- Г-н Делисивков, как Ви се струва идеята големите потребители на ток да могат си купят акции от планираната АЕЦ "Белене"? Дали ще има интерес?
- Всичко зависи от условията, които ще бъдат предложени и как ще бъде структуриран проектът. Все още липсва информация за процедурата и възможностите за участие на индустрията. Очакваме повече яснота за "пазарния принцип" при реализиране на проекта и следим възможностите и рисковете.
- Появи се и идея за дългосрочни договори за изкупуване на тока от АЕЦ "Белене"?
- Липсва достатъчно информация, за да коментирам, но трябва да сме наясно, че всичко зависи от структурата на проекта, сроковете на изпълнение, условията и цените, които могат да предложат конкурентните производители. Всеки бизнес сам ще преценява потенциала за подобно участие на ниво компания. В България няма практика за дългосрочни договори - за 2, 3 и над 5 години - с производители. Още преди създаването на организиран борсов пазар сме настоявали за дълги договори на базата на примери от водещите европейски икономики, включително с предплащане, динамична формула за определяне на цената и гъвкавост при обезпеченията.
- Свободният пазар на ток все още ли се свързва с липсата на конкуренция?
- Освен в началото на годината, в последните месеци има ръст на цените, съмнения за манипулации и недостатъчно предлагане на количества. Имахме и много високи цени в конкретен ден на доставка, свързани с грешка на един от търговските участници, което повдигна редица въпроси за необходимостта от подобряване на работата на борсата, както и за реакцията в подобни ситуации. На борсата цените един ден са ниски, а на другия ден - високи. Няма много голяма яснота кои са основните пазарни фактори, които влияят - каква е тежестта на вноса и износа, на икономическото задържане на капацитет и на тренда в цените на емисиите. Имаме доста примери за фалити на търговци. Трябва да сме наясно, че най-потърпевши от подобна турбулентна среда са енергоемките индустрии, които са с най-голяма чувствителност към резките промени. Цените от последните месеци и дори дни са значително по-високи от това, което се търгуваше по същото време година по-рано. Ръстът ще се отрази негативно както на конкуренцията, така и на инвестициите и бизнес средата.
Свободният пазар адресира само частично крайната цена, която плащаме. Към момента индустрията получава частично отстъпка от разходите за ВЕИ. От средата на годината с изменение на Закона за енергетиката следва да се приложи подобен механизъм за отстъпка и за добавката за високоефективно комбинирано производство. Има и друг проблем. Все по-голям ефект върху цените ще имат емисиите на парникови газове. Централите с ангажимент да закупуват емисии прехвърлят този разход в цената на тока за бизнеса. Затова ние смятаме, че трябва незабавно да бъде въведен механизъм за намаляване на тежестта на индиректните разходи за парникови газове. Подобен механизъм се прилага в Европа от години и България трябва бързо да навакса. Настояваме да има компенсация за засегнатите от въглеродните квоти големи индустрии.
- Говорите основно за тежката промишленост, нали така?
- Да. Ние поемаме тази тежест през цената на тока, а в същото време нашите конкуренти зад граница нямат подобни задължения. Това се отразява пряко на бизнеса и влияе на нашата конкурентна позиция на пазара.
- Какво според Вас е решението за ТЕЦ "Марица-изток" 2, която досега е на загуба от 122 млн. лв. основно заради емисиите?
- Централата трябва да направи преглед на бизнес планирането си, да бъде направен анализ разходи - ползи за допълнителните инвестиции в чисти технологии и трябва да оптимизира своето участие на свободния пазар. Свободният пазар даде и през изминалите месеци доста възможности и потенциал за приходи за производителите, а в същото време "Марица-изток" 2 трупа дългове. Трансферирането на извънреден дивидент от печелившите дружества в дълг на "Марица-изток" 2 към БЕХ обезкървява финансово холдинга. Само тази година новият заем към централата ще е например колкото стойността на проекта за изграждането на язовир "Яденица" и увеличение на капацитета на ПАВЕЦ "Чаира".
- Проблемът с липсата на конкуренция важи ли и за пазара на бита?
- Не трябва да има разминаване в трендовете на цените на свободен и регулиран пазар. В противен случаи рискуваме на пазара да има кръстосано субсидиране. Ако регулираните цени не следват тренда за ръст, ще има отлив от свободния пазар. Очаквахме пазарът да доведе до подходяща сегментация за различните категории клиенти. Подобно нещо не се случи. Промоционално ниските цени при излизане на свободен пазар в конкурентни условия вкараха допълнителен риск. Винаги сме настоявали за различни цени на едро и дребно. Ако на Запад разликата между цените на едро и дребно е 4-5 пъти, то в България е около 1.5 пъти.
- Успява ли енергийният регулатор да се справи със задачата да следи и контролира пазара за ценови манипулации?
- Oценяваме усилията на КЕВР и стабилизирането на институцията през последните няколко години. Федерацията винаги е подкрепяла укрепването на комисията с подходящия бюджет, развитието на експертите. Но едно от основните ни искания е регулаторът да не дава прекомерна свобода на лицензиантите за едностранна промяна на правила, които са важни за пазара. Към момента те могат да променят правила, важни за функционирането на пазара, като дори не са задължени да информират комисията. Пример за подобен документ са Правилата за работа на борсовия пазар. Очакваме и бързо произнасяне на КЕВР по казуси, свързани с пазарни манипулации.
