Само в рамките на няколко години и със съдействието на всички управляващи едно държавно предприятие се превърна от аутсайдер първо в оръжеен, а сега и във "воден" мастодонт с активи за общо около 1 милиард лева. Става дума за Държавната консолидационна компания (ДКК). Тя е определяна - при това с право - като една от най-непрозрачните структури в страната, но това, разбира се, не й пречи да държи под крилото си ключови за страната предприятия.
Не пречи и на сегашния кабинет да налива все повече и повече пари в нея. Съвсем неотдавна правителството увеличи капитала на ДКК с рекордните 500 милиона лева. Макар съобщението на Министерския съвет да бе повече от пестеливо, все пак се разбра, че парите ще се харчат за превенция на наводненията и за ремонт на язовири. Отпускането на парите стана с промени по бюджета на принципала - Министерството на икономиката. Точно то за около две години превърна ДКК в най-широкоспектърния "холдинг", който стопанисва по-голямата част от държавните оръжейни фирми, има цех за производство на кисело мляко, лаборатория за етерични масла, летище, външнотърговско дружество и дори собствена фирма за пазарни проучвания - държавния Институт по маркетинг.
Това обаче явно не е достатъчно и ведомството на министър Емил Караниколов реши да "консолидира" и язовирите към ДКК. Така водоемите - частни или общински - ще бъдат ремонтирани и поддържани от въпросното дружество. Нищо че то на практика
няма опит във възлагането на публични обществени поръчки
или в подобен род "водни" дейности. А в момента има още две други дружества, които отговарят за част от язовирите - "Напоителни системи" към земеделското министерство и "Язовири и каскади" към НЕК. Вместо да бъдат преразпределени към тях обаче, с ремонтите на водоемите ще бъдат натоварени слабо известните "Еко Антрацит" и "Еко Инженеринг РМ" - и двете под опеката на ДКК. Самата "Еко Антрацит" получи в края на миналата година "грант" за увеличение на капитала от 120 милиона лева от правителството. Идеята е парите да отиват за рекултивация на хвостохранилища и за справяне с последиците от работата на урановите мини.
Как обаче от една скромна, малка и на практика спяща компания ДКК се превърна в гара разпределителна за стотици милиони левове и принципал на ключови оръжейни дружества, чиито печалби в последните години растат със стотици проценти?
ДКК е отроче на първото правителство на премиера Бойко Борисов
Тя бе създадена през 2010 година към Министерството на финансите, а основната цел бе в нея да постъпват приходите от приватизация. По този начин финансовото министерство, водено тогава от Симеон Дянков, намери вратичка да заобиколи изискването парите от продажбите на държавна собственост да влизат в Сребърния фонд и да се пазят за пенсии в близко бъдеще, когато по всички прогнози пенсионната система просто ще издъхне. При втория кабинет на Бойко Борисов ДКК премина под егидата на икономическото министерство с активи от 9 млн. лв., които в края на мандата му набъбнаха до 231 млн. лв. А сега освен споменатите 120 милиона капиталът на ДКК бе "освежен" с още 500 млн. лв.
Според различни публикации ДКК е и най-големият кредитополучател от държавната Българска банка за развитие със заеми за 107 млн. лв., с които се финансират държавни предприятия. Междувременно компанията показва завиден финансов резултат за миналата година - тя е увеличила десетократно приходите си. Така от 2.4 млн. през 2016 г. те са скочили на 22.4 млн. лв., главно заради дивидентите на печелившите дружества. В същото време фирмата отчита печалба от около 20 млн. лв. на фона на само 818 000 лв. за предходната 2016 година.
Иначе "гласът" на ДКК не се чуваше изобщо, а дейността й бе обвита в мистерия. Името й присъстваше основно в отчетите на Агенцията за приватизация, където на няколко пъти бе записано, че ДКК препоръчва да има повече продажби. Само че приходите от раздържавяване започнаха да намаляват, а по думите на днешния икономически министър Емил Караниколов "не остана нищо за продаване". Така че за ДКК трябваше да се измисли спешно решение.
Компанията се управлява от числом и словом един ръководител и трима аналитични специалисти (общо 15 души с администрацията). Всички те са хора, които никой не е виждал. Но пък и вземат решения, които никой не е чел. Или поне не са ставали публично достояние.
Може и да управлява десетки фирми, но ДКК явно
още не е влязла в дигиталната ера - компанията няма дори сайт
За сметка на това обаче ДКК изведнъж започна да консолидира фирма по фирма и да разширява портфолиото си правопропорционално на липсата на информация. Това се насърчаваше от бившия министър на икономиката Божидар Лукарски, подкрепя се сега и от неговия наследник Емил Караниколов. А безразборното прехвърляне на купища дремещи и активни фирми даде повод на опозицията да съзре опит за намеса на ДПС и възможност за преразпределение на много пари чрез съмнителни обществени поръчки.
Само преди година консолидационната компания се превърна в новия собственик на русенския "Дунарит" - поредното дружество, попаднало във вододела на битките между кръговете на банкера Цветан Василев и депутата бизнесмен Делян Пеевски. С това ДКК вече контролира голяма част от държавните отбранителни дружества. Към момента тя стопанисва "ВМЗ-Сопот", "НИТИ-Казанлък", търговеца "Кинтекс". А от май 2017 г. в нея влезе и ремонтният завод "Авионамс". Въпрос на време е да се види дали в ДКК ще се окаже и "Терем", което в момента е под опеката на военното министерство.
