Франция ни удостоява с голяма чест - изпраща за посланик в България високоуважавана специалистка в сферата на образованието. След 40-годишна практика тя сменя професията си, за да се преквалифицира от ректорка на Академията Нанси-Мец в дипломатка.
Няма съмнение, че ще бъде посрещната със сърдечно "Добре дошла!", защото като официално членуващи в Организацията на франкофонските държави и ние разбираме от куртоазия. След многото предстоящи срещи, при които най-трудната й задача ще бъде да запомни лица и имена, ще дойде период на избистряне, когато ще започне да си дава отговори на естествените въпроси що за хора са българите и що за индивиди ги ръководят. Службата ще й налага да общува главно с индивидите.
Със сигурност доскорошната университетска преподавателка ще е прочела много подготвителни уроци във френското външно министерство. Но срещата с действителността обогатява знанията повече от който и да е учебник. Флоранс Робин не може да очаква друго, защото е специалистка по епистемология (философия на познанието). Вероятно е любопитна
какво може да научи в България
Преди десетина години холандски университет бе организирал през лятната ваканция за свои студенти автотурне из европейски държави, като за всяка бе определил тема според класациите в ЕС, с която се откроява спрямо останалите. За България бе избрал корупцията. Преподаватели доведоха млади хора да им покажат как изглежда една корумпирана държава. Много се изненадаха, когато, търсейки контакт с мен, им казах, че България смята за своя емблема розата, както Холандия си е избрала за емблема лалето, а не канабиса. Почти ми се разсърдиха.
Хубаво ще бъде новата посланичка да се запознае най-напред с този образ на България, защото първите впечатления са най-силни. Следващите сами ще й се натрапят и няма да убегнат от погледа й. Франция има неголямо за името си присъствие в България (в сравнение с Румъния например). Но дори при скромно присъствие влиянието й може да бъде силно.
Ето пример от практиката на френското посолство: бившият посланик Етиен дьо Понсен намери начин как, без да излиза от дипломатическите си пълномощия, да преобърне манипулиран съдебен процес за прикриване на убийци. Случаят "Борилски" е най-тежкият европейски камък, хвърлян досега в блатото на българската съдебна система. 10 години следствието, прокуратурата и две съдилища извъртаха или игнорираха фактите, предоставени им от френските разследващи органи за убийството през 2000 г. в Париж на българския студент Мартин Борилски от двама негови варненски сънародници, ползващи се със засилени протекции. Синковците бяха оправдани и на първа, и на втора инстанция, но тъй като посланик Дьо Понсен избра тактиката на мълчаливо присъствие на заседанията на съдилищата, Върховният касационен съд осъзна международния гаф и отмени оправдателните им присъди. Така през 2010 г. най-сетне бяха постановени сравнително справедливи присъди от 19 години затвор за извършителя и 17 години за съучастника. Друг е въпросът, че вече са на твърде облекчен режим на изтърпяване на наказанията.
По принцип посланикът няма друга официална роля, освен да спомага за развитие на отношенията между своята държава и държавата, която го приема. Франция обаче отдавна е забелязала, че българският народ й е признателен главно за ролята й
отвъд формалните дипломатически контакти
Ако тя нямаше съзнанието за своята по-широка хуманна мисия, щеше да се придържа само към протоколните си отношения с Османската империя дори по времето на кланетата след Априлското въстание. От 141 години една от централните улици в българската столица носи името на Леандър Леге (Léandre François René le Gay), последния френски вицеконсул в София преди Освобождението. Вместо да се радва на консулски рахат, той протестирал пред турските власти срещу издевателствата над българите, а през 1878 г. предотвратил опожаряването на града от готвещия се за бягство пред руските войски Осман Нури паша, като отказал да го напусне заедно с италианския консул Вито Позитано (също дал името си на софийска улица).
Такива неща не се забравят, защото отношенията между държавите се изграждат не само чрез контактите между властите (с посредничеството на дипломатите), но и от чрез преноса на по-широко политическо, културно и чисто човешко влияние, за което Франция има големи възможности. Изпращането на ректорка за посланичка може да се приеме в този смисъл за твърде висока чест. Но има и голямо неудобство, защото тя бързо ще схване, че мнозина от високите етажи на властта не са нито на образователното, нито на културното равнище, което вероятно очаква. Когато се изправи
очи в очи с "калинките",
сигурно няма да схване първоначално какво означава на български политически жаргон тази дума, защото буквалният превод coccinelle само ще я заблуди, че си има работа със симпатични екземпляри.
Но това е лоша порода високопоставени функционери. По-сложно ще й бъде с политиците, които за разлика от висшите чиновници дори не полагат усилия да изглеждат образовани и възпитани. Те знаят, че имат привилегията да бъдат точно такива, каквито са, след като електоратът ги харесва. За тях е нормално да разговарят с избирателите си в стил "И аз съм прост, и вие сте прости". Дългогодишната университетска преподавателка може да бъде шокирана, че във висшите среди се срещат хора, за които се казва, че им липсват първите седем години възпитание. И тези екземпляри не са малко, защото лидерът им се обгражда със себеподобни. В такъв смисъл е редно да се каже, че Франция ни надценява, защото можеше да ни прати за посланик възпитател от предучилищно заведение, който би имал нерви да общува с подобни лица.
Ще станат 20 години, откакто Европа ни учи на по-добри маниери. От чужбина ни гостуваха какви ли не експерти да ни обясняват базовите правила на цивилизовано поведение. През техните курсове минаха политици, магистрати и всякакви специалисти, които не пропускат да посочат в биографиите си какви обучителни програми са завършили. И въпреки това
държавата се връща все на първия урок
според Копенхагенските критерии за годност да членува в Европейския съюз, а именно - върховенството на закона. Изглежда, никой досега не е успял да й обясни на смислен език какво означава правова държава. Франция би трябвало да направи нов опит, защото е извървяла целия път от Краля Слънце ("Държавата това съм аз"), през всичките си революции, та до днешната си осъзната роля на един от стожерите на европейската демокрация. Да се надяваме, че няма да е обезкуражаващо за новата посланичка да стартира дипломатическата си кариера в страна, която още е на равнището "Държавата това съм аз".
Когато в средата на юли бе изпратена от досегашната си работа, Флоранс Робин получи Национален орден за заслуги. Между различните й заслуги за приложението на правителствената образователна политика в Североизточна Франция бе припомнена операцията "Тихо, тук се чете!" (Silence on lit), която отделя 15 минути в учебен час за индивидуално четене. Смисълът е да развива рефлекс към четене, когато децата виждат, че всички го правят едновременно (мобилните устройства са забранени в клас). Нашата политическа класа е пропуснала времето си за култивиране на такъв рефлекс, защото видни нейни представители могат да си спомнят само по една прочетена книга в далечното детство. Но инициативата може да се приложи творчески: например "Тихо, тук ви се говори!" Трябва да се признае, че откакто България членува в ЕС, вече е на по-високо цивилизационно равнище, защото преди това европейската дипломация упражняваше натиск чрез инициативата "Тихо, не стреляйте!".
Флоранс Робин несъмнено има такт за предаване на знания на своите слушатели. Но в България ще има нужда от нещо повече, защото ще се сблъска не толкова с незнание, колкото с нежелание. За успешен мандат ще й трябва не само дипломатичност, но също твърдост и смелост. Ако успее да побутне държавата поне малко към повече европейска политическа, правна и друга култура, българите ще я запомнят с добро, но политиците - едва ли.
