facebook
twitter

Наблюдател

Единствената възможна съпротива е да възпитаваме децата си

Публика има за всички, убеден е музикантът и актьор Димо Стоянов
1794
Снимка: БГНЕС
Димо Стоянов е роден във Варна. Завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ. През 1992 г. заедно с Иван Велков създава групата, която по-късно става "П.И.Ф". Пробиват през 2000 г. с първия си албум, от който са хитовете "Колело", "Приказка" и "Невидимо дете". Имат издадени още 4 албума. Димо Стоянов пише и музика за детски театър, участва в спектакъла "Фалшив герой" и постановката "Кой прибира сутрин звездите". Този месец с "П.И.Ф" записаха песента "Понякога" в подкрепа на болните от МС, която ще изпеят на живо на 30 май пред НДК.

- Посветихте песента "Понякога" на болните от множествена склероза. Защо избрахте точно тази кауза?

- Всеки от нас познава хора с тази диагноза. Моя съученичка е с МС. Ако може по някакъв начин тази песен да напомни на публиката, че има такива хора - които се движат трудно, понякога не виждат, изпадат в депресия... След като приехме кампанията, хората започнаха да ми задават много интересни въпроси - "ааа, това не са ли тези, дето забравят?". Ми не, това не са тези хора, които забравят, а са тези, които не могат да се движат понякога. Имало е случаи, когато човек с пристъп го удря в говора - завалва, залита. Първият въпрос, който получава от сестрата в лекарския кабинет е: "Какво си взимал?", "С какво си се друсал?", а той не може да обясни, защото болестта засяга говора му. Докато докторът в същото време му набира ЕГН-то в компютъра и вижда, че този човек е с МС.

Нашата работа като творци е свързана с предоставяне на вид информация на обществото. Аз възприемам музиката така - дава ти се отгоре и ти на свой ред го даваш на другите. Тази песен ми беше дадена преди десетина години, но стоя в компютъра, защото досега не съм намирал повод да излезе, не си беше намерила мястото. 

- Имало ли е други каузи, които си взимал присърце?

- Като ми се каже "помагай", аз го разбирам да отидем и да свирим безплатно за някаква идея. Имал съм случаи, в които ми се казва "елате да свирите, вие ще си получите хонорара". И веднага ми светва една лампичка - как така ще получим, нали благотворително? Имаше един-единствен такъв случай, в който, освен че получихме хонорар, на нас ни беше платен хотел, път до мястото и вечерта след този концерт, на който бяхме няколко групи, имаше парти, което покриха организаторите. Ама нали събираме пари за еди-какво си. И те обясняват - ние събрахме от концерта това, което беше нужно, това сега си е за нас. Това беше първият и последен път, когато някой ме убеди да "помагам" по тоя начин. Ако помагам, е единствено при условие че виждам колко пари се вземат и къде отиват тези пари. 

Имам достатъчно приятели, на които мога да разчитам, когато трябва да се направи нещо на мускули. И когато се каже "няма пари, действайте" - действаме. Всички хора на изкуството в България познават това изречение и този начин на работа. 

- "П.И.Ф." съществува повече от 20 години. Това ли е начинът, по който групата оцелява?

- Всеки от нас си избира пътя и живота, който да живее. Ако парите бяха толкова важни за мен и целта ми бе на всяка цена да карам БМВ за 200 000 лева, щях да се занимавам с друго. За някои хора колите са важни. Като тези кметове селяндури, които си накупиха скъпи коли с държавни пари, защото трябвало да "изглеждат представително". Или апартаментите. 

За мен е важно да се занимавам с това, което обичам, и да получавам толкова, колкото съм заработил. Ако работя повече - получавам повече. И най-важното - всичко ми е честно. Никога не съм направил далавера и вътрешно се гордея, че по този начин си изхранвам семейството.

- Ти всъщност актьор или музикант работиш? 

- Не съм ги делил. По-скоро съм ги уеднаквявал. Първият въпрос, който трябва да си зададеш, като се занимаваш с изкуство, свързано със сцена, е - защо съм тук? Защо съм на сцената? И всъщност отговорът и на двете сцени - и музикалната, и театралната - е един и същ: защото имам нещо да кажа. 

Хората си купуват билет за представление или концерт, за да им стане готино, да се почувстват щастливи. Така че отговора на тоя въпрос какво работя съм го получавал след концерт - идват хора или пишат във Фейсбук "Благодаря". Като прочета или чуя тази дума, значи аз съм си свършил работата, направил съм някакъв човек щастлив. 

- Чудиш ли се понякога какво остана от тази първа, много силна вълна в българската поп и рок музика около 2000 г.? Когато и вие избухнахте с "Приказка" и "Колело". 

- Имахме късмета тогава да уцелим момента. След като падна комунизмът, имаше едни първи години, в които всичко беше засипано със западнярщина и подражателство, но именно през тях се сформира една маса от креативни хора, които все още имаха срещу какво да се борят, да са различни, да са скандални. Така че беше естествено развитие - на базата на тези години, в които си се учил от Запада, да направиш нещо собствено. 

