Медия без
политическа реклама

Сегашна стойност

Европа на егоизма

Снимка: Архив
Емил Хърсев

Започва седмицата на финалния спринт към Европейския парламент. На пъстрите политически сергии на общия европазар са нахвърляни всички възможни идеи, наред с купища невъзможни, продавачите им са в необуздан екстаз и всеки се опитва да пробута на избирателя своята стока. Има от всичко, което може да изкуши гласоподавателя – от краен национализъм до федерализъм, от налудно леви, нацистки, популистки, центристки до ултрадесни; проевропейци, евроскептици и още модерните, макар вече омърлушени „екзитъри“, нетърпеливи да избягат от Евросъюза. Изчезнал е само прословутият „европейски дух“, за който сме чели в сладките книги, носителят на разум, солидарност и единство. И защото липсва обединяващата идея, изглежда, че между всички политически доктрини, които водят на тези избори поредната „битка за Европа“, няма нищо общо. Това изобщо не е вярно. Между всички непримиримо отричащи се идеи

 

има общ знаменател!

 

Това, което ги обединява, е егоизмът. Всеки егоизъм е различен, затова оставаме с впечатлението за войнствен хаос и непримирими позиции. А работата е много ясна, Европа е обзета от най-естествен егоизъм, все по-зле прикрит от заучените лицемерни фрази. Филтрирайте от тази позиция словесната плява, с която ще ви заливат през следващите дни, и ще откриете всички видове егоизъм – национален, социален, партиен, съсловен, браншов, класов, расов, полов и безполов. Ние, българите, не правим никакво изключение. Изключения няма. Всеки дърпа чергата към себе си, затова

 

няма обединяваща идея и цел

 

Вече няма общи, обвързващи за всички принципи, които не могат да бъдат нарушавани. Дори „Европа на две скорости“ вече няма, живеем в Европа на 28 скорости, раздърпана към четирите посоки на света в конфликтите между Изтока и Запада, между Севера и Юга. Да оставим настрана, че вътре в отделните държави, та дори между фракциите на партиите, има непримирими противоречия. Илюзия е, че има някакво „твърдо ядро“ на Европа, както и „френско-германският тандем“. Само преди дни канцлерката на Германия изповяда във в. "Зюддойче цайтунг", че „има конфронтации“ с френския президент. „Разбира се, имаме сблъсъци“, потвърди президентът и обясни, че разногласията им са начин за „постигане на компромиси“. На човешки казано: тече си един пладнешки пазарлък. Ние, балканците, помним такива компромиси и знаем кой ги плаща. Дано най-сетне да се научим да търгуваме с точна сметка според собствения ни интерес. Ще е много трудно, защото в Европа

 

предстоят години на безпътица

 

Най-тежко ще е в икономиката. Не случайно в тази изборна кампания нито едно от т.нар. „политически семейства“ и нито един Spitzenkandidat не представи смислен и изпълним план за икономическата политика, която ще провежда. Пожелания и обещания щедро сеят всички. Не е никаква икономическа програма да ръсиш невъзможни безсмислици като „когато оглавя Еврокомисията, ще поискам повече средства за…“. За всичко, за каквото се сетите. Постни трици. На предишните евроизбори народната партия застана зад германската доктрина за строга финансова дисциплина („остеритет“), обеща стабилност и растеж - и спечели мнозинство в парламента. Сега обещава същото, но мълчи как ще го постигне. Става ясно, че ще я кара по същия начин, както досега. Обаче ги няма заканите за затягане на коланите, напротив, очевидно е, че финансовите рестрикции ще бъдат мълчаливо охлабени, въпреки че половин Европа затъва в дълговото блато. Няма ги заявките за постепенно връщане към нормални лихвени нива и спиране на обилните „парични облекчения“, които крепят над водата затъващите фирми, банки и държави. Това не е решение, само отлагане.

 

Утопиите са още по-опасни

 

от инерцията. Дълго можем да оглеждаме икономическите мерки, предлагани от останалите политически формации. Не си заслужава, става дума за разхвърляни, най-често гръмки, но невъзможни предложения. Но има и наистина опасни, като фантазията на евросоциалиста Тимерманс за „минимална европейска ставка“ на подоходния данък. Даже да оставим настрана, че зад измамното „единство“ и уж „хармонизация“ се крие тежък финансов удар срещу развиващата се част от Евросъюза (защото лишава страни като България от едно от много малкото ни конкурентни предимства). Това би отнело и фискалния суверенитет на страните. Но това, разбира се, няма да мине. Не само защото проучванията не дават на господина никакъв шанс да получи шефското кресло в Комисията, а защото

 

Европа все по-трудно ще взема решения

 

за каквото и да било и все по-често ще се оказва в патова ситуация, когато решение просто не може да се вземе. Това е много особена реалност, в която „шефовете“ взаимно се блокират. В такава среда печелят онези, които успяват да се адаптират най-добре и най-бързо.