facebook
twitter

Наблюдател

Икономика на „Алтернативата“

1360
Снимка: Архив

Изненадващо и все по-често в публичните изказвания се чува зле прикрито одобрение не само към националистките лозунги, но и за „икономическата програма“ на набиращите влияние „алтернативни“ партии в Европа. Страшното тук е, че в повечето говорещи глави очевидно липсва и най-бегла идея какво точно представляват въпросните икономически програми и какви ще са последиците за нас, в България, ако някой ден тези съчинения станат план за управление в големите страни в стара Европа. Това време идва. В Италия вече се случи. Колкото повече расте подкрепата за „новите политици“, все по-вероятно става да надделеят на изборите и след по-малко от две години да видим

„Алтернатива за Германия“ в управлението

на най-мощната икономика в Европа. Затова ми се струва важно да се замислим за собствените ни интереси и как ще се отрази върху българските домакинства, фирмите и на държавните финанси такава алтернатива. Социалните антрополози и психолози да си блъскат главите с причините за надигане на популизма в „постмодерните“ потребителски общества. От икономическа гледна точка единствено важни са реалните действия, които очакваме от „Алтернативата“ и техните последствия за нас. Първото, което трябва да знаем за икономическите идеи на набиращата популярност партия, може да изненада:

никакви алтернативни идеи няма,

икономическата програма на "Алтернатива за Германия" (АзГ) е най-семплата и най-лишената от въображение платформа на партия с място в Бундестага. АзГ възникна през 2013 г. като поредната „професорска“ партия с гръмки лозунги и класически либерални, пропазарни възгледи. Само че не в руслото на англосаксонския „пазарен фундаментализъм“, а в специфичния германски вариант, т.нар. ордолиберализъм, съчетание на либерализма с нордическата идея за Ordnung (лат. ordo - бел.ред): твърди правила за всичко, налагани от една просветена и рационална бюрокрация. Предизборните им манифести са традиционно кратки, а на икономиката отделят няколко безлични изречения. Знае се, че АзГ е за

отказ от еврото и радикален остеритет

(строга финансова дисциплина), ограничаване властта на европейската бюрокрация за сметка на националната държава, ограничаване на свободите в европейското икономическо пространство. Във вътрешен план – данъчна реформа по модела на Паул Кирххоф, която бе перлата в програмата на християндемократите, но бе тихомълком зарязана от тях в името на „широката коалиция“ със социалдемократите, на които реформата "Кирххоф" действа като червено на бик. Строг контрол и намаляване на държавния дълг, запазване и увеличаване на социалните разходи на държавата. Но за сметка на спрените плащания за „социални паразити“ (асоциални, които не желаят да се трудят, и имигранти, придошли да крадат, да лежат и лапат парите на германците; любим пример: български и румънски цигани). Въпреки че икономиката е на много заден план в политическия манифест на АзГ, тезите са лесно проследими, защото повечето основатели на партията са университетски икономисти и пишат. Второ към трето качество според мен.

Доста сива мишка,

но гръмогласна и с голямо ехо – защото казва онова, което милиони германски избиратели искат да чуят – да спрем нашествието и грабежа на мигрантите, стига сме плащали за спасяване на фактически фалирали държави в Евросъюза. Много се харесват тезите на АзГ за „етническа конкуренция“ (отказ от европейската солидарност, всяка нация да живее според чергата си) и „шовинизъм на благосъстоянието“ (Wohlfahrtschauvinismus – германските социални фондове само за германците, вън чуждестранните лапачи). Много ясно е защо цялата официална пропаганда се надпреварва да повтаря, че това е „десен популизъм“. Ударението е на „десен“, за да е ясно, че в никакъв случай не е ляв, левият популизъм е националсоциализъм, доктрината, която доведе на власт Фюрера. В Германия националсоциализмът е забранен по конституция, затова АзГ много набляга колко дясна партия е тя. Това обаче е съмнително вярно, както личи от ключовите тези. То е все по-малко вярно, защото

идеите на „Алтернативата“ еволюират

точно в посока на „25-те точки“. Неслучайно „бащите основатели“, бившите й лидери, един по един напускат. Очаквам скоро същата крачка да направи и сегашният съпредседател проф. Йорг Мойтен, новите възгледи на партията се отдалечават от неговите. Програмата, но още по-бързо риториката на АзГ мутират от безлично дясно в радикално ляво, от либерален национализъм към националсоциализъм. Основната тема на АзГ за защита на „губещите от модернизацията“ вече се възприема по-широко, като „грижа за малкия човек“ (основна теза на социалдемокрацията). Ключова за „Алтернативата“ става тезата за „социална справедливост“. Прибавена към фундаменталния национализъм, тя звучи съвсем като „die nationale und soziale Gerechtigkeit“, основния постулат на Антон Дрекслер, политическия учител и ментор на Хитлер. Бившата, вече напуснала АзГ лидерка Фрауке Петри обобщи еволюцията на идеите в партията с думите: „АзГ иска да стане новата СПГ“ (Социалдемократическа партия).

