Строителните работници в Швейцария наскоро се превърнаха в топ новина, след като стачкуваха, недоволни от условията на труд, но най-вече от предложението да бъде увеличена възрастта за пенсиониране. Протести имаше в градовете Тичино и Женева. Профсъюзите заплашиха, че стачките могат да продължат, и обявиха, че „есента се очертава да бъде гореща“ откъм социално недоволство. Подобни демонстрации са необичайни в алпийската страна, дори могат да се определят и като прецедент. Е, понякога швейцарците си позволяват да изразят и публично недоволството си, а напоследък това зачестява.
През 2017 г. фондацията „Ханс Бьоклер“ публикува проучване, което показа, че в Швейцария са били пропилени два работни дни на 1000 служители за протести между 2005 и 2015 г. Изследването е направено в 12 европейски държави, САЩ и Канада, а в челото на класацията за най-много изгубени работни дни заради протести са Франция (123 дни) и Дания (122 дни). Проучването е само за стачки, организирани в частния сектор.
Швейцария има
дълга традиция да се избягват индустриалните конфликти
чрез преговори. В много сектори има колективно договорени трудови споразумения, които определят условията за работниците. Традицията е дълбоко вкоренена, а също така личи и при провежданата от властите политика, при която постигането на компромис е важно. Смята се, че възможността хората да изразяват мнението си чрез редовно провеждани референдуми намалява възможностите за конфликти на работното място. Невинаги обаче ситуацията в Швейцария е била такава. През ноември 1918 г. страната е парализирана от тридневна обща стачка, в която участват 250 000 души. Това е кулминацията на тежък социален конфликт, пред който са изправени няколко европейски държави в края на Първата световна война. Трима стачници са убити от швейцарската армия. Протестите за по-добри условия на труд са нещо обичайно в периода между двете войни, но след 1945 г. са прекратени. Но напоследък започват да набират отново популярност.
Засега обаче недоволството на трудещите се не е толкова силно и това личи от споменатата статистика, но в алпийската страна се засилват индустриални действия в последните 20 години за първи път от Втората световна война насам. Известен пример са стачката в депото на Швейцарските федерални железници в град Белинцона през 2008 г. и тази на служителите в градския транспорт в Женева през 2014 г. От началото на 2018 г. се проведоха и други трудови протести, освен този на строителните работници. Служителите на Швейцарската телеграфна агенция стачкуваха през януари т.г. заради планирани съкращения, а персоналът на централата на ООН в Женева изрази несъгласие с орязване на възнагражденията през февруари и март. Планираната стачка на служителите във въздушния контрол в Женева през юли не се състоя.
Какви са причините за надигането на недоволството сред работещите в Швейцария? Тъй като темата е силно политизирана, отговорите са различни в зависимост от това на кого се задава въпросът.
Правото на стачка беше включено в конституцията през 1999 г.,
така че и това може да е изиграло роля. Профсъюзите смятат, че увеличаването на протестите се дължи на това, че швейцарската култура на социално партньорство вече не работи. Под „социалното партньорство“ се разбира системата за колективно договаряне и произтичащите колективни трудови договори. Причината за недоволството на работниците в Женева и Тичино е, че сега действащият договор в строителството изтича в края на годината и много работници не одобряват предложенията на работодателите за ново споразумение. Профсъюзите смятат, че социалното партньорство е било нарушено през 90-те години от икономическите кризи. Според тях шефовете на компаниите са се отказали от културата на социално партньорство и работодателите все повече не приемат служителите като партньори, с които преговарят като равнопоставени.
20.3% от швейцарците членуват в профсъюз, сочат данните на Швейцарската асоциация на профсъюзите. Цифрите варират сериозно в останалите държави. Проучване на ОССЕ от 2015 г. показа, че 92% от служителите в Исландия членуват в профсъюз и в Швеция има сериозно участие в такива организации – 67%. Но 20-те процента в Швейцария са по-високо участие от това в Германия, Австралия и Япония (всичките около 17% от трудещите се), но по-ниско от Обединеното кралство (24.7%), Канада (26.5%) и Ирландия (26.5%).
Трудно е да се прогнозира дали в бъдеще швейцарците ще продължат да спират работа и да излизат по улиците, за да изразят недоволството си. Профсъюзите казват, че е немислима ситуация, сравнявана с тази през 1918 г., тъй като трудовите отношения сега са съвсем различни. И въпреки това тази година се проведоха доста стачки и от изявленията, направени от профсъюзите по повод последните демонстрации, става ясно, че трудовите протести ще продължават...
