facebook
twitter

Наблюдател

Евродепутат - това звучи доходно

Избирателите не бива да чакат отчет за пет пари от своите пратеници в Брюксел
5139
Министерство на транспорта и информационните технологии
Евродепутати се натискаха на протестите в Брюксел да показват патриотизъм срещу пакета "Мобилност". От ляво на дясно на предна линия са Андрей Новаков от ГЕРБ, министърът на транспорта Росен Желязков, Петър Курумбашев и Сергей Станишев от БСП.

Най-напористи за евроизборите са досегашните евродепутати, но не обясняват защо. Никой от тях не даде отчет поне за пет пари на избирателите какво е правил пет години в Брюксел и Страсбург за доброто на България и Европа.

А европейският бюджет е оценил работата им за милиони, защото за всеки от тях е похарчил над 2 милиона евро. Доходите на евродепутатите са публични (прозрачността задължава) и могат да се изчислят по базовите суми, предвидени в правилника на Европарламента. Основната заплата е 8 757.70 евро, което прави на година 105 092.4 евро. Към тях се полагат 4513 евро на месец надбавки за общи разноски (канцеларски разходи), или годишно 54 156 евро. Всичко това прави за един петгодишен мандат 796 240 евро. Но това не е всичко. На евродепутатите се полагат и по 320 евро за всеки ден (общо 60) от пленарните сесии, което добавя годишно към доходите им 19 200 евро (96 000 евро за мандат), ако ходят редовно на работа. Освен това могат да наемат сътрудници за сметка на Европарламента, за което непряко им се отпускат до 24 943 евро месечно, или за целия мандат 1 496 580 евро. Така

 

зад всеки евродепутат стои купчина пари,

 

възлизаща общо на 2 292 820 евро през еднократен мандат. Оттук нататък се добавят допълнителни плащания за ръководна работа в парламента, комисиите или в политическите групи, има отделно командировъчни (а евродепутатите пътуват много) и сумите могат да се окръглят на милион годишно в български левове. Естествено, те плащат данъци и осигуровки, но като знаят, че ги чакат и добри пенсии, които се трупат по 3.5% за всяка прослужена година (могат да стигнат до 70%) от базовия доход, за един мандат, грубо казано, си уреждат живота. Всеки следващ мандат е за разкош.

Да се наднича в чужда спалня и чужд джоб не е учтиво, но евродепутатите са публични лица и не би трябвало да страдат от задължителната прозрачност. В края на краищата избирателите не само ги изпращат, но и плащат за скъпия им престой в Брюксел.

 

Не е толкова прозрачна свършената работа

 

Тяхната активност се отразява на сайта на Европарламента, освен това някои си правят информационни офиси, но едва ли много българи знаят кой какво е вършил през мандата си. Проблемът има две страни: от една страна, малцина се интересуват; от друга страна, самите евродепутати поради своята отдалеченост губят представа какво заслужава вниманието на българската общественост.

С наближаването на евроизборите всички се размърдаха да афишират заслугите си, но не намериха нищо по-смислено, освен да се вкопчат като в спасителен сал в пакета "Мобилност", който въвежда нови нормативи за международния автомобилен превоз. Сам по себе си този пакет засяга интересите на превозвачите (работодателите) и би трябвало да е в полза на шофьорите (работниците). Нареждайки се пламенно до превозвачите, българските евродепутати показаха, че не ги е грижа за мнозинството, каквито са хората на наемния труд. Те не проявиха  социална чувствителност, за да заявят, че пакетът "Мобилност" не е изцяло лош за България, където и доходите, и условията на труд са далеч от средните европейски стандарти. Със сценките, платени от превозвачите, те илюстрираха пословицата, че сит на гладен не вярва. Салът "Мобилност" им бе нужен колкото да доплуват от отиващия си Европарламент до следващия, където обещават да продължат същата битка.

 

Най-гласовити бяха най-младите

 

- Андрей Новаков от ГЕРБ и Ангел Джамбазки от ВМРО. Те станаха емблема на тази битка и си спечелиха избираеми места в новите листи. Мария Габриел, която е водачка на листата на ГЕРБ, обаче бие всички по натрапчиво присъствие в медиите, като ги бомбардира със съобщения за своята често безсмислена хиперактивност. Като евродепутатка тя беше твърде семпла, но откакто стана еврокомисарка през 2017 г., направо се развихри. Създава впечатление, че работното й място е в България, а не в Брюксел. Изявява се като специалист по всякакви форуми, но не дава доказателства, че разбира много от основния си ресор - цифровизацията. Срам не срам, трябва да признае, че точно родината й е на последно място по въвеждане на електронно управление и тя с нищо не е допринесла да се промени положението. Затова пък разпалено се бори с фалшивите новини, които едва напоследък нарича правилно дезинформация. Амбицията й да напише Етичен кодекс за електронните медии в Европа се провали, защото оценъчната група, която събра, обяви, че "така нареченият етичен кодекс", съчинен от работен екип и представен от нея на 26 април 2018 г., "не представлява по никакъв начин (механизъм за) саморегулация и затова въпреки усилията си авторите му не са произвели Етичен кодекс". Освен това тя ослепя за катастрофалното положение на медиите в България, класирана на последно място в ЕС по свобода на словото (111-о в света). Еврокомисарката не забеляза, че съюзеният с всяка власт медиен магнат Делян Пеевски торпилира Етичния кодекс на българските медии, за да няма в журналистиката други правила освен неговите.

И Мария Габриел, и съпартийката й Ева Майдел направиха впечатление в България не толкова като евродепутатки, колкото като евроснахи. Такава ще бъде тяхната емблема, докато не я заменят в общественото съзнание с нещо по-смислено.