Нищо добро не ни чака

нас, жителите на периферията, ако АзГ влезе във властта с новата си идеология. Тогава ще видим в Европа реформи, които все повече ще изолират българския бизнес от ядрото на Европа, в сравнение с които пакетът "Мобилност" на мосю Макрон ще ни изглежда дребна закачка. Да се запази „на баницата мекото“ изключително за „германците по кръв“ е смисълът на „алтернативния“ германски национализъм. Та много трябва да помислим дали трябва да се радваме на вестите, че вече 25% от германците са готови да гласуват за АзГ, че партията е вече втора по електорална подкрепа и се счита за възможен партньор в следващата управляваща коалиция на християндемократите.

5

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Мислите на Борисов са на път да се сбият

26.04.2019

Петьо Цеков

20293
Ще слезе ли Благодатният огън на Велика събота
Младите трябва да покажат на екрана това, което други не могат

Коментари

protor

Та много трябва да помислим дали трябва да се радваме на вестите, че вече 25% от германците са готови да гласуват за АзГ

Само че тия, дето се радват, много-много не са по мисленето. 

Казуса
снимка на Казуса

нордическата идея

 

Какво?

 

левият популизъм е националсоциализъм

 

Какво?

mehudi

правилно бие камбаната др хърсев

ssto

Социалните антрополози няма да се затруднят с отговора и ще кажат, че основа за надигащия се популизъм са грешките в Европейската интеграционна политика.

 

В основата на всеки съюз (в случая ЕС) стоят идеи за необходимостта и ползата от обединение. Кристализирайки в действия, тези идеи го осъществяват. Недостигът на качествени идеи го възпрепятства и ерозира.

 

Същността на интеграционните идеи е доброволният отказ на членовете на обединението от ползи, които те имат като самостоятелни субекти (самоограничаване на права и поемане на задължения), срещу постигането на други, по-големи ползи като структурни елементи на обединението (стават част от по-масивна структура, с повече и по-активни вътрешни взаимодействия и в резултат придобиват повече устойчивост в рамките на цялото). Заедно, структурните елементи на обединението имат по-голяма маса, повече енергия и са по-устойчиви на въздействия, отколкото когато са самостоятелни. Съотношението между онова, което дават и което получават е един от параметрите, определящи  жизнеността и функционалността на обединението им. То има количествени измерения.

 

Има много нива на интеграция и оптималното ниво се определя от споменатото съотношение. Не е задължително взаимодействащите си елементи да достигнат такава степен на обмяна на ползи, че да образуват нова, обособена социална форма като ЕС. Свободният пазар също е форма на социална интеграция. Не е невъзможно ЕС да деградира до митнически съюз. В статията си авторът коментира дезинтеграционни процеси на ниво вътрешнонационални политически идеи и вероятността да станат реална политика. Предупреждението е навременно. Дано и реакцията на държавата ни да е такава.

 

Интеграционните ползи трябва да са осезаеми за всички в съюза. Те са „глуоните“, които слепват „кварките“ и оформят структурата на новата материална форма. Зад конкретизацията наднича общ принцип, валиден при образуването на всички материални форми (физични, химични, биологични), а не само социалните.

 

Когато резултатите (относно ползите) не покриват очакванията, реално обединение няма, въпреки, че то може да продължи да съществува формално. Човешкото тяло също може да бъде балсамирано. Само реалната полза държи структурата в едно живо цяло и само до момента, до който тази полза я има. Кухата форма е само обвивка на умрял организъм, от който животът си е отишъл. Животът е лепилото, обединяващо различни материални форми в нова форма. По същество авторът ни предупреждава за тенденция към намаляване жизнеността на ЕС, преди още да е изявил пълния си потенциал.

 

За да имаме следствието, трябва да разпознаем качествения и/или количествен недостиг в групата на причините и да го осигурим, ако искаме интеграцията, и да го задълбочим, ако искаме да излезем лесно от нея. При наличие на изразена тенденция в някоя от двете посоки, можем да се ограничим и с бездействие, ако тенденцията е желана от нас. Времето ще осигури желаното.

