"Роботът ще ви приеме: Могат ли компютрите да превземат медицината изцяло", размишлява Тим Адамс в британския "Гардиън", след като е наблюдавал как урологът Грег Шау оперира с робот "Да Винчи" пациент с рак на простатата в университетска болница в Лондон.
Хирургът има опит от 500 подобни операции, при които човекът насочва "ръцете" на робота, които "влизат" до простатата на пациента през малки разрези в корема. Освен че процедурата е по-малко инвазивна, тя се смята и за по-прецизна. Операцията е част от проучване, започнало в Германия, чиято цел е при подобни пациенти да се запазят нервите около простатата, т.е. сексуалната функция. Още докато болният е под упойка, отстранената простата се изследва, за да се види докъде са са стигнали раковите клетки. Ако се окаже, че такива има и по края й, хирургът ще отстрани и част от въпросните нерви, за да не се разпространи ракът. Ако няма - сексуалната функция ще бъде запазена.
Роботът "Да Винчи", който Шау използва, е
последният писък на роботизираната хирургия
Машината за 1.5 милиона паунда позволява на екипа да прави до 600 операции на простата годишно, което е 4 пъти повече от предишните по-малко прецизни лапароскопски техники. Операциите осигуряват повече безопасност и по-нисък риск от усложнения.
Проучване на Института за обществени политики във Великобритания, водено от лорд Дарзи, уважаван хирург и бивш здравен министър, прогнозира, че много от функциите на лекари и сестри биха могли да бъдат заместени от технологиите. "Роботи до леглото" може скоро да се използват, за да се хранят пациентите и да се местят от отделение в отделение, "роботи за рехабилитация" могат да помагат при физиотерапията след операция. "Телемедицината" ще мониторира жизнените функции и хроничните състояния дистанционно, онлайн консултациите ще са нещо рутинно, а в спешното може да има
"дигитален триаж в автоматизирана чакалня"
С алгоритми, захранвани с данни, може да се поставят по-точни диагнози при болести като пневмония, рак на кожата и гърдата, очни и сърдечни болести. Докладът сочи, че при оптималната автоматизация 12.5 милиарда паунда годишно ще се спестят от работни часове на персонала. А тези часове ще могат да се пренасочат към повече общуване с пациентите.
Отдавна се проучва и вероятността за изчезване на операционната. Още през 2001 г. хирург в Манхатън успешно премахва жлъчката на пациент от другата страна на Атлантика - в Страсбург. Проблемът при телехирургията е сигурността на връзката и как да се елиминира опасността интернет да спре в сюблимния момент. Затова и засега са смята, че този тип хирургия има три приложения - в армията - дистанционни операции на войници; при хуманитарни мисии - за операции на хора от бедни региони в Африка, например, и в космоса.
А сега да се върнем от космоса на Земята.
В България също има роботи "Да Винчи, и то от 10 години. И до ден днешен здравната каса не плаща за урологични операции с него, а само за гинекологични. Да не забравяме и пътя до робота, при който най-важната задача на пациента е бумащината - да отиде при личния си лекар, да получи направление за хоспитализация и след това да го занесе на крака в болницата, молейки се на Бога - особено ако е от друг град, всички кутийки в направлението да са попълнени правилно, за да не се връща отново при джипито, сякаш интернет се е появил миналата година.
А идеята високотехнологичните дейности да се разширят
хвърля ръководството на НЗОК в свещен ужас
Ето любопитни моменти от заседанието на надзорния съвет на касата от средата на юли, при което се обсъждат параметрите на бюджета за догодина, на което всички надзорници вкупом се тюхкат какви грижи на бюджета създават роботите и киберножовете.