За жалост, нещата се промениха в целия свят от началото на XXI век насам. Царуват еднодневките. Наченките на продуктовата музика - говоря за групи като "Спайс гърлс", "Тейк дет", "Ийст 17" също започнаха през 90-те. Това до такава степен провали креативността в музиката, че в момента продуцентите се чудят как да спасят положението. Защото популярността на песните еднодневки обучи цяло едно поколение. И тези, които днес са композитори, не знаят какво е имало преди тях - дали ще са "Бийтълс" или "Ролинг стоунс", дали ще са ранните песни на Майкъл Джексън, те не знаят нищо за тези сериозни песни, в които намираш всичко. Които, като ги чуеш, могат да те разплачат или да те усмихнат. Чрез еднодневките се обезценява всичко, става супер евтино, дребно и нетрайно. 

- Каква е съпротивата срещу това?

- Съпротивата е да възпитаваме децата си. 

- То като се замислиш, всичко започва от това, не само музикалният вкус.

- Така е. Аз негодувам и срещу политиците, защото това са едни смешници, палячовци, лъжци. Не 240, 2400 души сигурно има, които са страшна напаст, лъжат и страшно крадат. Но на този фон се опитвам да възпитам дъщеря си така, че тя да цени другото. Опитвам се да я насоча да разсъждава. Важното е ние като родители да дадем максимално възможното количество информация, тя да я има - пък вече изборът какво ще слуша, как ще живее един ден, си е неин. Според мен това е единствената възможна съпротива на цялата простотия. Топката е в родителите.

- Това лято си доста ангажиран със спектакъла за Тодор Колев "Фалшив герой". Как попадна там?

- Обади ми се продуцентът на спектакъла Наско Янкулов, който е продуцент и на първия албум на ПИФ. С Тодор Колев се познавахме, участвал съм в негов концерт, докато беше жив. В спектакъла "Фалшив герой" напълно си забранихме имитацията - никой да не се прави на Тодор Колев. Почнеш ли да имитираш, ставаш жалък. Това е нещо, което той преподаваше - да няма имитация, всеки да намери образа си.  

- Следиш ли новите имена на сцената?

- Следя ги и съм изключително щастлив, че има групи като Innerglow. Парчето им Chained in Love е на световно ниво. Има и други готини банди. Има и такива, които се радват на успех, но се изчерпват много бързо, подлъгват се, влизат в изкуствени балони на бърза популярност. Но това са нормални процеси. Сега има много места за изява, много клубове - дори в малките градове са поне по 2. Ние много обикаляме по клубове - не сме от тези, които пълнят "Арена Армеец"...

- Аз се изумявам напоследък какви хора пълнят "Арена Армеец"...

- Да, оня ден много се смях - даже се извинявам за това, но някакви деца я напълнили, даже им забравих и името...

- "Скандау".

- ... дааа, не можах да повярвам просто, че тези деца са напълнили тая зала. Хит са, момиченцата ги харесват, няма лошо. Това е съвременната чалга. Но не упреквам никого, публика има за всички. 

Ключови думи:

Димо Стоянов, П.И.Ф., интервю
8

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

70 % негласували е вот на недоверие към политическата класа

28.05.2019

Таня Петкова

3211 17
Борисов иска да остане до избора на нов главен прокурор

22.05.2019

Таня Петкова

2258
Ние сме малка държава с все по-разкопани улици и души

11.05.2019

Анита Димитрова

1040 1

Коментари

Sine_metu

„- Съпротивата е да възпитаваме децата си. 

- То като се замислиш, всичко започва от това, не само музикалният вкус.

- Така е. Аз негодувам и срещу политиците, защото това са едни смешници, палячовци, лъжци. Не 240, 2400 души сигурно има, които са страшна напаст, лъжат и страшно крадат. Но на този фон се опитвам да възпитам дъщеря си така, че тя да цени другото. Опитвам се да я насоча да разсъждава. Важното е ние като родители да дадем максимално възможното количество информация, тя да я има - пък вече изборът какво ще слуша, как ще живее един ден, си е неин. Според мен това е единствената възможна съпротива на цялата простотия. Топката е в родителите.“

 

Най- смисленото нещо, публикувано през текущото тримесечие.

Minderbinder
снимка на Minderbinder

Много тъжна констатация. Връща ме едно 35-40 години назад, по времето на безнадеждния соц, когато това също беше единствената възможност.

 

аман бе

Ако се замисли човек, май винаги това е била единствената възможност.

19namo

единствена възможност... и смисъл.

дъртреалист

Важното е ние като родители да дадем максимално възможното количество информация, тя да я има - пък вече изборът какво ще слуша, как ще живее един ден, си е неин. 

Хм...

Това ли било то, възпитанието?

Опитвам се да я насоча да разсъждава.

Тука - да.

И - грамотност трябва да се изгражда у децата,

за да разбират информацията, която получават.

За да може да се прави избор.

Sine_metu

Съб., 25/05/2019 - 09:34 (нов)

дъртреалист

Важното е ние като родители да дадем максимално възможното количество информация, тя да я има - пък вече изборът какво ще слуша, как ще живее един ден, си е неин. 

Хм...

Това ли било то, възпитанието?

 

Не е само това. Но и родителите не сме радиоточки или сайтове. Винаги има и „как“, освен „какво“ казваме. Димо е прав, че трябва да се месим по- малко... и по- ненатрапчиво.

Децата не са ни форум :)

дъртреалист

Май се има пред вид родителя да следи детето да не бъде облъчвано с едностранчива информация.

Да не се задоволява с един източник.

За да не изпада в клопки, като мода, секти и т.н. ловци на души...

Sine_metu

Има се предвид, поне аз го разбирам така, да разговаряме с децата си. За всичко и на пълна работна седмица. На второ място да ги учим на критично мислене и на трето - да им осигуряваме културна среда.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×