Само преди няколко дни Военновъздушните ни сили проведоха експериментални стрелби над Черно море, и то с ракети със среден обсег. И това бе първият шанс, който много от пилотите на "МиГ-29" получиха, за да стрелят по мишени. Което бе използвано веднага от военния министър Красимир Каракачанов, за да оправдае намерението си чрез няколко обществени поръчки да налее 200 млн. лв. в руската военна промишленост. И то на фона на факта, че на всички форуми на НАТО България се подписва под заключителни комюникета как ще прекрати зависимостта си от съветското и руското въоръжение. Последният такъв ангажимент бе поет само преди месец на поредната среща на Алианса в Брюксел. Нещо повече - Каракачанов използва стрелбите в Шабла, за да каже, че най-рано след 3 години България може да се сдобие с нови изтребители западно производство и че единствената възможност дотогава летателната готовност да бъде поддържана е да има ресурс за сегашната съветска техника - самолетите "МиГ", "Су" и хеликоптерите "Ми".
В другата крайност е Атлантическият съвет - неправителствена организация, в която участват и двама бивши военни министри, която излезе с позиция, че "на практика България е единствената, която поддържа старата съветска техника, наследена от времената на Варшавския договор, с което съзнателно удължава зависимостта на България от руския държавен военнопромишлен комплекс". "А това значи само едно - подчиняване на бойните способности на Българската армия на милостта на правителството в Москва", пишат те.
А какви са фактите?
Само преди няколко месеца министърът на отбраната Красимир Каракачанов пусна обществена поръчка за над 80 млн. лв, в която има точно един възможен участник - руската държавна компания "Руска самолетостроителна компания "МиГ". Тя бе за "интегрирана логистична поддръжка" на 12 изтребителя "МиГ-29А" и 3 изтребителя "МиГ-29УБ" (12 едноместни и 3 учебно-бойни самолета - спарки). Срокът е 48 месеца, а прогнозната стойност - 81 294 416 лв. Документацията бе качена на сайта на Агенцията за обществени поръчки още на 7 декември.
Украинската външнотърговска и инвестиционна фирма "Украинмаш" обаче обжалва поръчката пред Комисията за защита на конкуренцията и дори поиска временното й спиране.
Каракачанов я обвини в саботаж
и дори заговори за промяна в Закона за обществените поръчки, която да ограничи възможността фирми без правен интерес да обжалват сделки за националната сигурност. "В резултат на жалбата на украинската компания и блокираната процедура на практика се прекъсва поддръжката на бойната ни авиация", възмутиха се от МО. Предвидените средства трябвало да се върнат в държавния бюджет и да се загубят още минимум 3-4 месеца, за да се осигурят нови средства за ремонт и поддръжка на българските бойни самолети. КЗК услужливо отказа да спре поръчката и няколко месеца по-късно сделката бе обявена за приключена.
Според документите целта на поръчката е "да възстанови летателната годност на самолетите и да осигури не по-малко от 50% остатъчен междуремонтен ресурс на оборудването от комплектацията на самолетите, като под оборудване се разбират агрегати, блокове, възли и детайли от самолета, двигателите РД-33, сер. 2, кутии на самолетните агрегати КСА-2 и комплектуващите ги системи и елементи". От документите става ясно, че след възстановяване на летателната годност на самолетите трябва да се осигури общ годишен нальот - не по-малко от 1450 часа срещу фиксирана цена за един летателен час.
Сред аргументите на МО да се договаря само и единствено с руснаците е писмо, получено от "Руска самолетостроителна компания "МиГ", че тя не е издавала на нито едно чуждестранно предприятие лиценз за производство и доставка на резервни части, за удължаване на сроковете за експлоатация на доставена по-рано продукция с военно предназначение. Общата стойност на поръчката е формирана от първоначалната цена на всички договори по рамковото споразумение - 41 млн. лева без ДДС. Към него обаче е предвидена възможност за конкретни допълнителни договори, но общата цена не трябва да надвишава 81.2 млн. лева без ДДС.