Акциите на "Авионамс" се оказаха заложени в КТБ срещу кредити на последния му собственик "Хедж Инвестмънт България". А тъй като задълженията не се обслужвали, частен съдебен изпълнител обяви акциите за продажба. Премиерът Бойко Борисов се оказа горещ привърженик на одържавяването на предприятието и овласти ДКК да участва в търга за "Авионамс".
Формулата явно е печеливша
и управляващите опитаха да приложат схемата за прехвърляне на фирми към ДКК и за още една - "Дунарит". Но не се получи.
Като се тегли чертата, се оказва, че само през 2017 г. ДКК се разшири значително - министерството на икономиката апортира над 10 от своите дружества в компанията. Сега под нейния контрол освен оръжейните фирми е и печелившото "Ел Би Булгарикум", за което, преди да попадне в забранителния списък, се чуваше, че апетити имат определени бизнес кръгове. Което не е чудно предвид добре развитите пазари и доброто представяне на фирмата в ежегодните отчети. Заедно с нея в ДКК са и "Летище Стара Загора", "Държавна лаборатория Българска роза" и др. - общо над 20 компании, сред които и Националният институт за изследване на вино и спиртни напитки, който нашумя след скандалната продажба на Музея на виното. За музея, който се намира на столичния бул. "Цар Борис Трети", е публична тайна, че е придобит от фирма от орбитата на Пеевски - цигарената фабрика "София БТ", която е част от "Булгартабак холдинг". За това се разбра след въпрос, отправен от партията на Радан Кънев "Народна република" към служебния по това време министър на икономиката Теодор Седларски през миналата година.
КОЙ КОЙ Е
ДКК се управлява от тричленен борд на директорите, в който влизат Ясен Спасов, Красимир Тенев и Лъчезар Калбуров. Те бяха назначени по време на икономическия министър Божидар Лукарски при кабинета "Борисов 2". Назначенията в ДКК предизвикаха остра реакция от страна на БСП, които контрираха, че Тенев и Калбуров нямат никакъв опит, а рокадата е с цел "да се граби". Наследникът на Лукарски - служебният министър Теодор Седларски - се опита да смени ръководството на консолидационната компания, но така и не успя - решението му бе оспорвано в съда, а Емил Караниколов възстанови тримата на работа. Мотивите на Седларски бяха, че дейността на ДКК куца. Проблемна се оказа и продажбата на Музея на виното. Тя е станала без провеждането на търг или конкурс, но от ДКК са изтъкнали, че законът дава подобна възможност. Лошо е било и управлението в част от подопечните на ДКК дружества, които са се радвали на занижен контрол. Засечено било и изнасяне на услуги към външни фирми партньори, което се считало за лоша практика. В съобщение на министерството се посочваше, че продажбата на Музея на виното е станала без нужното разрешение от Министерския съвет. Купувач на въпросната сграда бе свързваната с бившия депутат от ДПС Делян Пеевски "София-БТ", а сделката е финализирана само два месеца след като назначенията на Лукарски в борда на ДКК са факт. Как изглеждат тримата и каква е визията им за бъдещето на компанията предвид широкия спектър от дейности и активи за близо 1 млрд. лв., така и не е ясно. Триото никога не е правило и публичен отчет на дейността си. Вероятно и няма да го направи до изтичането на мандата си в края на май 2021 година.
НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ
Всяко едно от дружествата под шапката на ДКК е повече от интересно. Сблъсъкът за оръжейното "Дунарит" също не прави изключение. Само преди година в държавата се появи внезапен порив да одържави дружеството. Скритата национализация бе представена от икономическия министър Емил Караниколов като "извънредна ситуация", тъй като компанията имаше затруднения в плащането на част от задълженията си. И държавата се втурна да спасява русенското предприятие, част от империята на банкера Цветан Василев, макар че то на практика не се продаваше. Лицензът за производство на "Дунарит" бе заплашен заради обвинения срещу ръководството му. Компанията няма реален собственик, обясняваше Караниколов. "Не ни интересуват имена, а да запазим работните места и дружеството да работи. Нищо друго", заяви министърът в отговор на въпрос дали държавата не се намесва във "войната" на Цветан Василев и Делян Пеевски. В защита на Караниколов се изказа и вицепремиерът Томислав Дончев, който обясни, че национализация значело, че държавата прибира частна собственост насила. В случая с "Дунарит" това било "законна и нормална процедура". Задълженията на предприятието били за около 67 млн. лв. и те щели бъдат погасени от държавата, за да може дружеството да се спаси от фалит. А на фона на всеобщото отричане, че става дума за одържавяване, тогава в. "Капитал" попита Караниколов: "Ще национализирате ли още?". "Само ако има смисъл. Например, ако се стигне до момент, например тежко финансово състояние, и считаме, че държавата трябва да го оздрави. Това трябва да е след анализ. За "Авионамс" си заслужаваше, защото имаше договор с НАТО за около 160 млн. долара, а ако държавата не беше предприела действия, нямаше кой да го купи и нямаше да се изпълни този договор", обясни министърът. От интервюто се разбира и друг любопитен факт: "С Делян Пеевски познавате ли се? От едно училище сте?". "Не го познавам - не сме били нито в един клас, нито в един випуск", казва Караниколов. "И никога не сте се виждали?", настоява журналистът. "Не и на среща", категоричен бе министърът, който като бивш шеф на Агенцията за приватизация продаде "Булгартабак" на свързваната с бизнесмена депутат офшорна "БТ Инвест". На фирма, смятана за близка до Пеевски, бе продаден и Дипломатическият клуб в Бояна. Все пак ДКК не успя да се сдобие с "Дунарит" - дружеството плати задълженията си и така избегна влизането на държавата в предприятието. Засега.
