Quantcast
Цифрова евРолюция | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Сегашна стойност

Цифрова евРолюция

4 897
 EPA/BGNES
Шефката на ЕЦБ Кристин Лагард нареди сред личните си приоритети емисията на „цифрово евро“. Тази финансова (р)еволюция ще е поне толкова дълбока, колкото отказа от златния стандарт в началото на ХХ век. Отговорите чакаме през април.

Сред борсовия ураган на цифровите валути, немислимия преди година време ръст на курсовете и обема на сделките, шефката на Европейската централна банка г-жа Кристин Лагард нареди сред личните си приоритети емисията на „цифрово евро“. И предизвика лавина от въпроси и дискусии какво ще даде и какво ще причини цифровата алтернатива на еврото - на икономиката като цяло и в частност на финансовата система. Интересът към цифровото евро е сравним само с еуфорията около осуетения проект "Либра" (отхвърлен в първоначалния вид на частна световна цифрова валута, вече без претенции за автономност от централните банки, прекръстен на „Дием“ през декември, мисли нов, скромен бизнес модел). Ясно е, че цифровото евро ще преобърне финансовия свят. ЕЦБ не е първата емисионна институция, която обявява намерение да пусне цифрова валута, преди нея се заканиха да сторят това швейцарската, китайската централна банка и дузина емитенти на национални валути. Нито швейцарският франк, нито народните пари (жънминби юан) имат тежестта на еврото в световните финанси. Макар далеч след щатския долар, еврото е втората световна резервна и платежна валута, с дял малко над 20% от международните плащания, а заедно с вътрешните трансфери в Евросъюза – малко под 30% от всички плащания в света. Добре е да разберем отрано, за да имаме предвид

 

какво ще донесе (р)еволюцията на еврото

 

Първо: ще даде в ръцете на гражданите и бизнеса нова, трета парична форма. Днес еврото, както долара и повечето валути, съществува в две отделни и различни по механизъм на обращение форми – банкноти и пари по сметка. Теоретически формите са пълно взаимозаменяеми, с еднакъв курс и статут на законно платежно средство. На практика не е така и разликата между двете форми става все по-голяма, включително курсовата разлика. Законодателят дискриминира свободно прехвърляемата (анонимна, без документация на плащанията и идентификация на страните и основанието за плащане) банкнотна форма. Въпреки някои провали – знаковото решение на германския конституционен съд, който потвърди правото на германците без ограничения да държат парите си в банкноти и да плащат с тях каквото и колкото искат - ограниченията за плащане в брой растат. Всеки знае, че обръщането на евро от банкноти в пари по сметка не става по курс 1:1; банките събират комисиони и за внасяне, и за теглене на пари, тези комисиони стават все по-високи, нормативните изисквания за внасяне и теглене на пари – все по-тежки, т.е. издръжката на банкнотната форма на еврото от ден на ден расте. Но пък

 

данъкът върху парите по сметка,

 