 

Тук е моментът да отбележа, че английските политици приложиха ненаучен, аматьорски подход. Действията им се оказаха много лоша реклама за нивото на английската наука и образование. Последствията, дори да не успеят да излязат от съюза, ще се изчисляват в милиарди. Ние не можем да си позволим такива грешки. „Разсъждавайки за ползата, разумният е  длъжен и за вредата да помисли.“ - Хитопадеша.

 

Ограничаването на интеграцията е опасен процес. Прав е авторът да призовава за по-обхватен и детайлен анализ и прогнозиране. В случай, че обединението се изчерпи като функции и възможности, възможно е то да бъде поддържано изкуствено (принудително), за някакъв период от време. В този случай груповият егоизъм обикновено разкъсва правата от задълженията и заделя само права за едни членове, а възлага само вреди на други. Тогава енергията, нужна за изкуственото поддържане на структурата, обикновено се изсмуква от по-слабите елементи.

 

Дезинтеграцията винаги гълта много енергия. Пред очите ни е агонията на доста по-мощна от нашата държавна структура. Както изглежда, тя няма да постигне целта си, а ще изяде торбата със сол, ще отнесе стоте тояги и накрая ще си плати. Изглежда за нас сега е по-изгодно да инвестираме в развитие на интеграционните процеси, а не в дезинтеграция.

 

Процесите на интеграция са работа на органите на ЕС и ако тя не е свършена, значи те не са достатъчно функционални. Не е тайна, че ЕС е доста неадекватна социална структура и подобно на предишната, в която участвахме, прахосва твърде много енергия за свирката си, за сметка на навигацията и мощността на двигателя си. Има твърде много работа за вършене – незадоволени потребности и нерешени проблеми и покрай тях – възможност за изява. Имаме шанс да бъдем по-полезни и по-необходими за съюза, а заедно с това и малко по-влиятелни.

 

Ние също имаме представители в органите на ЕС. Надявахме се работата им да бъде по-успешна. Нужни са им повече знания, за да постигнат желаните от обществото ни цели. Ако искаме да избегнем тенденцията, за която ни предупреждава авторът на статията, налага се да бъдем по-прецизни в подбора на представителите си. Въздействие върху интеграционните процеси можем да осъществим чрез тях.

Тази мярка, обаче, не е достатъчна. Постигането на баланс между правата и задълженията е сложен и деликатен процес. Няма гаранция, че новите ни представители ще се справят. Те са само изразители на позиция, а основното е самата позиция. Преди да бъде осъществена, трябва да бъде подготвена.

 

Подготовката може да се направи от държавата, или от представителите ни. Струва ми се по-удачно тази работа да се свърши от специалисти в Министерството на външните работи.

 

Публицистиката има повече възможности като комуникативна форма. Позволява по-достъпно и по-широко разбиране. Надявам се депутатите ни в ЕП и служителите в МВнР да благодарят на автора, че им помага. Той има и нашата благодарност.

 

Науката има по-големи възможности при обработката на информацията. Тя може да ни даде прецизността и пълнотата на анализа, да ни осигури повече и по-ефективни възможности за въздействие.

 

„По-лесно е да повдигнем канарата с лост, а не с ръце. С малко средства – голям успех, в това е величието на замисъла.“ - Хитопадеша.

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Ние имаме потреба от добри статии.

Тази статия е добра статия.

 

Какви ли ги мъдрят обаче българските умни глАви?

Примерно такива:

Няма лошо, че Германия и народите от Австроунгарската империя барабар с Полска и ОК си отглеждат националсоциализми, така де, десни популизми. Нали и ние така правим! Те ще си гледат своите интереси, ние нашите, и така работата ще потръгне за всички. Умно!

 

Нерешена остава само малка серия неприятни въпроси:

За последен път ние сме поемали отговорност за нашите съдбини и сме се трудили всеотдайно за добруването на целокупното ни общество -- кога?* Още по-трудният въпрос: за колко дълго ни е стигало джепането? Но ето и лесен въпрос: Помогна ли членуването в ЕС, такъв, какъвто беше преди десния популизъм, за развитието на българското общество** и дали може да се очаква при върховенство на деснопопулистките нрави това да продължи?

 

ßßßßßßßßßßßßßßßßßßßßßßßßßßßßßßßßßßßßßß

* моят отговор за отключването на такива периоди: след Освобождението (може би не веднага след тего); след Войните; соцът след премахване на лагерите; 1998

** в икономическо отношение не толкова положително, защото вътрешният фактор определи по фундаментално определящ начин едни фундаментално грешни принципи и методи на развитие

Влез или се регистрирай за да коментираш

×