facebook
twitter

Наблюдател

Европроекции 2019 - къде сме ние, къде са те?

Българските политици са членове на нормални европейски семейства, българските избиратели напълно схванаха европейските тенденции
4853
МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
И в Европа, и тук балансьорите са либералите.

Не знам защо, сигурно си има причина, но едно от най-дразнещите неща, които срещам - предимно из дебрите на социалните мрежи, е свързано с грешно позициониране на България на европейската политическа сцена. 

Първият изцяло грешен поглед

 

представя България като някакъв Мордор

 

- най-ужасната страна в света. Според изповядващите тази неолиберална религия тук нейде е Марианската политическа падина. Българската корупция е най-голямата корупция в Европа, нашите политици са освен най-простите и най-тежко обременените с морална патология. Тук националистите ни са най-големите диваци и варвари, комунистите ни са най-злите, а демократите ни са посредствени аматьори. И всички на сцената вкупом са се продали на Вашингтон, Москва и Брюксел, а който не е успял да се продаде там, се е продал на Анкара. А, да - а гласоподавателите са недорасли, т.е. "Народът прост, животът – тежък, скучен". 

Разбира се, има и ракурс, който премества България от покрайнините на континента в центъра му, определя страната ни като люлка на цивилизацията, като изконен носител на истината, като незаобиколим фактор в европейската и световната политика. Уникална история. В интерес на истината този поглед е по-малко разпространен - след три национални катастрофи, 45 г. комунизъм и тегав преход към демокрация тази гледна точка е запазена марка само и единствено на управляващи. Примерно Бойко Борисов е на този акъл. Като го слушаш - с Меркел е биз-бизе, Вебер зависи от него, на Макрон ще се обади, ще звънне на баварците и всичко ще е наред. 

Част от нереалното позициониране на България

 

се дължи на традиционно задръстения ни мироглед

 

Букурещ е на колко - 65 км от Русе, но ние не знаем нищо за ситуацията в Румъния. И за гръцката ситуация не знаем, и за сръбската. По-лошото е, че ние хал хабер си нямаме за ситуацията в Брюксел, в Берлин, в Париж. Чуваме скандали - мигрантите минали, атентати имало, националисти шествали, но за това не ни пука, докато е далеч от двора ни. На Лъвов мост нали всичко е постарому.

Друга част наистина е рожба на уникално ниското ни самочувствие, придобито след вековни издънки.

Истината е, че

 

ние се вписваме идеално в европейските семейства,

 

без да блестим особено. А избирателите ни са типични европейци. 

Че България се разминава с Европа, се заговори около евроизборите - нашите избиратели не били хванали големите европейски тенденции, като по този начин побългарили изборите, а не ги превърнали в красив европейски вот. Гласували сме за простаци, а не за зелени и либерали, примерно. Това не е така. Каквото можехме да хванем от тенденциите - хванахме. Това, което пропуснахме, просто го нямахме и за това не са виновни избирателите ни. 

Каква е ситуацията в Европа през последните години? Десницата от EPP (European People's Party) доминира от години, левицата от S&D (Progressive Alliance of Socialists and Democrats) не е печелила избори от началото на века, но двете големи европейски семейства управляваха заедно в синьо-червена мъгла. Те са в криза, през последните години губят обществено доверие. На сегашните избори те загубиха по 1/4 от депутатите си и вече нямат мнозинство. Това поставя под въпрос бъдещото им сътрудничество. Очаква се левите да завият към либералите и зелените.

В България ГЕРБ е част от EPP. БСП е част от S&D, Станишев дори е лидер на това европейско семейство. ГЕРБ бие непрекъснато през последните години - като ЕНП. БСП трудно хваща ръка от началото на века - като S&D. ГЕРБ поне два пъти се опитваше да предложи на БСП съвместно управление, червените се дърпаха. Е, не всички - оказа се, че част от червените са в прекрасни отношения с ГЕРБ. И още нещо общо - през последните години ГЕРБ и БСП губят позиции като европейските си събратя. ГЕРБ, както и ЕНП, не могат да управляват самостоятелно и се нуждаят от партньори.

В ЕП има либерали - ALDE (Alliance of Liberals and Democrats for Europe). Те са нещо като балансьори, а тяхното присъствие постоянно расте. Кой е балансьор в България? ДПС, разбира се. В кое европейско политическо семейство е ДПС? В ALDE, разбира се. Сега в ALDE стол до стол ще седят хората на Макрон и ДПС-арите. За съжаление, Делян Пеевски отказа да става евродепутат.

През последните години в Европа расте консервативната вълна, надигат се реформистите, знаете. Затова в ЕП има ЕCR (European Conservatives and Reformists). Кой тук представлява консерваторите, които се борят за реформи в Европейския съюз? ВМРО, разбира се. Затова ВМРО е в ЕCR.