налаган чрез политиката на отрицателни лихви (NIRP), също удря по джоба все по-широки кръгове държатели на евро. ЕЦБ облага с „данък евро“, отрицателна лихва, всички пари на търговските банки в централните банки от евросистемата. Доскоро банките в еврозоната свенливо не удържаха отрицателни лихви от сметките на физически лица, сега имат праг, над който таксуват големите парични наличности, в бъдеще ще събират такса за съхранение от всички. Наред с данъка върху парите по сметка държателите носят все по-тежки нормативни изисквания за документиране на своята бизнес идентичност и на всяко плащане. Те са изложени на постоянен риск изневиделица да бъдат блокирани сметките им или отделни получени плащания поради някакви, дори недоказани подозрения, че те или насрещният платец/получател „изпират пари“ (каквото и да значи този все по-неясен и спорен наказателен състав). И разбира се, всеки клиент на банка носи риска тя да пропадне и да фалира. В конкуренция със сегашните две парични форми на еврото цифровото евро може да избегне рисковете и да намали издръжката на плащанията. Подчертавам - „може" вместо „ще“, защото никой не знае какво ще бъде цифровото евро: какви ще са правилата за издаването му, за държане и ползване като средство за плащане. ЕЦБ не е дала характеристика на цифровото евро. Вярно, публикува през октомври един Доклад 1, който очерта (почти всички) възможни опции за дефиниране на цифровото евро, постави въпроси, премълча най-острите от тях, но не даде нито един от очакваните отговори. Затова ние днес не знаем кои рискове ще избегне и кои ще наследи цифровото евро. Сигурно е, че държателят на цифрово евро ще е имунизиран срещу банковия риск. Главният спор около цифровото евро е за достъпа до него. Вариантите са два: пряк и опосредстван. Пряк значи ЕЦБ да емитира знак (token) за евро, който собственикът може да държи и да ползва (т.е. да прехвърли) без намесата на какъвто и да посредник – банка, платежен оператор и пр. „Опосредстван“ достъп значи режим на цифровото евро като на сегашните пари по сметка – трябва да откриеш сметка (или нещо с друго име, подобно като правоотношение) в банка (или друг лицензиран посредник) и да дадеш на посредника да държи цифровите ти знаци за евро. При откриване на сметка да му представиш тон хартия, която законът изисква, през няколко месеца до година да носиш актуални оригинали на същите бумаги, при всяко плащане да доказваш кой си, кому и защо искаш да прехвърлиш цифрово евро. Знаеш, че наличността в цифрово евро може да бъде толкова лесно блокирана, както на обичайното днес евро по сметка. Главната разлика между „евро по сметка“ и „цифрово евро“ е кой е длъжникът. „Евро по сметка“ ви дължи банката, дето е сметката. Ако тя фалира… знаете какво. Дори с достъп през посредник цифровото евро е емисия, дълг на самата централна банка. Каквото и да става с посредника, ЕЦБ ще гарантира всички права на собствениците на цифрово евро. Те няма да носят риск от фалита на посредника. Ако не гарантира това, ЕЦБ никаква нова парична форма няма да създаде, само една различна платежна система с евро по сметка. Почти сигурно

 

ЕЦБ ще откаже да даде пряк достъп

 

до цифровото евро и ще избере достъп през посредници. Предполагам, че кръгът посредници ще е много по-широк и ще включва наред с търговските банки, посредниците за платежни услуги и операторите на платежни системи поне още един клас – нефинансови оператори. Те ще обслужват само информационния обмен между издателя на цифровата валута (ЕЦБ) и нейния държател. Цифровото евро е толкова в ръцете на ЕЦБ, колкото еврото по сметка. Тя може да обложи наличностите в цифрово евро със същия „данък евро“, отрицателната лихва, която събира от банките. Почти сигурно ще (бъде принудена от правителствата и Комисията да) направи точно това. Но собствениците на цифрово евро ще спестят свръхлихвата в полза на банката и надбавката за обслужване, по-високи от „централния данък“ за ЕЦБ.

Най-важният обрат, който цифровото евро носи, е дълго очакваното разкъсване на връзката между платежната и депозитната функция във финансовата система. То ще даде възможност да плащаме толкова лесно, както с евро по сметка, но без да носим риска от фалит на посредника, както при евро в банкноти. То ще лиши банковата система от монопола върху платежното посредничество. Постепенно ще се отделят трансакционните пари (по Дж.М. Кейнс: онези наличности, които държим, за да плащаме, и като получаваме плащания) от вложените пари, спекулативните пари, които държим в банкови депозити или други инструменти с цел да получим доход от лихва, поскъпване или какъвто и да е друг механизъм за поделяне на доход и риск. Тази финансова (р)еволюция ще е поне толкова дълбока, колкото отказа от златния стандарт в началото на ХХ век. Отговорите чакаме през април.

Тогава ЕЦБ насрочи да огласи основните характеристики на цифровото евро. И тогава ще започнат истинските спорове, надиграване и надцакване за надмощие на различните кръгове по интереси. Самото цифрово евро, за което има техническа възможност да се емитира само след месец, не се очаква преди 2025 година.

- - -

1) European Central Bank, Report on a Digital Euro, October 2020, bit.ly/EUDigit.

Още

Хамилтън момент
Баф! Кого ще смачкаме сега?
Панденомика