Даниел Кайзер е чешки журналист и коментатор на седмичното списание „Ехо 24“. Работил е за чешката секция на Би Би Си, вестник „Лидове новини", автор е на двутомната политическа биография на чешкия президент Вацлав Хавел, озаглавена "Дисидентът: Вацлав Хавел 1936–1989" и "Президентът: Вацлав Хавел 1990–2003". Той беше в България по покана на Центъра за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов“ като гост на Фестивал на идеите за Европa.
- Вацлав Хавел е един от малкото политици в световен мащаб, които са възприемани като положителен символ. Това още ли е така, особено пък от страна на младото чешко поколение?
- Отношението към Вацлав Хавел все още е почти позитивно. Въпреки че повечето млади хора не знаят детайли от неговата биография, той все още се приема като позитивен символ, като позитивен код. В момента хората имат твърде отрицателно отношение към политиците като цяло и възприемат Хавел като антипод на „мръсната” политика. Не си дават сметка обаче, че през 90-те години той също е бил действащ политик и всъщност са склонни да го идеализират.
- Той беше и видна културна фигура, с ярко присъствие в театъра. Това правеше ли го повече идеалист?
- Да, той беше и човек на културата. Но не е съвсем вярно това, че е бил идеалист и не е имал нищо общо с реалната политика. Съществува един доста разпространен мит, че след разпадането на Чехословакия възприеманият като прагматик, или с други думи като негативен тип политик, премиер Вацлав Клаус злоупотребява политически с наивния идеалист Хавел. Но аз открих документ, написан от Вацлав Хавел непосредствено преди да стане президент на Чехия, в който много ясно и точно се разграничава какво самият той ще направи за Клаус и какво Клаус за него. Така че още от началото и той самият е действал като прагматичен политик.
- Твърдите, че чешката публика е сметнала написаната от Вас политическа биография на Вацлав Хавел за прекалено критична?
- Не толкова читателите схванаха книгата като критична, колкото самият Вацлав Хавел. Той беше жив, когато излезе първата част, озаглавена "Дисидентът: Вацлав Хавел 1936–1989", но за съжаление не доживя да види и втората - "Президентът: Вацлав Хавел 1990–2003". Целта ми в никакъв случай не беше да го критикувам на всяка цена, по-скоро методът ми на работа беше критичен.
- А какво беше обкръжението на Вацлав Хавел? И политическото такова в частност?
- В началото на 90-те години повечето нови хора в политиката бяха почтени. Това важи най-вече за непосредственото обкръжение на Хавел. Първият му президентски екип, още докато беше федерален президент, се състоеше от изключително интересни личности. Разбира се, възгледите им не съвпадаха напълно, едни бяха леви, а други десни, но не си спомням някой от тези хора да е бил обвиняван в корупция или в присвояване на пари. Клаус, Хавел и Милош Земан тогава мислеха със собствените си глави и бяха в състояние да се противопоставят на всякакви временни моди и течения.
- Сега няма ли такива политици? Ето, наскоро гласувахме за Европарламент, не намираме ли подобни фигури?
- Това е нещо, което днешните политици не могат да правят, но трябва да се научат, и то не само в Чехия, ами и в Европа - да имат собствено мнение и да го отстояват.
- На Фестивала на идеите за Европa говорехте за свободата на изразяване в Централна и Източна Европа, за олигархията в Чехия и битката с „фалшивите новини" в Брюксел. Тогава споменахте, че напускате вестник "Лидове новини", след като настоящият премиер на Чехия Андрей Бабиш го купува.
- Още докато работех там, критикувах Андрей Бабиш във връзка с купуването на друга медия. Нямаше как да остана, защото щях да заприличам на палячо. Когато Бабиш купи вестника, имаше период, в който трябваше да се изчака становището на антимонополната комисия. Ставаше дума за нещо формално, защото всеки знаеше, че комисията ще одобри купуването. Вече бях подал молба за напускане, но трябваше да направя интервю с него. Когато свърши интервюто, Бабиш накара всички да излязат и останахме само двамата. Той се опита да ме уговори да не напускам, вероятно защото се страхуваше преди изборите хората да не се разбягат от вестника. Той искаше да чуе причините, заради които искам да напусна, и една по една ги отхвърляше. Най-напред му казах, че според мен не е редно политик да притежава вестник. Той обаче отвърна, че изобщо не го интересува какво пишем. Втората причина, която изтъкнах, бе, че е бил агент на комунистическите служби и това за мен е неприемливо. Той отвърна, че не е вярно и че ще обори това твърдение в съда. Вече не знаех какво повече да кажа, затова му припомних, че "Лидове новини" през 80-те години излиза като антикомунистически самиздат и не би трябвало да бъде собственост на бивш член на Комунистическата партия. Тогава той ме погледна и каза: „Аха, ясно, на вас ви пречи, че изобщо съм се родил”. В крайна сметка напуснахме само 10 души и поставихме началото на списание "Ехо 24". Когато списанието започна да излиза онлайн, на една пресконференция Бабиш започна остро да ни критикува и да ни заплашва. Не осъзна обаче, че с това ни направи голяма реклама и списанието се популяризира. От този момента нататък повече не ни е споменавал.
- От времето на Вацлав Хавел до наши дни какво се е променило и защо хората имат все по-малко доверие на политиците?
- През 90-те години не само Хавел, а и другите политици имаха идеи, следваха някакви принципи, но това вече се промени и към настоящия момент политиците не следват идеи, не защитават някакви принципни позиции. Хората през 90-те бяха въодушевени от демокрацията, но с течение на времето спряха да се вълнуват. Това всъщност бяха последните години преди навлизането на социалните мрежи, които доста промениха светогледа и доведоха до силен негативизъм. Но самокритично трябва да допълня, че вина имат и журналистите. Преди Бабиш да влезе в политиката, у нас се случи нещо, което иронично може да се нарече "Великата антикорупционна революция". Тогава повечето журналисти изпаднаха в нещо като психоза и започнаха да се състезават кой ще разобличи повече политици. Оказа се обаче, че една не малка част от корупционните случаи не бяха достатъчно добре фактически обосновани, или бяха преувеличени. И всъщност, раздухвайки тези скандали, журналистите освободиха пространство да се повяват олигарсите и така отрязаха клона, на който седяха.
- Липсата на идеи и принципи от страна на политици и журналисти ли доведе до днешното положение на медиите?
- В Чехия още преди олигарсите да започнат да купуват вестници, швейцарци и немци бяха собственици на големи медии и гледаха на тях като на бизнес. Когато продажбите започнаха да падат, те разпродадоха бизнеса и се оттеглиха. Според мен обаче трябваше да демонстрират някаква гражданска отговорност към страната, в която са печелили в продължение на толкова години. От друга страна, ако във Великобритания например политик си купи вестник, той ще се компрометира, а и хората може би ще спрат да купуват този вестник. Когато това се случи в Чехия, хората не реагираха. Бях изненадан, че това не се превърна в тема номер едно и трябва да призная, че тогава осъзнах колко малко разбирам чешкото обществото. Днес ситуацията е по-различна, вече немалко хора игнорират журналистите от медиите на Бабиш, които обаче продължават да бъдат канени в обществената телевизия, където, коментирайки политически въпроси, те всъщност коментират своя работодател, като се преструват на независими, и телевизията прави този театър възможен.