Но

 

нещо по-тежко и по-дясно идва от Европа

 

Това са националистите. И те са консерватори, реформатори, но са много по-критични към съществуващия ЕС. Англичаните около Фараж и италианците от “5 звезди” са в EFDD (Europe of Freedom and Direct Democracy). Салвини и Льо Пен са в ЕNF (Europe of Nations and Freedom). Казват ви, че умните европейци са спрели националистите? Не им вярвайте, националистите спечелиха нови позиции - от Англия през Франция, Германия, Италия и т.н. Това, което ние не излъчихме, е евродепутати за тези две групи. Не слушайте какво ви говорят наплашени либерали. Веселин Марешки беше тръгнал с "Воля" към ENF, но се издъни на изборите. Нямаме такива националисти, но пък се вписваме идеално в европейската тенденция - в Европа не се случи голямата вълна на крайната десница, в България - също. "Атака" и НФСБ се представиха изключително зле - бяха бити дори от няколко независими кандидати.

Другото политическо семейство, в което ние нямаме представители, е това на Зелените (The Greens/European Free Alliance). Ние имаме зелени, но поради някакви свои си причини те винаги са избягвали самостоятелното съществуване и винаги са търсели завет под крилото на градската десница. Самата тя, знаем, не е в добра кондиция. (Сигурно имаме и леви зелени, но явно не ги разпознавам.)

Това е. Българските евродепутати са

 

членове на разпознаваеми и демократични европейски семейства.

 

Българските избиратели пък прекрасно схванаха кризата на големите европейски семейства и се ориентираха в търсенето на алтернатива, без да преминават границите, които отдавна са преминати в Германия, Великобритания, Италия, Франция, Австрия, Унгария, Полша и един куп други страни.

Да, има още нещо, което различава България от ЕС. Докато тук на тези избори заложихме на статуквото, половин Европа се тресеше по шефовете - и в кампанията, и в изборния ден, и след вота. 

Във Франция Марин льо Пен призова веднага да се разпусне Националното събрание (долната камара на парламента). Тя заяви, че евроизборите са били референдум за глава на петата република и поиска оставката на Макрон. В Австрия правителството падна в деня след вота - мина вот на недоверие за премиера Себастиан Курц. В Гърция Алексис Циприс обяви, че загубата на неговата СИРИЗА води към предсрочни парламентарни избори. В Румъния лидерът на управляващата Социалдемократическа партия Ливиу Драгня влезе в затвора за изпълнение на присъдата му за корупция от 3 години и 6 месеца.

 

А Европа се тресе

 

Във Великобритания вигите и торите не успяха да вземат толкова гласове, колкото Фараж. Тереза Мей си отива. И Меркел си отива - там блокът ХДС/ХСС регистрира най-слабите резултати в историята си, задълбочавайки местната криза. Белгия бе разтресена от крайнодясната националистическа партия „Фламандски интерес“, която спечели и европейските, и парламентарните, и местните избори - щото там гласуването бе 3 в 1. С 40 000 преференции бившият австрийски вицеканцлер Щрахе, подал оставка заради скандала "Ибиса", стана евродепутат. Внукът на Мусолини, децата на Валенса - и те станаха евродепутати. 

Ние не се тресем. Виновни ли са избирателите, че не искат промяна - защото статуквото им харесва или защото нямаме налична алтернатива - това няма значение? В едни избори най-важни са резултатите. 

Нито начинът на гласуване, нито избирателната активност тук могат да се нарекат апатичност. Всички вкупом обвиниха клетия български народ, че е проспал изборите, вместо да гласува като политически активните и загрижени за съдбините си европейци. Президентът Румен Радев рече, че тази активност е "шамар за политическата класа". Извинете, това може да го кажат само хора, които нямат никаква идея за причините, довели до по-високата избирателна активност в някои европейски страни. В някои страни имаше съчетание на европейски и парламентарни избори, в други имаше европейски и референдум, в трети изборите бяха дори 3 в 1.

Да, данните показват, че в процентно съотношение нашата избирателна активност е една от най-слабите - 32.64%, при средна за ЕС около 50%. Първо, не е най-слабата - Словения, Словакия, Хърватия, Чехия и Португалия са страни, в които активност колкото нашата. Второ, средната активност в ЕС бе 50% заради изключително високата активност в Германия - 61%, и Белгия - 88%. Трето - не забравяйте, че нашата активност е свързана с фалшивите данни за броя на избирателите, които по списък са 6.5 млн., но реално я имат 5.5 милиона, я не. Всъщност, ако избирателните ни списъци са актуализирани, т.е. ако са истински, то реалната избирателна активност на последния вот щеше да бъде поне 42% - което е близо до средно за ЕС.

Българинът по традиция обича сам да се подценява - и това е лошо. Още по-лошо, че това му харесва. Критичността е едно, стимулирането на националния нихилизъм е съвсем друго.

Още

Българските политици изпуснаха Скопие

06.12.2019

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ

516
Майките трябва да се стимулират, а не да се санкционират

06.12.2019

www.webcafe.bg

91
Кубрат и Тервел. И баща им в тях

06.12.2019

КАЛИН ДОНКОВ

349
×