Медия без
политическа реклама

Хиляди осиновени българи търсят произхода си на ръба на закона

Ремонтът на Семейния кодекс трета година буксува пред прага на Министерския съвет

20 Септ. 2018ИСКРА ЦЕНКОВА
Илияна Кирилова
У нас, за да откриеш биологичните си корени, трябва да прескочиш законите.

Открай време около осиновените деца витаят две тайни. Едната - че родителите им не са хората, които са ги отгледали, а другата - кои са тогава всъщност, откъде са тръгнали. У нас, за да се запази първата тайна, втората също се държи зад заключени врати. А зад тях се крие истинската идентичност на осиновеното дете, генетичният му код - информация, която всеки би трябвало да има право да знае за себе си. Въпреки препоръките към България от Съвета на правата на човека към ООН за отпадането и на двете тайни, въпреки усилията на неправителствения сектор, законодателството ни не е мръднало напред нито крачка. Или по-скоро е зациклило пред прага на Министерския съвет, в който се е спънал един от най-обсъжданите у нас проектозакони. Затова и хиляди българи, търсещи отговор на въпроса „Кой съм?“, балансират на ръба на закона в опитите да стигнат до корените си.

-----------------

Когато разбереш, че си осиновен, шокът е огромен, а въпросите в главата ти валят като из ведро: Кои са биологичните ти родители? Защо са те изоставили? Съжаляват ли за това, търсят ли те? Какъв щеше да е животът ти, ако бяхте заедно? Имаш ли братя и сестри? Къде са?

Връщането назад в миналото в търсене на информация прилича на издирване на игла в купа сено. Семейството, което те е отгледало, често не знае почти нищо за биологичните родители. Тайната на осиновяването у нас е гарантирана със закон. Разгласяването й се преследва от Наказателния кодекс като престъпление, а наказанието е

до шест месеца лишаване от свобода

или пробация

Правото на достъп на осиновените деца до биологичния им произход е регламентирано в Семейния кодекс. С измененията на чл. 105, влезли в сила от 21.12.2010 г., предоставянето на информация за произхода на детето е в правомощието на окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяване. Преди това с тази дейност е била натоварена дирекция "Социално подпомагане". Според сега действащите норми след 16-годишната си възраст осиновеното дете или осиновителите му имат право да поискат от окръжния съд да предостави информация за произхода на детето. Но при едно условие – ако това се налага от особено важни обстоятелства, най-често медицински. На практика тези текстове не работят или не са достатъчно ефективни. Процедурата е толкова тромава, спънките са толкова много, че шансът да разбереш нещо за произхода си клони към нулата.

Тъй като законодателят не е пояснил кои са важните обстоятелства, позволяващи достъпа до информация за биологичния произход, съдебната практика е най-разнообразна. Като цяло обаче в над 90 на сто от случаите магистратите отхвърлят молбата под претекст, че така защитават правото на биологичната майка да запази анонимността си. Тя може да има ново семейство, други деца, а изоставеното да е част от болезнено минало, към което не иска да се връща. Съдилищата се презастраховат дори при доказана необходимост от снемане на фамилната анамнеза. Бургаският окръжен съд например в едно от решенията си приема, че дори генетичната предразположеност към определени заболявания не е законово обстоятелство, което да даде основание за разбулване на тайната на осиновяване. С този мотив отхвърля молбата на С. Г. въпреки приложена медицинска документация, доказваща заболяване, което се нуждае от диагностициране на генетичната предразположеност и избор на индивидуална терапия. Това пък

забавя с четири години лечението 

на осиновеното лице, докато през това време болестта прогресира. За разлика от съда медицината е категорична, че при наличие на фамилна обремененост ходът на заболяването може да се промени, ако се вземат своевременни индивидуални мерки като профилактика, диспансеризация, скрининг на рисковите групи. Пробив в родната практика и доближаване до европейската е едно от решенията на окръжния съд в Добрич, което позволява достъп до данни за биологичния произход заради необходимостта от проследяване на наследственост при хронично заболяване на осиновеното лице. Съдът мотивира решението си с това, че съвременните високотехнологични методи, основани на генетиката, дават шанс за лечение на генетично закодираните болести.

„Въпреки разликата в решенията между отделните окръжни съдилища здравословните проблеми са единственият довод, при който съдът уважава молбата за разкриване на биологичния произход“, отчита Желязка Иванова, председател на българската асоциация "Осиновени и осиновители", към която стотици осиновени и биологични родители се обръщат в търсене на съвет с разтърсващи човешки истории.

Освен че се предоставя изключително рядко, достъпът до осиновителното дело невинаги носи полезна информация. До 80-те години, за да се потулят следите на детето, често информацията в делото за осиновяване е била подменяна.

