Петдесет часа са продължили преговорите зад кулисите на срещата на "върха", т.е. на главите на изпълнителната власт на Г-20 – двадесетте страни с най-голям вътрешен продукт. Чак в 6:30 неделя сутринта, няколко часа преди да закрият форума, преговарящите шерпи обявиха, че заключително комюнике на лидерите все пак ще има. Така се появи

най-кухият документ

в цялата десетгодишна история на Г-20. „Това е минимумът“, вдига рамене неназован европейски лидер, „и все пак е по-добре, отколкото да нямаме нищо“. И наистина, един провал на лидерите да покажат поне някаква способност да постигат разбирателство би обезсмислил изобщо форума Г-20. Защо е нужно да се събира световният Сенат, ако не успява да взема важните решения за бъдещето на света? Калигула управлявал 4 години целия тогавашен свят с императорски декрети и никога не изпитал потребност да събере на среща прокураторите на двадесетте най-големи провинции. Не му е бил нужен и Сенат, казват, че за доказателство направил сенатор любимия си жребец Инцитат. Ако днешните водачи на света не могат да вземат и налагат общи решения за нашето общо бъдеще, същата – никаква – работа можеха да свършат и двадесетина от породата на Инцитат. За радост имаме комюнике – нищо, че е с минимално съдържание, дотам постно, че след малко ще го изчерпим в няколко реда. Крехкия консенсус на лидерите сега

всеки може да продаде като своя победа

и един по един те разпънаха сергиите. Пръв (и според мен единствен прав) се обяви за победител президентът на САЩ: неговата делегация постигнала почти всичките си цели. Победител е и президентът на Франция, защото успял да получи подкрепа за „международните институции“ във време, когато водещ принцип на политиката е егоизмът. Победител е и китайският президент – през януари няма да бъдат наложени 25% мита върху китайските стоки на най-големия им външен пазар, САЩ. Победители са господарят на Кремъл и престолонаследникът на дома Сауд, защото пропадна опитът да бъдат поставени в изолация. Какви са обаче реалните постижения, с които триумфира парадът на победителите в Буенос Айрес? Главното: и в бъдеще в световната икономика ще цари

ред, основан на правила

(rules-based international order), т.е. страните обещават да не стигат до пълен произвол. Кой и как ще налага правилата, не се казва. Защото и през 68 г. след Христа в Рим е имало ред, основан на правила, а правилата лично налагал Нерон. Второто решение на върха от Аржентина е да се реформира Световната търговска организация още преди следващата среща на Г-20 през юни в Осака. Идеята на американските инициатори е да се регламентират правата на държавите да защитават националния си пазар от нечестна конкуренция (каквото и да значи това). Извън тези две решения, всичко друго в комюникето са мъгливи фрази, недомлъвки и липси, които дълго ще бъдат преживяни. Никакви идеи, нищо ново за икономическите проблеми, напротив, стана ясно, че

бизнесът е заложник на политиката

на силата. Замислен да бъде двигател на икономическото развитие и гарант за икономическото развитие, форумът Г-20 се е превърнал в някакъв клуб за паркетни раздумки и двустранни срещи на суперсилите. Сигурно има нужда и от такива салонни прояви, но върхът на Г-20 със сигурност не е световният колективен разум, от който чакаме да обмисли и намери рационални решения на световните проблеми. Това не е по силата на хората, които днес седят около трапезата на върха. Все пак от стъпките им по салонния паркет можем да направим полезни изводи накъде великите водят света. Най-важното, което забелязваме, е

разпадането на групата БРИКС,

неформалната коалиция по икономически интереси между Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, която преди 10 години наложи новия формат на световния връх Г-20 като алтернатива на загубилата икономическата си мощ, а с нея и решаващото си влияние Г-7 и започна няколко изключително важни икономически проекта с потенциал да променят инфраструктурата, потоците и балансите на търговията и финансите в целия свят. От групата БРИКС пасивно се самоотстраниха Бразилия и Южна Африка, но с това стана възможно консолидирането на интересите в

по-тясната икономическа коалиция РИК

Казват, че главите на РИК са имали не само интензивни контакти по време на форума в Буенос Айрес, но са потвърдили общи позиции по основните икономически проблеми. Но РИК си остава преди всичко регионална група – това са съседни, макар и големи държави. Те нямат глобалното присъствие и представителство на широката формация БРИКС. Не е трудно да предвидим, че поне през следващото десетилетие днешният икономически модел едва ли ще има фундаментална промяна и сериозна алтернатива. Запазването на статуквото в никакъв случай не бива да се тълкува като очакване за стабилност. Поне в икономиката само развитието, здравословната промяна поражда стабилност.