facebook
twitter

Наблюдател

ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Дързост и красота

2541

Познавам момък, който твори инсталации, и от разни проекти успява да преживява. Момъкът не умее, уви, да рисува, което ми се струва малко парадоксално. Но се занимава с изкуство, и предвид радостта на родителите му, а и че не се дрогира, не смея да го упрекна и с една дума. Познавам ред юноши, които искат да пишат поезия, проза, сценарии, пиеси и прочее, но са далече... - не от съвършенството. От него сме далече всички. Далече са от най-елементарната грамотност и известно съвсем скромно познание за постиженията на големите предшественици, що ли. Обаче не го и подозират. И упорстват. Искрено се надявам някому да се получи. По-добре това, десетократно по-добре, нежели да викаш с голяма тумба клонинги "съдията - п.....с" от трибуните.

Познавам дама, която е извънредно нещастна, защото копнее за славата на драматург и режисьор, а не й признават опитите. Защо тя толкоз много копнее, че дори се поболява от този копнеж, а не си гледа семейството, както е редно, това не знам. Допущам, че поради кармични или психотични някакви особености. И за нея се надявам все някога да сполучи - Господ откликва сегиз-тогиз на големия копнеж. Най-малкото, за да покаже на копнежника, че не си е струвало да се копнее чак толкоз.

Познавам кадърен все пак мъж, но така тежко увиснал върху огромната барокова решетка, с която е оградил скромните си и минали творчески постижения, че вече няма ни лице, ни живец у него. Прилича на издъхнал балон, който само нечия чужда възхита може отново да понадуе. Пък дори да е лицемерна, пък дори да не е и възхита, а така  - малко внимание, за бога. Обаче решетката ръждясва, корозия отвсякъде, а той виси и тъгува, печална работа. Няма да лъжа, че ми е мъчно, но имам и моменти на съчувствие. 
Интересен феномен е това - културното съзидание и свързаните с него 


представи за успех и неуспех 


Много ме впечатли в тази връзка, мисля, че беше сцена от сериал някакъв филмов. Един стар, властен и извънредно богат глава на индустриална фамилия наруга своя син - непрокопсаник и калпазанин, че не е на висотата на рода си:  
- Напиши книга или вземи да колекционираш спортни коли! - така посъветва той негодния си син. Един вид: за нищо друго не ставаш, за нищо сериозно и достойно за мъже от нашия ранг.   
Дотук каквото написах, мнозина ще вземат за подигравка с т.нар. "творческа интелигенция". В детайлите ще са прави. Но в обобщението ще сбъркат. Колкото повече гледам накъде се завърта светът, толкова повече очаквам сериозни промени в обществото, ако смятаме да останем общество. Вървим към свят, в който роботи и машини ще орат, шият, месят, управляват превозни средства и дори ще мислят вместо нас. Вече го правят. Предвиденото от Карел Чапек се сбъдва, макар отчасти. Профсъюзи, правителства и фондации тръбят как много професии ще изчезнат. Тоест изчезват и ще изчезват работни места. Питам се - с какво ще се занимават десетки и десетки хиляди, милиони млади хора из мегаполисите, а и не само в тях? 
Една фондация - Canadian Scholarship Trust, беше изчислила, че до 2030 г. 

 

ще се появи напълно нов списък от професии

 

Някои от тях ми се сториха страшно интересни. Фондацията прогнозира появата на професията "носталгист". То е производно от носталгик и стилист. Ще е нещо като дизайнер, който "ще пресъздава интериори, връщащи на клиентите атмосферата на миналото". Да речем, хол от края на XX век или каубойски клуб от XIX век. В такава обстановка хората ще могат да се отдадат на спомени за отдавна отминалата младост или да си представят как са живели дядовците и бабите им. Така вероятно ще борят растящото чувство за психологически неуют, неврозите и депресиите. 
Щяло да има и професия "риуайлдър". Става дума за професионалист, който връща дивия вид на природата. Такъв специалист би се грижил за пресъздаване и възстановяване на елементи от дивата природа, особено там, където тя е почти безвъзвратно унищожена от урбанизацията и индустриализацията. Риуайлдърите ще създават не подстригани паркове, а диви парчета гори, малки джунгли. Ще има и "боклукчийски дизайнер" - професионалист, който утилизира грамадите от отпадъци, като прави от тях какво ли не - пътни настилки, артинсталации, гориво и  т.н. Още фондацията предвижда възникване и разрастване на професии като "предсмъртен терапевт", "геймификатор" и др. такива. 
Както забелязвате, всички те 


