Ако продължават със същото темпо, проверките по домовете за възрастни ще надминат 1000 за година. До този момент са направени над 500, но не личи това да смущава онези, които са се установили в новата ниша и печелят на гърба на най-уязвимите. Тези дни бяха открити осем възрастни в тежко състояние в нерегистриран частен дом в Суходол, но след първоначалния апломб управителката му заяви, че това било документен пропуск - не забелязала, че има нов закон за нейната дейност (от 2020 г.). След години сигнали беше затворен и известен с нарушенията си, но съвсем легален хоспис край Русе.
Общото между тези случаи е, че те съществуват напук на небивалата активност на властите след разкритията в село Ягода и едва ли всички предприети мерки ще ги изкоренят, защото десетки семейства и самотни възрастни просто нямат друг вариант. След години бездействие, сега министрите пишат промени в Наказателния кодекс, търсят сгради, назначават хора, купуват автомобили и т.н. Това обаче не са трайни решения, защото не адресират трайните проблеми в тези социални услуги. "Държавата не за първи път разбира, че има проблем. Но моделът на реакция много често е един и същ. Когато има скандал, извежда хората и казва, че ще реши всичко. Не се търси системен проблем, не се търси и системно решение. Погасява се пожар и чакаме да гръмне отново", коментира пред БНР в пика на скандала социалният работник Надежда Денева.
Домове ще има, персонал - не
Никой не иска да работи в старчески дом и това не е просто български проблем - жени от България работят от години в грижата за възрастни из цяла Европа. Работата е много тежка - и физически, и емоционално, а парите са нищожни. Кадрите са същите, заради чиято липса здравната система е пред колапс, което прави проблема откровено нерешим. Както каза социалният министър Гуцанов: "То няма по болниците, ние сега ще искаме за домовете". Тази криза за хора изисква специални мерки, а администрацията не изглежда готова да ги намери. Не можем да привлечем пенсионирани здравни работници, защото те работят до пределна възраст в здравната система. Не можем да си отгледаме млади кадри, защото те не остават дори на по-перспективни позиции. Не можем и да си внесем чужденци за 500 долара (по Тошко Йорданов), защото консулските ни служби са неадекватни дори само за нуждите на туризма.
Нови сгради, стара мизерия
Социалният министър преговаря с общините за изоставени сгради, които бързо да се превърнат в домове за възрастни. Какво обаче ще правим тези сгради - бивши училища, детски градини, поликлиники, щом ги намерим? Ремонтите ще са колосално скъпи, а възлагането и извършването им сигурно ще отнеме години. Обновяването на 81 от домовете за възрастни на държавна издръжка например се подготвя от години с 381 млн. лв. по ПВУ и това са първите пари, които влизат в тази система от 20 години. Само сключването на договорите с общините се проточи през най-малко две правителства. Трудно е да се очаква, че сега нещата ще станат по-бързо.
Перспективите пред тази инициатива трябва да се гледат и в контекста на всеобщата мизерия, която съвсем не е запазена марка на незаконните домове. Истината е пред очите ни, а Голготата изминават хиляди семейства, всеки ден, във всеки град - в болници, поликлиники, хосписи, общински жилища и т.н. Периодично някой близък не издържа на гледките и вдига на крак социалните мрежи, но като цяло тези безобразия са обществена тайна и в масовия случай се възприемат за нещо обичайно и неизбежно. Дори някои от най-натоварените болници в страната са в окаяно състояние и никой от години не може да намери решение на този проблем.
Знае ли някой реалните нужди?
На теория у нас миналата година беше направена национална карта с потребностите от социални услуги в цялата страна. Тя стъпва на анализи за потребностите от социални услуги на общинско и областно ниво, и на предложения за тяхното планиране. Това би следвало да е най-меродавната картина на нуждите, защото оценките се правят от общините. Какво обаче показа картата? Националните потребности, според нея, са за 6612 места за резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства, 2656 за хора с деменция, 9402 за възрастни без увреждания. За резидентна грижа за възрастни хора в невъзможност за самообслужване с потребност от постоянни медицински грижи има 1448 места.
