, като предстоят обсъждане и приемане на предложения между първо и второ четене. Вместо обаче да внесат текстове в защита на медийните пакети от злоупотреба чрез свързани лица и за засилване на наказанията за кражба на лични данни, и управляващи, и опозиция предпочитат да се занимават с премахването на възможността за електронно гласуване и за сериозното орязване на машинното гласуване.         

Все още няма коментари

Още

ГЕРБ изсветлява мръсния си капитал – връзката с ДПС

19.02.2019

Диян Божидаров

936 3
Прахосването на милиарди е сладко за политиците и вредно за обществото

19.02.2019

Economix.bg

218 1
Това "зло" - парите

Влез или се регистрирай за да коментираш