 

Датата на раждането му е сменена,

 

та дори и годината, променено е името, което му е дала биологичната му майка. Актовете за раждане отпреди 1977 г. нямат и ЕГН, поради което издирването на майката става още по-трудно. "До 2003 г. изготвянето на лично досие на детето, оставено за осиновяване, не е законово регламентирано, а в определени случаи досието е заличено или в копието от делото има само едно име", разясняват от „Осиновени и осиновители“. Днес информацията, която се събира за генетичната обремененост и произхода на детето, е много по-пълна, но не във всички случаи. И е субективна, тъй като биологичната майка може да я предостави избирателно, според личните си съображения. Бременностите, които завършват с изоставяне на новороденото, обикновено не са проследявани и в 90% от случаите са без брак. За тези деца в графата "баща" често пише "неизвестен". Така произходът остава забулен в мъгла.

„Част от жените, които изоставят детето си, биха искали да останат и занапред анонимни за него. За да няма тайни раждания и посегателства на живота на новороденото, повечето европейски законодателства дават възможност за анонимно раждане и анонимно изоставяне", коментира юристът Фани Давидова, експерт по националните осиновявания. Почти от две десетилетия в тези европейски държави съществуват т.нар. пощенски кутии за бебета, в които жените могат да оставят детето и да напуснат анонимни. Така жените запазват майчинските си права и не се отказват от детето през следващите два месеца - време, в което могат да размислят и да го приберат. Ако това не стане, детето се предлага за осиновяване. Доколко това е морално или не, е друг въпрос. У нас обаче тази практика трудно би могла да се въведе, като се има предвид унижението, на което са подложени осиновените деца от страна на държавната администрация, която ги кара

да пишат по сто молби

и накрая пак не им дава достъп до търсената от тях информация. Държавата е длъжница на тези деца и трябва да намери час по-скоро решение на този проблем, коментират лишените от право на идентичност.

През есента на 2015 г. неправителственият сектор инициира промяна на законодателството, пречещо на осиновените да стигнат до биологичните си родители. Специално създадена работна група към Министерството на правосъдието и Министерството на труда и социалната политика се захвана със сериозен ремонт на Семейния кодекс. Беше разработен проект за законови промени, а общественото обсъждане на нормативния документ през 2016 г. беше толкова бурно, че текстовете му станаха едни от най-дискутираните в законодателството ни. Общественото мнение се раздели на две – "за" и "против" падането на тайната, както на биологичната, така и на осиновяването. Със смяната на правителството през 2017 г. законопроектът излезе от дневния ред на кабинета.

„В проектозакона се предлагаше между детето, търсещо произхода си, и биологичния родител да има задължително посредничество, за да е по-лека срещата между двете страни. Решението обаче посредническата роля да се повери изцяло на лицензирана неправителствена организация е абсолютно недопустимо, тъй като става въпрос за достъп до лична информация и за повторна загуба на правото на избор за самото дете. Когато е било изоставено, то не е питано за нищо, нито пък, когато е осиновявано. Нека пък поне веднъж това дете да има право на избор!“, коментира юристът Фани Давидова. В държавите, в които е предвидено такова посредничество, като Франция например, това не става чрез лицензирани частни субекти, а през специален орган, който разглежда исканията. Майката, решила да остави детето си, подписва декларация дали е съгласна в бъдеще да бъде потърсена от него. Но дори в случаите, в които тя заяви с подпис,

че иска да остане анонимна,

законът оставя още една вратичка. Когато детето навърши 18-годишна възраст, то може да се обърне към специалния орган и да поиска достъп до биологичния си произход. Тогава държавният орган търси отново майката, за да я попита дали не е променила решението си. „За мен тази гъвкавост на процеса е най-удачният вариант“, коментира Давидова.

Щом по законов ред не става, започваш да търсиш други, много по-ефективни пътища като социалните мрежи и форуми, които дават възможност на двете страни да се издирват, казва Мариана Желева, един от администраторите на онлайн платформата "Търсим се". Първата крачка към голямото търсене може да започне така: „Здравейте! Родена съм на 27.12.1979 г. в София. Името, което ми е дадено тогава, е Вероника (това знам от моите осиновители). Искам да разбера кои са биологичните ми родители. Благодаря на всеки, който ще сподели тази публикация!“. Подобни обяви непрекъснато се появяват в интернет. "Търсим се" е създадена преди пет години, а до момента като търсещи в нея са се записали над 3 хил. души – осиновени и биологични родители, с превес на тези, които искат да разберат какъв е техният произход. Регистрацията в сайта е безплатна, но в него търсещите могат да получат безценни съвети за пътя, който им предстои да изминат – стъпка по стъпка. Шансът двете страни да се срещнат по законовия ред не е кой знае колко голям, интернет също не дава гаранции за това, но пък когато информацията достигне до повече хора, все някъде някой нещо може да прочете и да предаде нататък информацията, докато тя стигне където трябва. От "Търсим се" отчитат успех в рамките на 20% от случаите.

Оттук нататък - колкото случаи, толкова истории. Някои откриват човека, който години наред ги е чакал и е страдал за тях, други преживяват дълбокото разочарование на повторното отхвърляне. „Една такава среща е много тежка, независимо от изхода й. Законодателят е абсолютен длъжник на тези хора – той не би трябвало допълнително да усложнява и без друго тежката им съдба. Дори и най-щастливото осиновяване е предхождано от изоставяне", коментира Фани Давидова.