В същото време, само според една от пациентските организации - "Алцхаймер България", с тази диагноза у нас има 100 000 души. Диспансерно наблюдавани са едва 376 души, центровете за диагноза са само четири, а местата за дългосрочна грижа - 1000. Разбира се, тези данни не означават, че 100 000 души имат нужда от резидентна грижа. Но със сигурност възрастните в невъзможност за самообслужване не са само 1448. Иначе по официални данни у нас има 82 дома на държавна издръжка с 5600 места, от които обаче заети са под 5000. Имаме и 108 частни дома с 5400 места. Има и 4000 чакащи, но това едва ли са всички нуждаещи - другите просто звънят на Ягода.
Тези данни повдигат въпроса какво отразява националната карта и националната статистика? Реалните нужди или само реалните възможности на общините? Или още по-малко - само границите на тяхното желание да осигурят тези социални услуги.
Аномалии във финансирането
Тази година държавата ще плати на общините 1,052 млрд. лв. за делегирани дейности в социалните услуги. Това не са малко пари, но при разпределението им има очевидни дисбаланси, за които никой не говори - те само се пренасят от доклад в доклад. В анализ за 2023 г. АКСУ посочва, че няколко общини и услуги формират голям преходен остатък от перото за социални услуги. Средното ниво на усвояемост на средствата е приблизително 83%, като в асистентската подкрепа има особено ниска усвояемост - 68%. Възможните причини биха могли да бъдат незапълнен капацитет, незаети щатни бройки и др. В абсолютна стойност най-големи са преходните остатъци при Асистентската подкрепа (41 547 222 лв.), Дневните центрове (17 398 956 лв.) и Домовете за стари хора (16 825 620 лв.). 16,8 млн. лв. неусвоени за домове, докато хора оцеляват ден за ден на вода с фиде.
Както и в други системи от публичния сектор, огромната част от бюджета отива за заплати на персонала. През 2022 г. например 22 дома за стари хора са изразходвали между 61 и 80% от средствата за възнаграждения, а през 2023 г. такъв висок дял за заплати се наблюдава в разходите на цели 55 дома. Не е трудно да си представим какво остава за всичко друго. А заплатите, разбира се, не стигат.
Грижа от близките, грижа за близките
Многократно при изслушванията депутати и министри се възмущаваха, че от 230 възрастни в нелегалните домове, само 38 са били прибрани от близките си. Безспорно у нас има хиляди забравени от всички възрастни, за които се сеща само някоя доброволческа инициатива. Невинаги обаче това е въпрос на нежелание. Голяма част от заболяванията в напреднала възраст изискват 24-часови грижи, които много семейства не могат да осигурят. Често изискват и медицинско наблюдение, преустройство на дома, специална храна и пр., все неща, които здравната и социалната система не поемат. Тази година например МТСП ще финансира 54 преустройства за достъпна среда за 91 лица с трайни увреждания. Не е трудно да сметнем с тази скорост кога ще наваксаме срамното изоставане в тази област.
Възможна ли е въобще реформа?
На целия този фон - липсващи сгради, липсващ персонал, липсваща воля, България извършва огромна реформа на сектора от старите институции към нова резидентна грижа - по-малки домове, за по-малко обитатели, с много внимание и специализирана грижа. По тази линия трябва да изградим 254 нови социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и специализирани социални услуги, а до края на 2027 г. да закрием до 60% от съществуващите институции за хора с увреждания, които не отговарят на съвременните стандарти за качество. Същата реформа е малко по-напреднала при резидентната грижа за деца и вече има критики, че с нея само пренесохме старите проблеми в нови сгради и може би даже ги усложнихме. Днес тази реформа изглежда повече от невъзможна - ако не можем да осигурим квалифициран персонал за 82 дома, откъде ще го вземем за 254 нови услуги?
