- Г-н Пайл, как Ви звучи желанието на премиера Бойко Борисов България да преговаря със САЩ за доставки на газ?
- Аз мисля, че неговото предложение е да споделим опита си тук. Държавният департамент на САЩ има програма да се насърчават доставки на американски газ в Източна Европа. За мен за бъдещето на енергията е много важно да има диверсификация. Важно е и откъде идва този газ. Идеята е човек да не е зависим от една страна, от един източник на синьо гориво. Евтиният газ е важен както за потребителите, така и за това да няма зависимост от гледна точка на националната сигурност.
- Премиерът Борисов спомена за възможност САЩ да дотират доставки на втечнен газ у нас, тъй като той все още е сравнително скъп?
- Идеята за дотации не е толкова проста и сама по себе си е предизвикателство. Ние имаме стотици участници на газовия пазар. Президентът Тръмп говори за дългосрочни програми на Държавния департамент, чиято цел е да се инвестира в инфраструктура, не за ценови дотации. Идеята е да се инвестира в съоръжения, които да позволят доставки на газ от различни източници. Ключовото е да се създаде инфраструктура. Когато имате възможност за доставки отвсякъде по света, това може да намали цените - без да са необходими дотации.
- Какво освен инфраструктура ни трябва?
- На първо място трябва да има прозрачност. Бизнес трябва да се прави открито и без корупция. Законодателството трябва да гарантира това. Прозрачност и конкуренция - това са ключови неща. България може да развие потенциала си като разпределител на природен газ, ако инвестира и в инфраструктура за пренос на втечнен газ. Вие сте в задния двор на Русия. Трудно е да промените тази ситуация. В момента ние разполагаме с невероятни технологии, произвеждаме големи количества природен газ и ако вашият регион може да развие инфраструктура, която да приеме газ, това ще разбие руския монопол. САЩ не се стремят да монополизират даден регион, а да създадат конкуренция. В този смисъл производството на повече газ е от полза на всички. Колкото повече газ има, толкова по-добре за региона. Колкото повече участници има, толкова повече се оказва натиск върху цената и тя намалява.
Важно е да говорим по тези въпроси, но и да действаме, да отворим вратата, а не просто да говорим проформа. Трябва да гарантираме, че тези промени ще се състоят и всички ще имат полза от тях. Натискът от Русия е бил голям в миналото и може би ще е такъв и в бъдеще, но трябва да обсъждаме тези въпроси и да търсим решения.
- Какво бихте препоръчали във връзка с либерализацията на пазара на газ в България? Какъв е моделът в САЩ?
- Това е работа на българските власти и експерти - те трябва да структурират един работещ пазар. Но у нас, в САЩ, моделът е прозрачен - ние имаме закони и работещ свободен пазар. Едно от добрите неща, свързани с администрацията на президента Доналд Тръмп, е, че той има ключово разбиране за това колко е важно развитието на енергетиката и проучванията за газ в САЩ. Това е сериозен контраст в сравнение с предишната администрация, която направи много, за да забави революцията на шистов газ в САЩ и да ограничи добива.
В резултат на усилията на нашата добивна индустрия и на ресурсите в САЩ, повечето от които са на частни терени, ние създадохме потенциал за промяна на глобалната енергийна карта. Има два разговора, които са в ход в момента - по отношение на енергията и на политиката по опазване на околната среда и по отношение на президента Тръмп и на това как медиите го представят. Бих казал, че е важно да уловим от тях посланието, като изолираме всички странични шумове. А те идват от корпоративни интереси, политици и бюрократи, както и зелени активисти, които насаждат идеята, че състоянието на климата изисква нова енергийна политика, която да не е основана на петрола и природния газ, а на нови енергийни източници.
- Как може да се насърчи газификацията за бита? Какъв е опитът в САЩ?
- Едно от важните неща е да се избягват дългосрочните договори. Вече виждаме, че много държави не работят с такива договори. Ако говорим конкретно за американския опит, трябва да отбележа, че ние нямаме държавни компании. Имаме обаче стотици малки дружества, които работят с тези, които произвеждат газ - и на практика те определят пазара.
При сегашната политика на президента ние ще можем да произвеждаме много повече, отколкото всъщност се нуждаем. А това ще повиши производството в световен мащаб. Всички страни, които произвеждат газ в момента - Австралия, Катар, Израел и др., могат да раздвижат пазара. Азбучна истина е, че по-голямото производство означава по-конкурентен пазар. Така че, може би, ние няма да сме главният доставчик на газ в България, но някой друг може да е. Въпросът е в региона да се създаде инфраструктура, която да позволява тези доставки. Затова следващата стъпка да се постигне това е да има диверсификация - на доставки и на цени. Няма значение кой участва на пазара, важното е да има голям брой участници. Пазарът обаче трябва да бъде прозрачен и това е много критично в момента. Усещането, което имам, е, че трябва да се говори повече за газа от САЩ като една възможност. Това, което се случва тук, на терен, не се променя толкова много, но има оптимизъм за бъдещето.
- В този смисъл ролята на държавата е да зададе правилата и да остави пазарът да работи сам?
- Да. Критичният фактор е пазарът, не държавата. Държавата трябва да даде правилата, да ги направи прозрачни и после да се отдръпне. Пазарът сам ще вземе нужните решения.
