Политическата 2018 година беше турбулентна за кабинета „Борисов 3”.

От една страна, трябва да отчетем успешното ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз. От друга обаче, са скандалите, с които бе наситен политическият календар: сделката ЧЕЗ - Инерком; проблемните обществени поръчки, лъснали например покрай тежката катастрофа край Своге и продължителния ремонт на столицата, изпълнен от „Джи Пи Груп”; скандалът с майките с „уж болни деца”; далаверите в ДАБЧ и др. Не можем да пропуснем и глобата от 77 млн. евро за БЕХ.

Тези трусове доведоха до известна ерозия на политическата подкрепа за управляващите и лично на рейтинга на г-н Борисов. Само през последните 3-4 месеца бяха депозирани четири ключови оставки - на вицепремиера Симеонов и трима министри.

Безгласна опозиция, слаба десница 

БСП не можа да се наложи като алтернатива. Освен че решително поеха по пътя на атакизацията, социалистите не попречиха на лобистките закони, приети от 44-тото Народно събрание. Скандалът „Бенчев” за пореден път постави под съмнение автентичността на левите идеи, чийто носител е  Столетницата.

С действията си „Воля”, а до голяма степен и ДПС, показаха, че по-скоро се позиционират в лагера на управляващите. Традиционната десница остава слаба. Услужливото интервю, което шоуменът Слави Трифонов направи с премиера, помрачи перспективите пред една „Ку-ку” партия. Президентът Румен Радев остава най-одобряваната политическа фигура, но рискува много с намеците за собствен проект, както и с реверансите към Русия, които са крайно неподходящи за държавен глава на страна - членка на НАТО и ЕС.

Тези процеси и тенденции в политическата система дават основание да направим прогноза за политическата 2019 година.

Усещане за несправедливост

Първо, в обществото има акумулирана протестна енергия. Тя може до доведе до римейк на събитията през зимата на 2013 г., когато г-н Борисов подаде оставка под натиска на улицата. Тази енергия има няколко стожера.

С прекъсвания партията на г-н Борисов вече е на власт близо 10 години. Обществото все по-упорито ще задава на ГЕРБ въпроса: успяхте ли да почистите поне мъничко авгиевите обори? Отговорът е по-скоро отрицателен. Въпреки икономическия ръст през 2018 (около 4%) страната остава най-бедната в ЕС. Популистките мерки, заложени в Закона за държавния бюджет (повишаване на минималната работна заплата с 50 лв. – на 560 лв. от 1.01.2019 г., 10% увеличение на доходите в бюджетната сфера и др.), няма да променят този факт. Политическото поведение, протестите, които видяхме в края на 2018, не са мотивирани единствено от сметки, обусловени от материалния интерес, а и от т.нар. глад за справедливост. По данни на „Афис“ от началото на декември едва 20% имат доверие в съдебната система, а 68% - не. Спорните акции на КПКОНПИ, промените в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (т.нар. гражданска конфискация) и в НПК (задържане на лица до 48 часа, без да се уведомяват близките им) пораждат опасенията, че управляващите изграждат репресивен апарат за разправа с опонентите, маскиран като правосъдие.

Предсрочни избори?

Второ, БСП успя да постигне практически електорален паритет с ГЕРБ през последните месеци, но плати с цената на атакизацията. Възможно е през 2019 г. да се задълбочи конфликтът между г-жа Нинова и БСП, от една страна, и г-н Станишев и ПЕС, от друга.

Нищо чудно да видим и връщането на ДПС на бял кон в изпълнителната власт. Ахмед Доган даде заявка за това в новогодишното си обръщение с тезата за „програмен кабинет”. Движението е в чудесна форма, след като най-опасният му конкурент – ДОСТ – отиде в небитието. Всъщност ДПС продължава да участва в разпределението на „порциите”. Прочутата мантра на г-н Борисов: „като не ме харесвате, ще ви управляват Нинова и Доган!”, загуби своята сила. Ако ДПС беше в ролята на опозиция, защо г-н Доган си купи ТЕЦ „Варна” за 3500 лв.? Отговорът казва и защо почетният председател на ДПС е против предсрочните парламентарни избори.

В контекста на скандалите, които все повече тежат на кабинета „Борисов 3”, на спадащата подкрепа за ГЕРБ, на ерозията на Обединените патриоти, аз очаквам предсрочен вот през 2019 година – без значение дали преди, след или едновременно с европейските избори през май. 

Опозицията остава нащрек

Трето, изборите за ЕП ще бъдат изпитание не само за българските партии, но и за европейската политическа система. Това ще бъде тест за жизнеността на европейския проект, както и за намиращите се във възход популистка радикална левица и десница. Традиционно избирателите на БСП (поради спецификите на електората) са много по-малко мотивирани да участват на европейските избори. В сравнение с тези на ГЕРБ например, тяхната  активност е по-ниска.

За „Демократична България” ще бъде успех, ако спечели и един мандат. Победата, доброто представяне на евровота на партията на Борисов ще ѝ дадат нов тласък. Следователно в стратегически план за БСП, а и за извънпарламентарната опозиция е важно да дадат решително сражение на ГЕРБ преди май 2019. А това допълнително може да доведе до ескалация на протестите. Всеки скандал, всяко колебание и залитане в лагера на управляващите ще бъдат безмилостно използвани от опозицията.