Медия без
политическа реклама

Брюксел ще опули ей такива очи, като му се отчетем пак с Митьо

Кметицата Десислава Иванчева получава патриотичната мисия да сложи точка на критичните доклади на ЕК

Христо Комарницки

Премиерът Бойко Борисов и Митьо Очите работят през август за разлика от брюкселските чиновници, защото им събират материал за поредния доклад на ЕК за България, който по неофициална договорка трябва да бъде последен. Арестуваната кметица на район "Младост" Десислава Иванчева също има национална мисия да представи доказателства, че държавата се е променила, и трябва да бъде освободена от срамното наблюдение, което продължава, откакто е в ЕС.
Ако председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер не забрави обещанието си заради някой хроничен "ишиас", ще трябва в края на годината или в началото на 2019 г. да обяви, че Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) е изпълнил функцията си, и да го спре. Още при встъпването си в длъжност той му даде срок на годност до края на мандата си, който изтича догодина, и сега остро се нуждае от помощта на "приятеля Бойко", за да удържи думата си. От Борисов се иска само да намери няколко по-ярки примера за борба с организираната престъпност и корупцията на високо равнище, за да не се повтаря позната фраза от предишни доклади, че въпреки политическата воля продължават да липсват конкретни резултати. Шумотевицата около Иванчева и Митьо Очите е не толкова за вътрешнополитическа употреба, колкото за отекване в Брюксел.

Преиграването с мнима  бдителност и строгост

на властта няма как да заблуди българските граждани какво представляват управляващите. Тяхната амбиция е преди всичко да постигнат задграничен ефект.
Нищо не им пречеше да арестуват Митьо Очите още при акцията в Бургас, а не да го преследват няколко дни по-късно чрез Интерпол в Гърция и Турция. Но за целите на външната публичност трябваше да придадат международна значимост на несебърския мутрьо. Митьо Очите има вече достатъчно заслуги за красното име на България, защото единствен от босовете в подземния (и надземния) свят показа национално отговорно поведение. Той получи международна известност в началото на 2008 г., когато след споразумение с прокуратурата се съгласи да влезе в затвора и за пръв път в доклад на Брюксел за България бе отчетено, че държавата е издала присъда за организирана престъпност. После четири години името му прескачаше от доклад в доклад, макар че според очевидци е лежал не зад решетките, а по плажовете и баровете на Черноморието. Властите добавяха от време на време в отчетите си пред Брюксел ту братята Маргини, ту "братя" Галеви, но тъй като им осигуриха по един или друг начин път към свободата,

Митьо остана единствен, поименно сочен в доклади на ЕС

като наказан от България организиран престъпник.
Когато мантрата омръзна, а и Митьо си върна свободата след "излежаната" присъда, докладите продължиха да се пишат без посочване на имена. Цитираха се разни числа за броя на разгромени престъпни банди и дори се стигна до твърдение, че организираната престъпност вече не представлява голям проблем, защото България заприличала по нея на други европейски държави. На десетата година членство в ЕС тя получи следния подарък от Брюксел: "В доклада от януари 2017 г. се потвърждава, че през последните десет години в престъпната среда е настъпила мащабна промяна, като при организираната престъпност се наблюдава спад на нивото на видимо насилие и тя представлява по-малка заплаха за стабилността на обществото, отколкото в миналото, както и че поради тази причина като цяло положението в България се приближава до това в някои други държави членки."
Този недостоен пирует на комисията "Юнкер" издаде нейното нетърпение да се отърве от МСП, за да не показва повече колко е безсилна. Но за едната чест тя все пак се обърна с последен призив към държавата да покаже по-убедителна борба с проблемите, заради които бе поставена под наблюдение. Може да си представим колко силно е напрегнал въображението си Борисов, щом отново опря до услугите на Митьо Очите. Ще бъде интересно също да видим как ще се опулят брюкселските докладчици, когато разберат, че България им предлага да притоплят старата си манджа, но без подправките, защото ако преди можеха да пишат, че бос на организираната престъпност е осъден и пратен в затвора, сега ще могат само да отбележат, че е арестуван - пак същият, за пореден път.

Повече надежда за хвалба пред Брюксел

дава арестуваната кметица Десислава Иванчева и затова властите са се вкопчили така стръвно в нея. Разхождат я напред-назад с белезници и вериги, сякаш се готвят да я пращат каторжник в Сибир по стар руски маниер. От нея се очаква да покаже пред европейските наблюдатели каква нетърпимост има властта в България към корупцията на високо равнище. Вярно е, че вината й не е доказана, вярно е, че тя не е от високите етажи на властта, вярно е, че дори не е от средите на управляващото мнозинство, но когато няма риба, и ракът е риба. Откъде да вземе Борисов висши корумпирани политици? След многократното му заричане да не следва румънския модел, ясно е, че няма да посегне на своето обкръжение. И той се придържа към принципа на предшественика си Сергей Станишев да не дава министри "на вълците" (в Брюксел). За разлика от Румъния в България дори не се появи независим от управленските среди орган, който би могъл да надникне в чинията им. Затова максималното, което можем да очакваме от специализираните институции, е преследване на средна ръка единаци, които не вият заедно с глутницата.
Каква може да бъде реакцията на Брюксел? Като че ли вече няма значение, защото Еврокомисията сама подкопа авторитета си чрез колаборационизъм с Борисов. Все повече българи се питат

каква ще бъде реакцията на Страсбург

Почти единодушно е мнението, че се върви към позорно за България дело на Иванчева в Европейския съд за правата на човека. Издевателствата над нея, които въобще не са необходими за целите на правосъдието, означават само едно - че държавата ще бъде призната за виновна по чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека. Той гласи: "Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание". По-тежко нарушение от това е само посегателството по чл. 2, който защитава правото на  живот.
Парадоксално е, че и Митьо Очите може да реши някой ден да се оплаче в Страсбург от държавата.  Почти няма разбойник, който да не е пробвал да я съди иззад решетките. Обикновено оплакванията са от лошите условия в килиите и тъй като положението там не се подобрява бързо, всеки арестант или затворник може да намери основания за жалба. Вярно е, че Митьо Очите винаги е бил привилегирован клиент на затворническите власти, но те едва ли ще се саморазобличат, че му осигуряват специален комфорт. Заради играта с Брюксел Борисов ще е благодарен, ако Страсбург му размаха пръст, че се държи зле с разбойници като Митьо Очите. Кой ще каже след това, че властта има мафиотска закваска? Режеш опашката на гущера и чакаш да му поникне нова. Ако се наложи, после пак я режеш. Та и с Митьо така.