са свързани с психология и творчество


Мисълта ми е, че независимо от нашите представи за труд, полезност и класика, идва бъдеще, в което огромни маси от хора няма да копаят картофи, няма да плевят царевица и да пренасят с коша кюмюр, а ще гледат в екранчета, ще общуват там и в крайна сметка - ще творят. 
Какво ще създават и творят точно, как ще се мери неговата ценност, дали ще се мери - това не знам. Кой ще ги издържа - това също е въпрос на политическа логика и предвидливост. Но ми се струва, че ако не се нагласи този процес овреме, то ще има кошмари - от една страна болести и израждане, от друга - погроми и революции. Пък може и това и онова накуп.  

8

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Пародийният бунт или Когато Ботев мина през Враца

Петьо Цеков

22.09.2018

2332 15
Европа, за която мечтаем, и Европа, която получаваме
Събаряме си паметта

Коментари

заместващ

.„ Колкото повече гледам накъде се завърта светът, толкова повече очаквам сериозни промени в обществото, ако смятаме да останем общество„

 

Да, така е.

Промените са неизбежни, но има ли общество?

Атомизираните индивиди, продукт на либералната демокрация, общество не правят.

Либерализъм и общество са несъвместими.

Значи, за да се оцелее, трябва да се започне с изграждането на общество.

Винету Вождов

Изкуство се прави от индивиди а не от тълпата. Същото е и в науката. Тълпата е способна да прави единствено Великата Октомврийска - терор и масови напивания. Затова и Запада винаги ще бъде 1000 години напрвед спрямо руснаците. Ценностите са различни. На запад правата на  индивида са с предимство пред тези на тълпата, в Мордор правата на тълпата смачкват индивида.

заместващ

И къде виждаш култура или наука?

Няма такава. Капут!

А запад си видял само по телевизор и в мокрите си сънища.

Там либертадните глупаци не са допуснати и на километри от границите им.

ЗИП
снимка на ЗИП
Запада умря. Бъдещето е на Китай..... :)
Simplicissima
снимка на Simplicissima

Това е вярно, разбира се.

Дано Китай да се позабави, докато храносмила Русия.

 

И все пак това не е бъдеще, това е минало.

ЗИП
снимка на ЗИП

.

БайВълчо

Може и наистина повечето хора да не копаят картофи към 2030, но да не бързаме да си изхвърляме мотиките ☺️ 

Miranda
снимка на Miranda

Привлече ме заглавието, щото два сериала вече са посветени на дръзките и красивите 😊, но изобщо не съжалявам, че прочетох статията. Съгласна съм с всичко написано от автора Бойко Ламбовски. 👍

В моето ежедневие вече също се сблъсквам с какви ли не хора. Работа ли си нямат, искат да се развиват ли, но прочели нещо в интернета, какво разбрали е отделен въпрос и се започват едни изложения, едни жалби и писания , едва ли не и до Дядо Господ . Убедени в правотата си и разбирането на проблема, повече от тия, дето са учили. И представете си каква мирова несправедливост изживяват, ако някой им покаже, че не са прави.

Липсата на смислена перспектива и живот, ще ни доведат в съвсем друг свят. По времето на соца си спомням, че на извънуниверситетска лекция ни учеха, че първото, от което трябва да тръгнем, когато оценяваме някой човек, е отношението му към труда. Трудът беше ценност и даваше смисъл на живота и перспектива за бъдещето на мнозина.

На Запад тези процеси сигурно са вървели плавно, но при нас шокът от новите отношения е по-голям и болезнен. Безцелни и безполезни.

Влез или се регистрирай за да коментираш