“Мисля, че имам магическа пръчка.”
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяснява успехите си в икономиката

Няма нищо по-ужасяващо от дързък тип, който с налуден, огнен поглед и похотлива усмивка обяснява визията си да промени икономиката. Особено опасно е, ако риторът има в биографията си доказан опит с прилагането на такива визии, след което страната остана без банки, без валутни резерви и с доход на глава по няколко долара на месец. Или пък друг, който до края на годината щял да вдигне доходите с 20%. Как не, нали правителството ще зарадва служителите си с 1/10 ръст на заплатите от догодина. За да си юнак, трябва да обещаеш поне двоен скок. Или пък трети юнак, който щял да обуздае изедниците и да научи търговците да работят без печалба, а вълците да пасат сено. Всички заклинания, визии и революционни идеи са икономическа алхимия, с която шарлатаните са подмамвали владетелите и са залъгвали владените от 8 хиляди години насам. Резултатът винаги е бил срив – толкова по-голям, колкото по-драстичен е революционният терор, стоварен върху икономиката. Най-често след магията просто не е оставал жив, за да разкаже. Най-простият пример е т.нар. “голодомор” в Русия и Украйна, след като приложили елементарната, преразпределителна икономическа магия: опияняващата идея да отнемем от богатия, за да нахраним бедния. Отнемаме. Храним. Няколко дни всеобща радост – или месеци, няма значение. Няколко нощи пир, та пир. После никой няма нищо повече за ядене. И става голодомор. Далеч по-рафинирана от отнемането е

кредитната магия:

Вземаш назаем. Живееш. Ядеш. Доходите растат. Разбира се, икономиката цъфти. А като дойде време да се връща заемът, тогава правим друга магия. Магията “разсрочване с подстригване” на дълга. В България кредитната магия бе приложена с гръм в средата на осемдесетте години, когато приехме план и награбихме заеми, “да изградим втора България”. Втора България така и не изградихме. Плана не изпълнихме. Парите къде изядохме, къде отляхме в бетонни паметници на държавническото слабоумие. Магията свърши, когато фалира кухата система на тоталитарната държава и нейното централно планиране. А кредитите останаха да ги отгладуваме.

Умерен вариант на тоталното отнемане е идеята да изядем излишъка, събран в бюджета. Нали бездруго са “излишни” пари, колко му е да ги “насочим” в полза на народа, нуждаещите се, бедните …, т.е. по най-правия път към правилния джоб – според убежденията на магьосника. Обаче “излишни” пари няма, бюджетният излишък сам е продукт на друга магия, която от десетилетия, даже от векове, въртят магьосниците на фиска. Обяснявали сме я неведнъж. Излишъкът всъщност е безкрайно нужен за ръчното управление на икономиката, най-вече за да се запълват в края на годината дълговите дупки, които трупат вечно “недофинансираните” (според тях) системи. Колкото и да се финансират, колкото и да се контролират, в края на годината общините, отделно от тях болниците, енергетиката и полицията, натрупват по няколко стотици милиони,

дългове от “неразплатени доставки”,

т.е. през годината тихомълком са вземали (“доставяли”) повече, отколкото бюджетът им е отредил да платят. Доставчиците охотно дават стоката си на отсрочено плащане, защото от опит знаят, че в края на годината “държавата” ще плати. Никой кабинет няма да рискува нито да спре жизненоважните дейности, нито да предизвика протести, ако наистина ги хване здраво за джобовете. За целта в хазната трябва да има поне милиард-два “излишни”, за да се плати онова, което Жизненоважните са присвоили от националния доход зад гърба на законодателя. И това не е български патент. Тази магия се прави от недосегаемите в обществения сектор по цял свят, най-много в Южна Европа. Франция и Италия си оспорват първенството.

За всички, които си мислят, че за сметка на държавния бюджет могат да се повишат доходите на нацията – чрез диференцирани данъчни ставки, субсидии, хитри прогресии и пр., трябва да кажем много ясно:

в тази шапка заек няма,

както и да преразпределяме фискалния ресурс, фискът доход няма да създаде, той самият е само процес на преразпределение. Битката на лобита и протестъри за по-голям хап от държавните пари е само преразпределяне на преразпределеното. Друг е въпросът, че има оптимум на данъчно-осигурителната тежест и (според мен) в момента фискът събира по-малко от оптималната част от брутния продукт. За оптимизиране на облагането можем да говорим, но икономическите магии по-добре да зарежем и да не им обръщаме внимание. Запомнете, това е аксиома: всички финансови магии винаги завършват зле. Защото доход не се създава нито със заклинания, нито с ловки политики. Само с умна и упорита, т.е. конкурентоспособна работа, за която някой друг е готов да плати.