На практика подобен договор за
нещо като абонаментно обслужване на "МиГ-29"
е имало и през 2006-2012 г., стана ясно от думи на ген. Симеон Симеонов, депутат от ДПС и бивш началник на отбраната. Той е и бивш командващ на Военновъздушните сили, а преди години е бил командир на авиобазата в Граф Игнатиево. Договорът за абонамент бил за 16 самолета "МиГ-29", от които останали 15, защото единият е бил унищожен след проблем и катапултиране на пилота. От тези 15 самолета сега летят общо 7, обяви Симеонов. От тях два давали задължително бойно дежурство и така на практика остават само 5 самолета, на които да тренират военните пилоти. Заради последното се стигна до безпрецедентен отказ на бойни пилоти да се качат на самолетите с аргумент, че са психически непригодни. Покрай скандала се оказа, че причината самолетите да не летят е друг договор с руснаците - за доставка на 4 нови и 6 ремонтирани двигателя за изтребителите - РД-33. Той е изпълнен и двигателите са доставени, но МО твърдеше, че има проблем с някои от съпътстващите документи. И до момента не е ясно дали всички проблеми около този случай са решени окончателно.
Договорът, подписан от Каракачанов с РСК "МиГ", е за следващите четири години, като ремонтите на българските "МиГ-29" ще се извършват в България, а не в Русия. "Частите също ще се купуват от Русия, и то, както и Полша купува части за своите бойни ескадрили от производителя им - пак Русия. Поляците имат не само руски изтребители, но и руски бомбардировачи.
Защо Полша да може, а България да не може?",
пита военният министър.
На практика с всички тези договори ръководството на Министерството на отбраната се подготвя за варианта с по-дълго протакане на избора на нов изтребител. От друга страна, очевидно МО прави остър завой и изоставя практиката на предишния министър Николай Ненчев да се търси ремонт на наличните руски изтребители в трета страна, членка на НАТО. Така двигателите на българските "МиГ" например бяха ремонтирани в Полша, заради което Ненчев сега е дори подсъдим. Според прокуратурата той скрил два договора между МО и АО РСК "МиГ". Самият Ненчев твърди, че е напълно невинен.
Според идеите на Каракачанов в следващите седем години трябва да летят всичките 15 български многоцелеви изтребителя "МиГ-29". Той обяви и още една предстояща сделка с Русия - за щурмоваците "Су-25", от които летят 4 от общо 14. Само преди дни стартира процедура за възлагане на обществена поръчка за ремонт, удължаване на ресурса и обновяване на щурмовите самолети "Су-25" от състава на ВВС. Тя отново е за 48 месеца, като прогнозната й стойност е 41 млн. лева без ДДС. В поканата за участие обаче е записано, че се
запазва опция за сключване на допълнителни договори,
като общата им стойност не може да надхвърля 82.51 млн. лева без ДДС. В решението за стартиране на поръчката е записано, че удължаването на ресурса пък трябва да стане с участието на оригиналния конструктор - руската корпорация ОАК. Според проучването на МО само две предприятия могат да направят качествен ремонт и да удължат ресурса с участието на оригиналния конструктор - белоруският 558-и авиоремонтен завод в Барановичи и руският завод "121 АРЗ" в Кубинка, част от ОАК.
Отделно бе пусната и поръчка за осигуряване на летателната годност на 2 вертолета "Ми-17" и 4 "Ми-24" за 4 години за още 31 млн. лв. При нея обаче е възможно парите да отидат в българско предприятие.
При всички положения става дума за харченето на близо 200 млн. лв. от бюджета. Дали това е добре на фона на провеждането на процедури за военни проекти за други 4 млрд. лв., дали техниката е съвместима с тази на Алианса, дали САЩ и НАТО гледат с добро око на тези харчове, дали тези пари ще направят така, че българските летци да имат летателна годност - само времето ще покаже.