"Основните компоненти и въпросителни тук са дали ще допускаме разширяване на дейността, включване на нови дейности и темповете, с които се разраства това скъпоструващо лечение, което струва вместо 1000 лв., примерно, 10 000 лв. и естествено всички пациенти, когато се появи робот, минават на операция по този нов метод. Няма да коментираме медицински, но финансово са около 40 млн. лв., а това е най-реалистичната, дори бих казала песимистична, оценка на този етап", казва за начало председателят на надзора Жени Начева, като представя вариантите за бюджета на болничната помощ за 2019 г. През тази година в опит касата да озапти дефицита е в сила мораториум за сключване на договори за нови дейности, но дори и бюджетари като Начева и здравния министър Кирил Ананиев знаят, че забраната не може да важи до безкрай. Представителят на КНСБ Иван Кокалов отбелязва, че "няма лошо, защото нали все ни ядат за това, че има ограничения", но че са нужни критерии, а не всеки да си разкрива каквото и където си иска, "защото така ще му влязат пари". "Този пазар не е неограничен, защото не са неограничени и парите", казва Кокалов, а Жени Начева отвръща: "Давам ти пример с робота "Да Винчи". Но ето в „Токуда“ е въведен. Всяка операция започват да я правят на него. Сега и в „Майчин дом“ искат да купят такъв робот, за да правят АГ и урологични операции. Операции от 600 лева започнаха на 9000 лева да ги правят. Твърдят, че по-бързо се възстановява пациентът, става на другия ден, отива на работа. Давам ти пример за дейности…", размишлява тя, а Кокалов допълва: "Защото струва повече. Аз затова казвам, ако ние нямаме някакви критерии и всеки тръгне, намери инвеститори или си купи роботи, направи това и ние му казваме - сваляме ограничението, давай тук с всички ще сключваме, извинявай, но трябва бюджет като планина. Това много ме стресира, че ще махнем ограничението за нови дейности, за нови лечебни заведения".
Следват размишления за другия хит - киберножовете за лъчетерапия. "Това с киберножа 500–600 човека ще има, колкото ходиха и по Турция едно време. 500–600 човека могат. И сега като са 5–6 киберножа, нали разбираш, че трябва да ги разпределяш между тях", казва Кокалов, а представителят на пациентите Пламен Таушанов, пояснява: "Условие за кибернож в България трябва да е 20 милиона, за да купиш втори".
Къде е точно истината по този въпрос
никой не знае, но според националната здравна карта, която определя потребностите от различните видове лечение у нас, киберножовете за няколко години от нула са станали 10, а реалната потребност е изчислена на 7 апарата.
Надзорниците се обединяват и около идеята, че когато у нас има подобни методи и те са достъпни, това би трябвало да намали потока пациенти съм ЕС, което струва далеч повече. За регулация се обявява и Таушанов и пояснява: "По лъчетерапия видяхте какво се случи. Аз какво им казах – вие не изпълнявате ЯМР, КТ, планиращ КТ, РЕТ/СТ, не правите кръвни изследвания, няма онкокомитет, протокол, лекувате така. Ама то се получила втора метастаза след три месеца и затова направиха още една лъчетерапия. Аз казвам – разбирате ли, че това не можете да го правите. Като направите 50 грея след пет години пак. Пълна безотговорност. И в края на краищата бизнес е, но нали все пак говорим за здраве".
Разговорът все пак приключва обнадеждаващо. Представителят на работодателите Григор Димитров натъртва, че е нужен контрол при разкриването на нови и иновативни дейности, а зам. здравният министър Бойко Пенков доразвива идеята - че трябва да се въведе т.нар. оценка на здравните технологии и за новите методи. В момента тя съществува само за новите лекарства и представлява държавна експертна комисия, която решава дали предложеният нов метод или медикамент действително е толкова ефикасен и ефективен, колкото твърди производителят, дали парите, които ще се плащат за него, отговарят на ползите, които биха настъпили на пациента и НЗОК, а също и за какви точно случаи следва да се ползва.
Това е практика открай време в Европа, включително и във Великобритания, където дали нещо да се плаща с обществени средства решава една от най-авторитетните подобни организации в света - Националният институт за оценка на качеството. Навлизането на нови технологии в медицината създава огромен финансов натиск върху здравните системи навсякъде по света. Но има места, които успяват да ги посрещат адекватно. България очевидно не е сред тях.
ФАКТИТЕ
Здравната каса финансира дейността на три робота "Да Винчи" - в университетската болница в Плевен и в частните "Доверие" и "Аджибадем" в София. Цената на пътеката е 8000 лв. През 2016 г. са платени 214 случая, през 2017 г. - 517, а тази засега са 282. При т.нар. кибернож пътеката за радиохиругия е разделена на две - по-скъпа за 9000 лв., за роботизирана радиохирургия, и по нея договори имат само две болници, които през 2017 г. са отчели 25 случая, а през 2018 г. те са вече 33. По-евтиният вариант за тази пътека - само за радиохирургия, се плаща по 4500 лв., договори имат 7 болници, а пациентите растат от 253 през 2016 г. на 511 през 2017 г. до 347 към средата на 2018 г. Факт е също така, че общият брой на отчетени процедури по лъчетерапия - най-вече благодарение на по-високотехнологичните линейни ускорители, расте главоломно - от 13 хиляди през 2016 г. на 20 000 през миналата година и над 11 000 на този етап от 2018 г.