 

В сектора на левицата положението не е по-добро,

 

но е по-колоритно. Там водач на българската група е Сергей Станишев, който като председател на Партията на европейските социалисти би трябвало да дава пример за почтеност. Само че не е така. Той подведе съпартийците си, че се кандидатира за евродепутат през 2014 г., колкото да "издърпа" в Брюксел повече кандидати от ляво. Но още от първия ден на мандата си показа, че ги е излъгал, защото не се оттегли. Затова пък подложи на натиск съпартиеца си Момчил Неков, който го измести от първото място на изборите с преференциален вот чрез ефекта 15/15. Макар и случайно избран, намирайки се на иначе неизбираемото 15-о място в листата, Неков имаше повече морално основание да остане, отколкото Станишев, защото предварително не бе обещавал на никого, че ще се оттегли, ако спечели.

Но така или иначе, лидерът на ПЕС се наложи за лидер на 4-членната група на БСП в ЕП, която се държеше така, сякаш бранеше интересите на неговото някогашно правителство. На 17 януари всички (без удобно отсъстващия Станишев) гласуваха против резолюция на ЕП за финансови санкции срещу държавите, които не уважават върховенството на закона. Изглежда, ги бе уплашил споменът, че България е губила наказателно еврофондове само по времето на Станишев. Сегашната лидерка на БСП Корнелия Нинова имаше пълно основание да не го включва в новата листа за евродепутати, защото би се държал сбъркано в условията на лява атака срещу корупцията в България. Чрез аферата "Ало, Банов съм" "Позитано" 20 показа, че ще прибягва и до сигнали в Брюксел срещу злоупотребата с еврофондове у нас, което би връщало спомена за греховете на Станишев.

Рокада в самото начало определи състава и на 4-членната група на ДПС в ЕП. Там оттеглянето на Делян Пеевски (втори в листата) позволи на петата - Искра Михайлова - да замине за Брюксел. Бившата министърка на околната среда в злополучното правителство на Пламен Орешарски

 

направи голяма кариера,

 

защото бе избрана за председател на Комисията по регионално развитие. Благодарение на това сайтът www.votewatch.eu я класира като най-влиятелна българска евродепутатка, отреждайки й 19-о място сред всичките 751 членове на ЕП. Сега има шанс да продължи в същото темпо, защото е четвърта в листата на ДПС, а Пеевски пак е втори. Отработената схема вероятно ще бъде приложена отново, особено като се има предвид, че първи е лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, от когото, както и от Пеевски, може да се очаква, че ще се оттегли в полза на следващите в листата.

Сайтът www.votewatch.eu води статистика за всеки евродепутат и от него може да се разбере, че най-редовен участник в сесиите е бил Светослав Малинов от ДСБ, който е регистрирал 97.92% присъствие. Малшанс за него бе, че едно от редките му отсъствия бе на сесията на Европарламента в края на март, когато се решаваше дали гласуването по пакета "Мобилност" да влезе в дневния ред. Тогава той се оправда със забавяне на полета през Франкфурт, но никой не му прости. След него по присъствия са Владимир Уручев от ГЕРБ (97.66%) и Ангел Джамбазки (96.14%). Най-много отсъствия са писани на консерватора Николай Бареков (участие в едва от 57.15% от заседанията), а предпоследен е Сергей Станишев (65.11%).

По парламентарна активност първенец е Ангел Джамбазки с представени 10 доклада и 10 писмени мнения, следван от Искра Михайлова с 8 доклада и 7 мнения. Последни с нито един доклад и нито едно писмено мнение са класирани петима български евродепутати (по азбучен ред): Асим Адемов (ГЕРБ), Николай Бареков, Петър Курумбашев (БСП), Сергей Станишев, Владимир Уручев (ГЕРБ). За всички без Станишев вече е сигурно, че няма да намерят място в новия Европарламент.

 

4

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Санирането вече няма да е "безплатно". Дано поне е ефективно
Хобит порасна, бебе проплака, а Контрера поиска българщина

23.05.2019

Диян Божидаров

269 1
Политиците ни излъгаха, че отиваме на евроизбори

23.05.2019

Людмил Илиев

224

Коментари

Evasion

Владимир Уручев (ГЕРБ)

?!?!?!?!?!?!?!? 

HBK

Както винаги една информативна, правдива и изобличаваща статия на г-н Св. Терзиев.

 

Няма никакво съмнение, че Евродепутатството е доходен „бизнес”. Проблемът е, че това не е единствения мотив за номиниране и избиране на Българските евродепутати. За такива се подбират единствено и само „отрочета”. Освен забогатяване (което е наградата), повечето от тях имат и задачи. Например, депутатите-националисти  саботират единната европейска политика под благовидния предлог, че защитават националните интереси.

 

Тези интереси се защищават от националните депутати в НС, европейските депутати са задължени да защищават общите европейски интереси. Каузата „национални интереси” в общоЕвропейски парламент е зле прикрит опит за хибридна война на една страна срещу ЕС и нейните членки.

 

Най-отявления национален предател е Ангел Джамбазки, чиито прегрешения (не, ами престъпления) започват още от отношението му към Българските избиратели на Българо-турската граница и преминават през яростната му защита на Българските „превозвачи” за сметка на Българските шофьори. Този човек не само е недостоен за Евродупетат, ами е вреден за ЕП – той е руското Троянско магаре в ЕП.

Kurt Meyer

Гениална статия. Брилянтно!

Magi

Изводът е ,че евродепутатите получават мноооого пари от нашите джобове, за да не работят. Да са свършили нещо добро в полза на страната и народа си ? Йок! Безполезна администрация.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×